Потребители

Тютюневата неспособност на „свободния“ пазар

През м. май 2013 г. финансистът Христо Грозев  се намесва в туитър спор между Владо Каролев, Велян Стайков, Димитър Т Михайлов и Деян Иванов за това дали трябва да бъде отменена пълната забрана на тютюнопушенето в заведения. В резултат в блога му се появява този аргументиран текст, който оборва либертарианската теза, че пазарът и единствено пазарът следва да определи дали в дадено заведение да се пуши или не и доказва нуждата от държавна регулация.

Всичко започна от туит на Владимир Каролев, в който той (типично либертариански, и типично смело) заяви, че принципно поддържа идеята на БСП да отменят забраната. По-нататък Каролев разви тезата си, че свободния пазар е самодостатъчен механизъм, който ще доведе до баланс между обществения и личен интерес и т.н. Накратко, тезата му е, че при наличие на достатъчно време и никаква/минимална държавана намеса, достатъчно собственици ще видят пазарната ниша в отваряне на “бездимни” заведения и ще го направят в отговор на търсенето им от непушачите. От своя страна аз контрирах, че свободният пазар не е самодостатъчен регулатор, а може да бъде такъв само в наложени от обществения интерес рамки; че тези рамки са динамични и отразяват максималната дългосрочна цена, която обществото (в един определен момент) е готово да плати, за да се допусне максимална краткосрочна утилитарност, бла бла бла.

Тезата на Каролев е добре застъпена сред либертарианците, като едно от най-подробните й защити е в тази позиция на Thomas A, Lambert от Университета в Мисури. В общи линии, аргументите й са същите като на Владо.

Тъй като по-общата тема за/против забраната на тютюнопушенето на обществени места е огромна, тук искам само да застъпя конкретната теза, че свободният пазар не би могъл да доведе до адекватно балансиране на интересите на непушачите и пушачите в конкретния микрокосмос на заведенията за обществено хранене. Нещо повече, искам да покажа, че на основата на чисто икономическа логика, разрешаването на заведенията да избират своята политика със или без цигарен дим (но не и двете заедно – вж т. 2 по-долу) ще намали, а няма да увеличи, общото utility (утилитарност?) за обществото. Тезата ми е валидна конкретно за България, но по принцип би трябвало да важи за всеки сравнително зрял пазар на заведения, в който пушачите не са незначително малцинство от населението (за пример, пушачите в САЩ са само около 1/5 от населението, два пъти по-малко отколкото в БГ).

Първо да декларираме няколко “глобални константи”.

(1) Предполагам, Каролев ще се съгласи да изхождаме от принципа на вредата на Мил (т.е. насилственото налагане на ограничения е допустимо само за да се предпази нанасяне на вреда на трети лица).

(2) “Разделното пушене” (делене на заведения на зони за пушачи и непушачи) води само до частично, а в повечето случаи незначително, намаление на карценогенните частици в секциите за непушачи. Това австралийско научно изледване например обобщава, че редукцията е само около 50%, съвсем недостатъчно, за да предостави защита от ефекта на пасивното пушене, а и със сигурност заблуждаващо клиентите, които очакват чист от цигарен дим въздух в частите за непушачи. С други думи, разделянето на зони не е допустима опция, т.е има само две опции (а) пълна забрана навсякъде или (б) даване на избор на заведенията да се обозначават като такива със или без пушене.

(3) България е на второ място в света по потребление на цигари на глава на населението. Единствено сърбите пушат съвсем малко повече от българите; като средното количество изпушени цигари на година от средностатистическия българин е 2 822 годишно (!). Ето интерактивна карта на потреблението в света.

(5) По-релевантно за икономическия анализ на тезата на Каролев е обаче разпределението на пушенето сред населението. Според СЗО, по данни от 2011 в България половината от мъжете и една трета от жените пушат ежедневно.

И така, да разгледаме единствената алтернатива на пълната забрана – а именно сценарий, в който заведенията ще имат възможност да се профилират или като такива за непушачи, или като смесени такива, в които непушачите ще бъдат предупреждавани още на влизане, че ще делят въздух и дим с пушачите.

По икономическата логика на Каролев, в този сценарий непушещите ще правят съзнателен избор и или (а) ще отказват да влязат в заведения за пушачи, или – (б) ако все пак влязат – ще го правят след преценка на риска и по своя воля, с други думи – без необходимост от допълнителна защита от държавата. Forewarned is forearmed.  Като следствие, достатъчно собственици ще профилират заведенията си за непушачи, за да обхванат нишата от съзнателно отказващите се да влизат в заведения за пушещи.

Това обаче няма да се случи по следните причини.

Да допуснем, че към момента има пазарен баланс на търсене и предлагане на заведения като цяло; т.е. че няма излишък от предлагане, който не може да оцелее с наличното търсене.

Първичното профилиране (ниша) на заведенията обаче е по някаква характерисктика, много различна от това дали се позволява пушене или не. За ресторантите това е да речем качеството и видът на храната, цената, местоположението, типът клиентела и т.н. В повечето случаи нишите са повече от една: напр. комбинация от местоположение и специфика на храна (“Японския“ в Хладилника и т.н.). Подобно е положението и при баровете/кръчмите, с акцент на местоположението, клиентелата и цената.

В рамките на първичното си профилиране, рационалният собственик на заведение прави максимално възможното, за да разшири клиентелата си. Това става чрез добавяне на взаимно неизключващите се елементи на предлагането извън “нишата” (например абсурното явление “суши меню” практически навсякъде в последните години :-) , или евтин алкохол в качествен ресторант, и т.н.). Целта естествено е да се диверсифицира клиентелата, без да се губи основния маркетингов профил.

Профилиране на заведение за пушачи/непушачи може да бъде само вторично, като при ресторантите дори третично. Мисля, че това не изисква допълнителна аргументация; едва ли някой може да визуализира репликата “На някой ходи ли му се в ресторант за непушачи?”.

Ако това е така (а то е), за да се запълнят вторичните ниши за заведения за пушачи и непушачи, би трябвало – грубо казано – да се дублира първичното профилиране. Т.е. в един и същи район да има по две от всяко. Това обаче не само че е обективно нереалистично, но и изглежда още по-нереалистично в субективната  оценка на индивидуалния, рационален собственик на заведение, който – в хипотезата на идеалния пазар на либертарианците – би трябвало да реши да се профилира освен в първична ниша, още и в една от двете под-ниши (със/без дим).

