Потребители

Забрана за тютюнопушене – да! Но къде?

Според проучване на TNS BBSS, проведено през юли 2012 г., повечето българи са „за“ забраната за пушене в закрити обществени места. 57% от гражданите подкрепяха забраната дори преди въвеждането й. Само месец след това подкрепата беляза ръст от три процентни пункта. Разбира се, по-голяма част от привържениците на закона за непушачи.

Друго проучване, проведено за Yonsei University в Южна Корея, също показа, че повечето българи подкрепят забраната за пушене в закрити обществени места. Едва 5% от пушачите смятат, че пушенето трябва да бъде разрешено навсякъде. Според резултатите от проучването, 30% от пушачите и  51% от непушачите искат забраната да важи за всички закрити обществени места. Близо 40% от всички участвали в проучването смятат, че трябва да има отделни помещения за пушене в заведенията.

За 20% от респондентите забраната трябва да различава между различни закрити обществени места. Пушачи, участвали в проучването, твърдят, че подкрепят забраната за тютюнопушене в ресторанти или места, където се сервира храна. В други заведения като дискотеки или барове предпочитат пушенето да е разрешено.

Какво всъщност цели забраната за тютюнопушене?

През 2012 г. България попадна в класация на „Уолстрийт джърнъл“ с 10-те страни в света с най-голям дял пушачи от населението. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за възникването на онкологични заболявания. Също така близо 80% от преждевременните смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания и инсулт могат да бъдат избегнати чрез контролиране на фактори като тютюнопушене, вредна употреба на алкохол, голям прием на сол и  липса на физическа активност.

Статия от сайта на Министерството на здравеопазването също посочва здравето на пасивните пушачи като причина за въвеждането на забранта в България:

„Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара. Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност. Пасивното пушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.”

Да, факт е, че забраната цели да намали броя на пушачите и риска за пасивните пушачи. Попитахме граждани дали забраната е постигнала тази цел. Много хора обаче гледат по друг начин на нещата:

„Не мисля, че забраната ще намали броя на пушачите и не мисля, че това е основната цел на забраната, колкото да се направи по-приятна обстановка в заведенията”, споделя студентка по комуникационни науки.

Студент по бизнес икономика също допълни: „По мое мнение забраната за пушене е нужна и показва израстването на едно общество. За съжаление, в България повечето пушачи пренебрегват забраната, а контролът може да търпи множество критики. Забраната не би намалила броя на пушачите, но тя създава една култура с повече мисъл за околните и здравословния начин на живот

 „Невъзможно е във всеки един обект, във всеки един момент или до всеки един нарушител да има контролен орган, който да следи спазва ли се забраната за пушене - ако няма съзнание в обществото и разбиране за смисъла на това, което се прави“, каза също д-р Димитър Димитров, ръководител на дирекция „Обществено здраве“ в Министерството на здравеопазването.

Забраната за тютюнопушене и липсата на информация

От самото начало на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места в България Министерството на здравеопазването публикува статия за често задавани въпроси във връзка с новия закон. В края на публикацията намираме информация за това, къде  и как да подаваме сигнали за нарушения на забраната:

„Подаването на сигнали за нарушения на нормативно установените забрани и ограничения за тютюнопушене се осъществява на дежурния телефон на съответната регионална здравна инспекция. Всяка регионална здравна инспекция е публикувала дежурния телефон на интернет страницата си. Дежурните телефони на регионалните здравни инспекции могат да бъдат открити и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването“

Стига ли това обаче? Проучване на Института за изследване на обществата и знанията към Българската академия на науките (БАН), проведено в периода август-септември 2013 г., сочи, че близо 66% от българите не знаят към кой държавен орган да се обърнат при нарушение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места.

Друго онлайн проучване, проведено за Yonsei University в Южна Корея, показа, че гражданите имат нужда от повече информация относно забраната за тютюнопушене. Близо 71% от участвалите в анкетата се чувстват недостатъчно или горе-долу осведомени. Други 77% смятат, че трябва да има повече информация относно забраната. 90% от респондентите мислят, че медиите са отговорни за тази задача, а 57% твърдят, че правителството също трябва да помогне. Около 10% от участвалите смятат, че самите заведения, в които е забранено пушенето, също трябва да поемат инициатива.

Експерти подчертават нуждата от национална кампания, която да повиши осведомеността относно подаването на сигнали за нарушение на закона. Така проверките ще бъдат по-ефикасни и забраната за тютюнопушене ще се спазва от повече хора.

Един ден из коридорите на МЗ

Да приемем тази снимка като шега на