И така, допускаме, че на предприемача изглежда нереалистично, че пазарът ще позволи доходна експлоатация на по две заведния с еднакво първично профилиране на всяка локация, като конкуренцията е само по вторично профилиране.  В същото време той е принуден да избере една от двете вторични ниши: или за с дим, или без дим. Коя ниша ще избере той?

Да сравним предпочитанията и да прогнозираме поведението на двете групи – пушачи и непушачи.

Пушачите имат силно предпочитание да изберат ресторант, в който могат да пушат. Предпочитанието е силно, защото в голяма част е обусловено от пристрастеност. Т.е. при избор между два ресторанта с различно първично профилиране (китайски и суши, например), те биха избрали онзи, в който се пуши, дори това да не е предпочитаното меню. Ако имат силно предпочитание към определено меню, пушачът би пропътувал необходимото разстояние до по-далечен ресторант, в който се разрешава пушене.

При баровете/кръчмите положението е същото, като поради по-високата взаимозаменяемост на първичното профилиране, вероятността пушач да предпочете съседно заведение, в което се пуши, е още по-голяма отколкото при ресторантите. Подобна прогноза е не само интуитивно достоверна, но и доказана по доста тревожен начин от наблюдаваното увеличение на пътните произшествия след употреба на алкохол в САЩ в градове, в които се въвежда пълна забрана на пушенето в заведения. Причината за повечето катастрофи – пушачите се качват на колите си, след като са употребили алкохол, за да се придвижат до съседно селище, където няма законова забрана и те могат да продължат да пият, пушейки. Т.е. – без съмнение, възможността за пушене е твърдо (нееластично) предпочитание за пушещите, което съответно превръща забраната/разрешеността за пушене в първичен критерий при избор на заведение.

Всъщност тезата за “нееластичното предпочитание” е потвърдена от самите собствници на заведения, които предвиждат – а и твърдят, че наблюдават емпирично – огромно спадане сред клиентите-пушачи след въвеждане на забраната. Асоциацията на немските хотелиери-ресторантьори например твърди, че загубата на клиенти достига до 50%, докато изследване, спонсорирано от ресторантьорската индустрия в щата Мейн твърди, че пушачите са намалили с 60% посещенията си в заведения след въвеждане на забрана. N.B! Цитираните проценти са за спад на посещения от пушачи в заведения въобще след въвеждане на забраната; т.е. ако имаха избор за друго заведение, в което би било разрешено пушенето, тези проценти на “избягване” на бездимни ресторанти биха били много по-високи, вероятно клонящи към 100%.

Не така еднозначно стои въпросът при непушачите. При една част от тях предпочитанието към заведения с забрана за пушене е нееластично; това са основно клиенти с малки деца (и мозък), health freaks и фанатични антипушачи. За огромната част от непушачите обаче политиката на заведението за пушенето е вторичен критерий при избора на заведение. Изследване на Roswell Park Cancer Institute от 2004 г. показва, че въпреки че 3/4 от непушачите изпитват неприязън към заведения, в които се пуши, едва 1/3 от тях реално са избегнали дори едно заведение през последната година поради неговата задименост.  Т.е. предпочитанията при непушачите към заведения без дим са – в значителна степен – еластични.

И така, връщаме се към момента на микро-икономически избор на собственик на заведение в България, който трябва да реши, еднозначно и необратимо (или трудно обратимо, на практика) политиката на пушене в ресторанта или бара си.

Двете потенциални таргет групи пред този собственик са приблизително равни на брой (вземаме 50% пушачи при мъжете като база, тъй като при смесени двойки ни интересува само по-големият процент).

Собственикът знае от опит и вярва  –  с право – че предпочитанията на пушещата половина са нееластични; знае – пак от опит – че тези на непушачите са в значителна степен еластични. При подобна налична информация, огромното мнозинство от рационални микроикономически “избори” ще бъдат в полза на таргета с нееластичните предпочитания.

И така в краткосрочен план след предоставяне на опционалност за политиката за пушене, в България ще се появят почти изключително заведения с разрешено пушене (в което едва ли някой се и съмнява). Защото това е (много) по-голямата ниша.

Аргументът на либертарианците тук би бил: да, но при пренасищане на пазара за пушещи + онази част от непушачи, които имат еластично предпочитане към бездимни заведения, невидимата ръка на пазара ще накара някои заведения да се хвърлят към другата, макар и малка ниша на “нееластичните” непушачи.

Да, при пренасищане на пазара (когато това се случи), такива заведения ще се появят. Вярно, това ще бъде малка номенклатура от заведения, при които първичното профилиране би предполагало съвпадане с (малкия) таргет от нееластични непушачи. Сладкарници, семейни ресторанти, вегетариански ресторанти, StarBucks и т.п. Икономически предсказуемо обаче е, че никога няма да се появи такова разнообразие от първични профили на заведения без пушене, каквото има сред тези с разрешено пушене (тук дори не засягаме фактора cost of late entry, който би попречил на голяма част от тези нови или “преформатирани” заведения да оцелеят).

Т.е. година-две след премахване на забраната за пушене, в страната – предсказуемо – ще има значителен превес – и сортово разнообразие – на заведения с разрешено пушене, спрямо такива с чист въздух.

Е, и какво? Та няма ли това да е по вина на самия еластичен непушач? Ако му е толкова слабо предпочитанието, че да не “наказва” с непосещение заведения с дим, защо трябва държавата да защитава (еластичния) му интерес от хранително-вкусово разнообразие без цигарен дим?

Ако се абстрахираме от хуманистични и други неикономически аргументи за това защо държавата трябва да защити еластичния интерес, пак остава силен икономически аргумент в полза на това държавата да се намеси. Аргументът е в цената на здравеопазването за пасивните пушачи. Честата експозиция на пасивно тютюнопушене увеличава както риска от сърдечни заболявания, така и този от рак на белия дроб с между 25-30%. И докато при пушачите може да се спори, че обществената икономическа загуба от учестените им заболявания се субсидира поне частично от акциза върху всяка изпушена цигара, то пасивните пушачи – еластичните непушачи в нашия пример – не субсидират по никакъв начин допълнителния, сериозен риск от заболявяне.

Тоест, от чисто икономическа гледна точка, държавата е в правото си да забрани пушенето в заведенията; свободния пазар не го е грижа – и дори не знае – за външната цена на здравеопазването и няма как да я възстанови.

Има ли обаче друго регулаторно решение, различно от пълната забрана, което би довело до по-висока цялостна утилитарност за обществото?

Мисля, че има. И тя е: даване на право на избор на заведенията да бъдат със/без дим, заедно с едновременно налагане на нов допълнителен данък – да го наречем акциз – върху тези, които изберат да обслужват и пушачи. Данъкът трябва да е значителен и да се определя/коригира на резултатен принцип, така щото да се постигне предсказания от Владо ефект: а именно – приблизителен количествен паритет между заведенията със/без дим. Този сценарий би довел до по-висока степен на свобода както за (1) пушачите, така и за (2) непушачите; и би елиминирал неприятни привкус от (3) намесата на държавата в правото на свободна експлоатация на собствеността. При все това ще се събере и (4) допълнитело финансиране за субсидия на разходите по здравеопазване на неразумните еластични непушачи, на които им липсва чувство за самосъхранение. И тази допълнителна субсидия ще бъде, в значителна степен, за тяхна икономическа сметка

Българите втори в европа по пушене

България е сред страните с най-ниско приложение на ваксинацията против грип сред рисковата група на населението на възраст 65 и повече години, предаде БТА. Данните са от пресконференция на Евелин Йорданова – началник на отдел „Статистика на здравеопазването и правосъдието“ в Националния статистически институт.
По отношение на разпространението на тютюнопушенето изследване на НСИ показва, че повече от половината мъже и всяка трета жена на възраст от 35 до 44 години в България пушат цигари всеки ден. Това нарежда страната на второ място с относителен дял на ежедневно пушещи цигари 29,2 на сто от населението на 15 и повече години.

УЕФА: София не става! Пушене, контрабанда, беззаконие и нискокачествени хотели провалят българско евро-домакинство през 2020

Повсеместната култура на тютюнопушене и неспособността да се прилагат законите са сред причините УЕФА да откаже на София домакинство на мачове от европейското първенство по футбол през 2020 г. Това са двата проблема, чието разрешаване търси гражданската инициатива „България без дим“ и решението на УЕФА потвърждава сериозността им и нуждата от решетелни действия за преодоляването им. Както посочва журналистът Георги Филипов в анализ за „Дневник,“ този отказ е не само логичен изход от състоянието на София като град и на България като държава да домакинство на спортни мероприятия от голям калибър, но и оценка за едно незряло в много отношения общество. И въпреки успеха с приемането на забраната за тютюнопушене на обществени места от 1 юни 2012 г., съпротивата срещу всеки опит за налагане на съвременни европейски и световни ценности в обществото ни е огромна – най-вече от страна на фактори и лица, които се обогатяват от нелицеприятното и токсично обществено статукво.

Сред слабостите, които българската столица има по отношение на инфраструктура, законодателство и опит, европейската футболна централа поставя на челно място ниската социална отговорност и устойчивост. Още в първите две изречения на едноименната глава в писмото на УЕФА се посочва, че „гаранциите са недостатъчно и не отговарят на изискванията на УЕФА“, а като пример се дава отношението към цигарите. Едва ли е нужен преводач от дипломатичен английски, за да забележиш, че това е град, в който рекламите на цигари по улиците са даденост (въпреки че докладът отчита забрана за реклама с малки изключения), а забраната за пушене на обществени места и ресторанти се пренебрегва или заобикаля, обяснява в анализа си Филипов.

Той определя правната част от анализа изводите като съкрушителни за България. Чрез тях УЕФА сухо установява, че в страната ни липсва елементарна законност: няма регламент за борба с черната борса на билети; няма регулации по отношение на общественото гледане на мачове на обществени места; обществените институции и регулатори отказват да изпълняват контролната си роля, където я имат по закон (в случая става въпрос за БНТ). УЕФА напипва и друга болна тема за страната ни: безогледната контрабанда и разпространение на фалшиви и/или контрабандни стоки, което подкопава свободния пазар и регулацията му. В случая УЕФА е обезпокоена от възможносто посегателство върху търговските права на спонсорите, но както пише Филипов, изводът засяга липсата на систематична и целенасочена политика по отношение на продажбата на фалшиви продукти – която е изключително видима на пазара на тютюневи изделия.

Друго изречение от писмото на УЕФА гласи, че използването на доброволци не е регулирано от закона в България. „България без дим“ от години гради доброволческа култура и мобилизира желаещи да допринесат за спазването и прилагането на законите за ограничаване на тютюнопушенето. Но нашите опити срещат острата съпротива на държавните учреждения, които привиждат гражданското участие като заплаха за наложените от десетилетия тромави и често порочни практики на държавния контрол. Действията на държавата, подкрепят клакьорите на индустрията, които подкопават доброволния контрол на тютюнопушенето и са част от това, което Филипов определя като „цялостно неглижиране на безплатното и искрено участие в доброволчески проекти, в частност в спорта.“

Още един нюанс в писмото на УЕФА е пряко свързан с открития и в момента дебат по ниската култура и отблъскващото лице на по-голямата част от туристическата индустрия на България. Летището на София например се оценява от УЕФА като „с недостатъчен капацитет“ да посрещне очаквания трафик покрай мачовете от европейско първенство. На летището обаче бе разрешено пушенето, отново като жест към сенчестата и подмолна индустрия на тютюна. Освен това от футболната централа посочват като проблем и недостатъчния брой стаи от висока категория. И ако в столицата такива все пак има, положението из „курортните“ зони на страната е плачевно: там голяма част от легловата база и заведенията са предназначени за туристи с ниски приходи и ниски изисквания, свеждащи се до евтин алкохол, секс, наркотици, цигари. Този профил на туристическия ни продукт е наложен от представите и очакванията на хората, които отчаяно бранеха и продължават да бранят тютюнопушенето и да го налагат силом на клиентите си и обществото.

Докладът на УЕФА ясно подчертава къде се намира столицата на България спрямо съвременните стандарти и какво трябва да се направи, посочва в заключение Филипов. Но оценките може и да не бъдат прочетени, дискусията да бъде забулена във взаимни обвинения и никакви поуки да не бъдат извлечени, предупреждава той. Не бива да го допускаме.

И все пак пушенето е вредно

Д-р София Ангелова, Председател на национална асоциация за профилактика на белодробните болести и автор на дисертация на тема „Влияние на факторите на тютюнопушенето върху здравето на пушачите и нови подходи в лечението на никотинизма“ оборва невярни твърдения относно тютюнопушенето, тиражирани от „Новинар“ в „Цигарите са полезни и спирането им вреди“ на 14.02.2014 г.

Вече трета година България заема достойно място сред развитите европейски страни, в които тютюнопушенето на закрити и някои открити обществени места е забранено. А от февруари тази година Европейския парламент направи следваща стъпка към ограничаване на търговията и разпространението на тютюневи изделия, като прие ревизираната Директивата за тютюневите изделия. Въпреки, че тази европейска политика се приема с облекчение от все повече българи, тютюневите „барони“ и търговци в Европа и не спират информационната си война срещу осъзнаването на опасностите от тютюнопушенето за човешкия живот и здраве, започнала преди повече от половин век под пословичния лозунг „съмнението е нашият продукт.“ Ето защо си заслужава да се оборят за пореден път с езика на сериозната и световно призната медицинска наука несъстоятелните медийни внушения, че тютюнопушенето е безвредно.

Действително, през втората половина на 16-ти век когато медицината е все още в лоното на средновековната изостаналост,  тютюнът набира популярност като лечебно растение, почти панацея, но от това време датират и първите сведения за вредата от тютюнопушенето. В 1761г. доктор Джон Хилл провел първото клинично проучване за въздействието на тютюна и установил, че смъркането на тютюн предизвиква рак на носната кухина. В 1795г. Съмуел Томас фон Сомеринг съобщил за рак на устните при пушачи на пури. В 1858г. френският лекар Етиен Фредерик Буасон отбелязал, че от 68 негови пациенти, пушили пури, при 63 се установява рак на устната кухина (Андреева, Красовский, 2004). Първият лекар, който е установил връзката между рака на белия дроб и тютюнопушенето е L.Adler, през 1912г. От тогава е натрупан фактически материал за пушенето като фактор за риска от развитие на редица заболявания на белия дроб, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, язва на стомаха, ендокринни заболявания и много други патологични изменения в човешкия организъм (Чучалин А.Г., 2008).

В началото на 20-ти век се увеличава броят на научните доказателства за вредата на тютюнопушенето. Доказателствата свързани с употребата на тютюн и хронични неинфекциозни заболявания са публикувани от 1930г. до началото на 1950г. През 1930г. изследователи от Кьолн (Германия) установили статистическа взаимовръзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб. През 1938г. Джон Хопкинс публикува наблюдение върху 6138 мъже, при които установява, че само 45% от пушачите и 65% от непушачите доживяват 60г.,  (Pearl R.,1938). Опасността от пасивното пушене е осъзната също отдавна. През 1928г. немският лекар Шонхерр изразил предположение, че развитието на рак на белия дроб при жените се дължи на вдишване на тютюнев дим при пушене на съпрузите им . През 1950г. са били публикувани пет ретроспективни проучвания, в които се сравнява разпространението на тютюнопушенето сред болни от рак на белия дроб и сред такива, които не са болни. Всяко от тези изследвания намира постоянна и съществена връзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб (Doll R, Hill AB, 1950; Levin ML.,Goldstein H, Gerhardt PR, 1950; Mills CA, Porter MM.,1950; R,Baker LA,Ballard GP, Dolgoff S, 1950; Wynder EL,Graham EA, 1950).

Сред най-значителните проучвания трябва да се посочат дългогодишното наблюдение върху 40 000 британски лекари и крупномащабното проучване сред 187 783 американски мъже през периода 1951-1964г., които показват, че половината от британските лекари са преустановили тютюнопушенето и това е довело до рязко снижаване на смъртността от рак на белия дроб, в сравнение с тези, които са продължили да пушат. В края на 1960г. са публикувани първите данни, които показват, че непушачите, които са изложени на тютюнев дим имат висока вероятност да заболеят от рак на белия дроб. През 1976 г. Р.Долл и Р.Пето публикуват резултати от 20-годишно наблюдение върху 35 000 британски лекари-пушачи. Резултатите показват, че тютюнопушенето убива всеки трети пушач (Doll R & Peto R.,1976).

Опасността от тютюна върху здравето на човека се осъзнава едва тогава, когато тютюнопушенето се вкоренява в обществото. Ситуацията се усложнява от факта, че могъщи тютюневи компании, са готови на всичко, заради своите комерсиални интереси (Oreskes & Conway, 2010). Затова употребата на тютюн в исторически аспект се явява нещастен случай в съдбата на човечеството (Андреева и Красовский, 2004).

 

Пак Паркинсон

Един от най-често предъвкваните аргументи в полза на тютюнопушенето е уж благотворното му въздействие върху страдащи от болестта на Паркинсон. Тя се характеризира с намаляване концентрацията на допамин и загуба на допаминергични неврони. Защитният ефект на тютюнопушенето при нея се обяснява с факта, че никотинът повишава нивата на допамин в мозъка, но в повечето изследвания се отбелязва, че пушенето снижава риска от заболяване от болестта на Паркинсон в относително младата възраст, но във възрастта над 65г. не оказва защитно действие (Leonard S.,Bertrand D., 2000). Правени са опити за лечение на болестта с никотин (никотинови лепенки, никотинови дъвки) в Германия, Канада и Австрия, сравнявани с контролна група с плацебо, в резултат на които Световната здравна организация отчита влошаване на състоянието на пациентите (СЗО 2001).Дори и да се приеме наличие на защитен ефект на тютюневия дим срещу болестта на Паркинсон, не трябва да забравяме, че болните от тази болест в България са 24 000( по данни на пациентската организация на паркинсониците), докато болните от Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ, болестта на пушачите) са над 400 000 (по данни на Дружеството по белодробни болести), или ако един пушач се спаси от болестта на Паркинсон, то 17 ще се разболеят от ХОББ, предизвикана от силно агресивното действие на тютюневия дим върху дихателните пътища. Изборът е на самите пушачи!

Другата заблуда е че тютюнопушенето помага на пушачите да мислят и засилва паметта им. Да, в първите минути след вдишване на тютюневия дим, никотинът има възбуждащо действие, защото се свързва с никотиновите рецептори и води до отделяне на допамин, който прави пушачите „щастливи”, но за кратко време, защото след това количеството му намалява, което подкарва пушачите към нова цигара. Така те се вплитат в мрежите на зависимостта. Това, обаче е изключително благоприятно за тютюневите компании, които в своите бляскави реклами твърдят, че „тютюнопушенето успокоява”, „помага да се забравят неприятностите”, „ободрява”, „концентрира” и „подобрява паметта”. Но сериозните рецензирани научни проучвания опровергават всичко това и доказват, че никотинът свива кръвоносните съдове и поддържа възпалителните изменения в тях с образуване на атеросклеротични плаки (Kubes P, Suzuki M, Granger DN,1999), което води до нарушено кръвообращение и намалява притока на кислород до мозъка, което в крайна сметка довежда до намаляването на интелектуалния потенциал. До такъв извод стигнали и учените от Лондонския институт по социометрия, които са изследвали 650 пушачи на възраст над 64години (2004г.)

 

Не пушете! Живейте по-дълго!

Посланието „не отказвайте цигарите” е послание на тютюневите компании, никой друг в обществото няма интерес от тютюневата зависимост на голяма група хора. Твърдението че „всяко прекъсване за ден, два, седмица или месец и последващо пропушване носи повече вреди, отколкото равномерното пушене,“ приписано на очевидно безименни „независими изследователи” е по-скоро пушачески фолклор и не подобава на отговорни и реномирани медии. Ще цитирам данни от проучване, извършено от истински „истински медици” при пациенти с бронхиална астма, което недвусмислено доказва вредата на тютюнопушенето. При непушачи без астма спадът на ФЕО1 е 8.5%, при непушачи с астма е 10.1%, при пушачи, пушещи 15 и над 15 цигари дневно без астма е 11.1% и при пушачи с астма е 17.8% (Apostol GG, Jacobs DR Jr, Tsai AW, 2002г.) ФЕО1 е показател на дишането, който отразява обема въздух в дихателните пътища.

По данни на СЗО, преустановяването на тютюнопушенето е в пряка връзка с намаляване на смъртността. В хода на най-продължителното в историята 50-годишно изследване на британските лекари, окончателните резултати, от което са публикувани през 2004г. е установено, че този, който преустанови тютюнопушенето към 60г. преживява средно с 3 години по- дълго от тези, които продължават да пушат. Тези, които спират цигарите към 50г., удължават с 4 години живота си, към 40г.- преживяват 9 години по-дълго, а тези които преустановяват тютюнопушенето на 30г. практически имат такава продължителност на живота, както при непушачите (Doll R, Peto R, Boreham J, 2004г.). Изборът е отново на пушачите!

Не оспорвам твърдението, че тютюнопушенето подтиска апетита и засилва обмяната на веществата, тъй като е установено, че това се дължи на действието на никотина. Повишаване на теглото след спиране на цигарите може да се снижи след нискокалорийна диета и физически упражнения. И най-важно е, отказвайки цигарите, пушачите да не ги заместват с обилно похапване! При жени на средна възраст след преустановяване на тютюнопушенето, теглото се повишава с 2.4кг, но сред тези, които са използвали физически упражнения, увеличението на теглото е от 1.3 до 1.8кг.

Що се отнася до химерата, че пасивното пушене е безвредно, медицинската наука е категорична в обратното. Данните на J. Repace и A. Lowrey (2004) доказват, че пасивният пушач, който се намира в помещение с активен пушач в продължение на един час, вдишва такава доза на някои газообразни вещества, съдържащи се в тютюневия дим, която е равносилна на изпушването на половин цигара. Авторите правят заключение, че пасивните пушачи вдишват 14мг висококанцерогенни вещества, съдържащи се в тютюневия дим, които се задържат в белите им дробове 70 дни.

 

Една непростима пасивност

G. Grimmer и др. (1977) посочват, че при пушене в стая с 36 кв.м площ се увеличава съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди и концентрацията на въглероден моноксид. Авторите подчертават, че при престой в закрито помещение, където се пуши в продължение на 8 часа се вдишват от пасивния пушач токсични вещества, които се равняват на повече от пет изпушени цигари.

През 1981г. японският изследовател Т. Хираяма е публикувал резултати, които показват, че жените на мъже пушачи по-често боледуват от рак на белия дроб. Мета-анализ на 51 епидемиологични проучвания, обхващащи 7369 случая на заболели от рак на белия дроб непушачи, показва, че рискът да заболеят от рак на белия дроб е с 25% по-висок при жени и мъже , които никога не са пушили, но живеели с пушачи (Boffetta P. ,2002г.). По време на дисертационния ми труд при сравняване на параметрите на дишането и кръвно-газовите показатели на активни, пасивни пушачи  и непушачи с пневмония, установих статистически незначима разлика между параметрите на пушачите и пасивните пушачи, което е доказателство за влиянието на фактора пасивно пушене върху белодробното здраве (Ангелова С. 2014г.)

Към документите, обобщаващи научните данни за влиянието на пасивното пушене върху човешкото здраве, се отнасят докладите на Калифорнийската агенция за опазване на околната среда, Националната програма за токсикология на САЩ и Международната агенция за изследване на рака към СЗО. В Рамковата конвенция за контрол над тютюна, която е приета на 21.05.2003г. е записано: “Страните признават, че научните данни недвусмислено потвърждават, че въздействието на цигарения дим се явява причина за смърт, болести и инвалидизация“.

Твърдението, приписано на „химици от Тексаския университет”, че в помещение от 6 кв.м с 6души, постоянно пушещи, непушачът трябва да стои 100часа, за да поеме токсините от 1цигара, звучи смехотворно, защото, имайки предвид, че смъртоносната доза на никотина е 1мг/кг тегло, то за 100часа в посоченото помещение при непрекъснато тютюнопушене и активните и пасивните пушачи ще са завършили своя земен път много преди да изтекат посочените 100часа.! Изборът този път е на непушачите, които заравят главите и здравето си – а често и здравето на близките и децата си – само че не в пясъка, а в димната завеса на криворазбраната толерантност към пушенето.

Русия забрани тютюнопушенето

От днес в Русия влизат в сила още по-големи ограничения на пушенето на обществени места, съобщи БНР.

От 1 юни в страната ще бъде забранено да се пуши в ресторантите, кафенетата, закусвалните, хотелите и общежитията, на пероните на гарите, във влакове и кораби. Тютюневи изделия няма да се продават по будките и чрез амбулантна търговия, а само в магазини, съобщи Reuters. Цигарите обаче няма да бъдат изложени, а ще се предлагат чрез каталог или списък.

Глобите са между 500 и 1500 рубли, което е от 21 до над 60 лева. За собствениците на заведения наказанията са по-големи и могат да надминат 3700 лева. Reuters съобщава и за съпротива срещу новия закон от страна на индустрията и индивудиални пушачи – подобно на България и други страни, където подибни закони вече са факт, първата им реакция е да се опитват да представят пушенето като „човешко право“. Българският Върховен конституционен съд през 2011 постанови, че тютюнопушенето не е индивидуално човешко право. Президентът Путин цели намаляане на пушенето сред възрастните до 25% до 2020 г., съобщи Reuters.

Това е вторият етап от прилагането на Закона за ограничаване на тютюневия дим в Русия, припомня eлектронното издание „Офнюз.“ Първият влезе в сила точно преди година. Тогава беше ограничено пушенето в образователните учреждения, културните ведомства, спортните обекти, плажовете и детските площадки.

Още при влизането в сила на първата фаза на закона през февруари 2013 г. президентът на Кампанията за деца без тютюнев дим Матю Л. Мийерс определи действието като „историческа стъпка“ за намаляване на употребата на тютюневи изделия във втория по големина пазар на света.  Според него новият закон отразява нарастващото безпокойство от ужасяващия брой жертви на тютюна в Русия, където една трета от жителите пушат – включително над 60% от мъжете, а тютюнът убива около 400 000 ежегодно. Приемането на закона доказва също, че борбата с тютюнопушенето, което е първа причина на предотвратима смърт в световен план, напедва дори в страни, къдено пушенето е дълбоко вкоренено в обществената култура, подчерта Мийерс.

Фестивал на здравето „Ябълка срещу цигара“ в София на 31 май

Гражданска инициатива „България без дим“ и Коалицията „За живот без тютюнев дим“ отбелязват международния ден против тютюнопушенето 31.05.2014 заедно със студентите медици от СУ „Климент Охридски“ и техния Студентски съвет чрез съвместно участие във фестивал на здравето „Ябълка срещу цигара.“ В рамките на фестивала  от 9 до 21 часа  на 31.05. в Борисовата градина при езерото Ариана ще бъдат разположени 10 шатри, във всяка от които ще се представят различни страни на здравето, като например спорт, хранене, органни трансплантации, здраве за деца „Малките доктори.“ На „Лятната естрада”  още в 9.00 ч. сутринта се открива „Научна шатра”. От 18:00 до 20:00 пък ще има лекции за здравето, а вечерта от 21:00 Фестивалът ще бъде закрит.

Доброволци на България без дим ще  измерват различни белодробни показатели на посетителите. Ще се раздавани информационни материали, както и специални средства за отказване от тютюнопушенето.

Повече информация за Фестивала ще намерите тук.  .

 

 

Lancet: Забраната за пушене намалява броя на преждевременните раждания

Учени също откриха, че забраната за тютюнопушене на обществени места намалява риска от астма при децата, съобщават медиите на Острова.

Забраната за тютюнопушене на обществени места е помогнал за намаляване на преждевременните раждания с 10%, показват резултатите на ново изследване, проведено от учени в САЩ и Европа, съобщи на 28.03.2014 „Гардиън,“ позовавайки се на Reuters. Aгенцията цитира проучване, публикувано в медицинското списание Lancet, което установява, че докато въздействието на законите против тютюнопушенето варира между отделните държави, цялостният ефект върху детското здраве в глобален план е положителен.

„Нашето изследване показва, че забрана за тютюнопушене е ефективен начин да се защити здравето на децата ни“, заявява ръководителят на проекта Джаспър Бийн от Центърът за здравни изследвания към Университетът на Единбург.  Според него резултатите от изследването ще помогнат да се ускори въвеждането на законодателни мерки срещу тютюнопушенето в градове, страни и региони, където такива все още липсват.

„Гардиън“ цитира и други проучвания, които демонстрират как  законите, забраняващи пушенето на обществени места като барове, ресторанти, офиси и друга работна среда намаляват рисковете за здравето на възрастните, свързани с пасивното тютюнопушене. Според Световната здравна организация (WHO) тютюнът убива около шест милиона души на година в световен мащаб, а жертвите на пасивното пушене са 600 000. Ако настоящата тенденция се запази, жертвите на тютюна могат да достигнат осем милиона годишно, предупреждава докладът.

Само 16% от населението на Земята е защитено от закони срещу тютюневия дим, а 40% от децата са изложени ежедневно на вторичния дим, твърди СЗО. Здравните експерти обаче са обнадеждени, че с приемането на строго законодателство срещу тютюнопушенето във все повече държави в Европа и по света, ползата за здравето на населението ще стане очевидна, пише авторитетното британско издание.

Изследването, публикувано в списание Lancet, анализира данни за повече от 2,5 милиона раждания и 250 000 регистрирани случай на асматични пристъпи. Това е първото изчерпателно проучване, което изследва как законите против тютюнопушенето оказват пряко влияние върху здравето на децата. След изследването на пет месни забрани в САЩ и шест проучвания на забрани на национално ниво в Европа, резултатите показват, че както нивото на преждевременните раждания, така и нивото на астматичните пристъпи са намалели с 10% през първата година от въвеждането на ограничително законодателство.

„Нашето проучване дава ясни доказателства, че забраните за тютюнопушене имат значителни обществени ползи, изразяващи се във видимо подобрение на здравето на бременните и децата“, заявява Бийн пред Reuters. Според него проучването също така подкрепя усилията на Световната Здравна Организация за ограничаване на тютюнопушенето по света.

Становище по предложените от МЗ промени за подобряване на контрола на забраната в Закона за здравето

В писмо, адресирано до здравния минитър Д-р Таня Андреева, сдружение „България без дим“ и организациите от Коалиция за живот без тютюнев дим изразяват своята подкрепа за направените от МЗ предложения за промени в Закона за здравето, насочени към подобряване ефективността на държавния здравен контрол по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места. Становището гласи:

Ние многократно сме заявявали, че спазването на забраната може да стане факт, само ако се съчетаят ефективния държавен контрол със съвместните усилия на гражданското общество и волята на собствениците на обектите, които да бъдат убедени, че забраната е в името на здравето на хората.

Периодът след влизането на забраната в сила показа някои несъвършенства на текстовете в Закона за здравето, за които ние Ви информирахме още през месец юни 2013 г. Повечето от нашите предложения са включени в законопроекта, за което благодарим, но ние продължаваме да настояваме и другите предложени текстове да получат реализация, защото сме убедени в тяхната ефективност.

Според нас едномесечния срок, в който да действа забраната по чл. 38 от Закона за здравето няма да има целящия възпиращ ефект и собствениците на обекти няма да предприемат необходимите мерки да не допуснат повторно нарушение. Затова предлагаме срокът на действие на заповедта за спиране да е поне три месеца.

Според нас в същата нова алинея на чл. 38, посоченият „чл. 218“ следва да се замени с „чл. 218а“, защото съобразно проектното предложение, текстовете, които визират наказателните мерки, свързани с тютюнопушенето, са отделени в новия член 218а.

Продължаваме да настояваме да се отменят текстовете, разрешаващи тютюнопушенето на територията на летищата (чл. 56, ал. 3, 4 и 5), като отново посочваме нашите мотиви:

Според нас това е едно отстъпление от „пълната“ забрана, за което няма логично обяснение. Българските летища са крайни дестинации (за отлитане или кацане) и няма транзитни полети, които да налагат пътници да чакат определен полет 5-6 или повече часа, особено когато не разполагат с транзитни визи и не могат да напуснат сградата на летището. За пушачите са предоставени условия за пушене на открито преди да се качат или след като слязат от самолета.

Предложението за разрешаване тютюнопушенето на летищата беше по лично настояване на министър Стефан Константинов, което не беше подкрепено със солидни аргументи и по наши сведения не беше поддържано от експертите на МЗ в периода на подготовка на законопроекта. Сега има възможност този недостатък на закона да бъде поправен. Още повече, че наредбата на МС така и не е разработена и приета от 2012 г. досега.

Във връзка с мотивите ни да предложим през месец юни текста „Отделно от санкцията по ал. 2 и 3 контролните органи по чл. 231, ал. 2 задължително налагат глоба в размер от 500 до 1000 лева, на управителя на обекта за това, че е допуснал да се извърши нарушение на чл. 54, 56 и 56а. В случай, че обектът няма назначен управител, глобата се налага на управителя на юридическото лице.“ са свързани с факта, че много често държавните здравни инспектори не могат практически да издирят и наложат имуществена санкция на юридическото лице. Управителят носи пряка отговорност за случващото се в обекта по всяко време, по-лесно може да се идентифицира и в повечето случаи той присъства по време на проверката. И сега инспекторите ги глобяват, но в Закона няма текст, в който да са посочени отговорностите на управителите и те много лесно оборват тези наказателни постановления в съда.

В отговор на аргумента, че за едно и също нарушение не може да се налагат санкции на две лица изразяваме следното становище: Според българското законодателство е забранено на едно лице да бъде наложено два пъти наказание за едно и също административно нарушение. Няма пречка обаче едно нарушение да има двама субекти, т.е. двама извършители. В тази връзка няма пречка санкция да се наложи както на юридическото лице, което е самостоятелно, различно от управителя си лице и на физическото лице – управител за това, че е допуснал извършване на нарушенията.

Подобни разпоредби се срещат в редица закони. Разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентират точно такъв случай, в който по единия текст се налага санкция на юридическото лице за нарушение на чл. 92, ал. 1 от същия закон, а по другия – на управителя, за това, че е допуснал извършване на нарушението (в случая неподаване на данъчна декларация).

Ето защо считаме, че няма пречка да се заложи санкция за юридическото лице, затова че е нарушило Закона за здравето и на управителя, затова че е допуснал нарушението. Това само би улеснило санкционирането на място на управителите от страна на държавните здравни инспектори и би защитило наказателните постановления при тяхното обжалване.

Отново с цел подсилване на възпиращия ефект срещу неспазване заповедта за спиране експлоатацията на обект по чл. 38, ал. 5 от проекта, настояваме имуществената санкция да бъде 50 000 лева, а не както се предлага 20 000 лева (чл. 218а, ал. 4 от законопроекта).

За пореден път поставяме на Вашето внимание въпросът за включване и на други органи в контрола по спазване на забраната за тютюнопушене. Изминалият период от прилагането на забраната показа, че регионалните здравни инспекции се натоварват допълнително със задължението да извършват контрол в обекти, които не подлежат на държавен здравен контрол и трябва да влизат в обектите само, за да проверяват спазване на забраната за тютюнопушене. Тези обекти се контролират от Българската агенция по безопасност на храните и ИА „Главна инспекция по труда“. Това според нас е излишен разход на финансов и човешки ресурс. Това затруднява извършването на държавен здравен контрол на обектите, вменени по силата на Закона за здравето.

Знае се, че инспекциите не разполагат с достатъчно финансови ресурси и автомобили, за да реагират адекватно на нарушенията в малките населени места извън областния град. Това се знае и от собствениците на обекти, които извършват системни нарушения на забраната, без да бъдат санкционирани за това. Създаването на правна възможност кметът на населеното място да определи със заповед служебни лица, които да извършват проверки и да налагат санкции, ще има много силен ефект в малките и отдалечени населени места.

Ролята на полицията е много съществена при извършването на контрол по спазване на забраната. Няма нарушител, който да не знае, че не може да му бъде съставен акт, ако доброволно не си даде личните данни, а той не прави това, ако при проверките не присъства полицай. Полицаите от своя страна не вземат отношение, ако са свидетели на нарушение на забраната, защото това не им е вменено със закон. Затова предлагаме това да стане или чрез Закона за здравето или със Закона за МВР. Това е една допълнителна възможност, за която има прецедент в Закона за закрила на детето.

За нас няма обяснение нежеланието на Министерство на здравеопазването поне да започне дискусии с другите контролни органи, за да се види дали има обективни трудности или е само въпрос на включване на текстове в един или друг закон. Според нас един закон се приема, за да се регулират обществените отношения в името на хората, особено когато това е свързано с тяхното здраве. Законите следва да се прилагат и да се спазват, а не да съществуват само на хартия.

По-подробни мотиви и конкретни текстове по въпроса за включване и на други контролни органи сме изпращали многократно, но при необходимост ще ги предоставим още веднъж.

Позволяваме си да отправим молба за включването на силни и убедителни аргументи, които Министерският съвет ще предложи за промени в Закона за здравето, свързани с подобряване контрола по спазване на забраната. Тези, посочени в „Мотивите“ към законопроекта, преповтарят текстовете от доклада на министъра на здравеопазването и посочват КАКВИ промени се предлагат, а не ЗАЩО се предлагат. Такива мотиви няма да убедят депутатите да подкрепят предлаганите текстове. Натрупаният опит от провеждания контрол след 1 юни 2012 г. на забраната за тютюнопушенето изобилства с доказателства и статистика в подкрепа на предложените промени.

Искрено се надяваме, че нашите бележки ще бъдат взети предвид при окончателното изготвяне на ЗИД на Закона за здравето, свързани с повишаване ефективността на контрола по спазване на забраната.

Ревизираната директива за тютюневите изделия е вече факт

Европейския парламент (EП) окончателно прие на 26.02.2014  г. ревизираната Директивата за тютюневите изделия. Директивата стана факт след много месеци на обсъждане, дискусии, атаки от страна на тютюневата индустрия и трябва да влезе в сила в двегодишен срок.

„България без дим“ и Коалицията за живот без тютюнев дим също подкрепиха вота като изпратиха няколко пъти писма за подкрепа до всички български евродепутати. Нашите партньори и приятели от Smoke Free Partnership за сега са единствените, които публикуват информация във връзка с гласуането тук.
Основните подобрения на ревизираната директива, спрямо предишната Директива (2001/37/EC) според портала за Обществено здраве на Европейската комисия, са че:
  • забранява цигарите и тютюна за завиване на собствени цигари, които имат характерни аромати;
  • изисква тютюневата индустрия да докладва подробно пред страните-членки на ЕС  за съставките ,които се използват в тютюневите продукти;
  • изисква поставянето на здравни предупреждения върху опаковката на тютюна и свързаните с него продукти. Комбинираните предупреждения от снимки и текст трябва да покриват не по-малко от 65% от предната и задна част на опаковките на тютюневите изделия;
  • задава минимални размери за предупрежденията и елиминира малките опаковки за определени тютюневи изделия;
  • забранява всякакви промоционални и подвеждащи елементи върху тютюневи проукти;
  • въвежда маркиранe и проследяване из целия ЕС, за да пребори контрабантата с тютюневи изделия; m
  • позволява на страните-членки да забранят продажбите на тютюнеми изделия в интернет;
  • задава изисквания за безопасност и качество за електроннит цигари;  и
  • задължава производителите да оповестяват за всякакви нови тютюневи изделия, преди да ги пласират на европейския пазар.
 Като „значителна крачка в правилната посока, която изпълва законодателните празноти и цели да осигури по-здравословно бъдеще за идните поколения,“ окачестви приетия нов текст на директивата главният научен експерт и представител в ЕС на Световната Здравна Организация д-р Роберто Бартолини. „Тъкмо тези млади поколения от граждани търси да защити новото законодателство, като се основава на солидния факт, че голямата част от потребителите на тютюн по света са започнали да пушат в юношеството си. Затова тютюневата индустрия се прицелва с усъвършенстваните си маркетингови прийоми тъкмо в тази целева група,“ пише Бартолини в The Parliament.com.

Открито писмо до читалище-паметник „Отец Паисий“ в Самоков за уважение към закона и здравето

Важат ли законите на България в читалището – паметник на загиналите за свободата й?

На 20.11.2013 г. Гражданска инициатива „България без дим“ и коалицията „За живот без тютюнев дим“ изпратиха открио писмо до председателя на читалище-паметник „Отец Паисий“ в гр. Самоков. Подписано от председателите на двете организации д-р Павел Антонов и д-р Гергана Гешанова, писмото гласи:

Уважаеми г-н ПАШОВ,

Обръщаме се към Вас от името на хилядите граждани обединени в Гражданска инициатива „България без дим“ и членовете на 40 неправителствени организации от Коалиция за живот без тютюнев дим. Много от нас са убедени привърженици и поддръжници на читалищното движение в България, което възприемаме като носител на прогресивни просветни  и обществени ценности от векове.

Граждани на гр. Самоков ни информираха няколкократно, че на територията на читалище-паметник „Отец Паисий”, гр. Самоков редовно се нарушава Закона за здравето в частта му за забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. В случая с читалището това e изключително тревожно, защото става дума за институция, която работи преимуществено с деца и опазването на тяхното здраве трябва да бъде нейн основен приоритет. Нещо повече, читалищата имат ключова функция за възпитаване на обществено съзнание и дух на уважение и опазване на обществения интерес.

Най-добронамерено се обръщаме към Вас с надежда, че читалището ще съумее да защити репутацията си на образователно и ценностно средище на гр. Самоков и ще демонстрира, че спазва законите и гарантира здравето и правата на своите посетители и служители. Ще очакваме от Вас потвърждение до края на текущата седмица за предприети от Вас действия за преустановяване на тютюнопушенето в сградата на читалището. Имаме готовност да ви подкрепим с ноухау и визуални информационни материали и стикери, и да проведем образователни беседи срещу вредата от тютюнопушенето във Вашето читалище.

Като демонстрация за добронамереност на гражданите,  подали сигнали за пушене в читалище-паметник „Отец Паисий,“  и в духа на партньорство, възприет от „България без дим,“ Ви информирам, че по тяхно изрично настояване не възнамеряваме да сезираме държавните контролни органи, за да не понесе читалището финансови загуби от глоби. С тяхна помощ ще проследим предприетите от Вас действия в отговор на настоящото писмо, и ще се радваме на Ваш писмен отговор. В случай, че нарушенията не бъдат преустановени, няма да се поколебаем да предприемем всички нужни мерки, за да защитим правата на гражданите на гр. Самоков и гостите на града.

До настоящия момент не сме получили отговор, а сигналите, че в читалището се пуши дори по време на занятия с деца продължават.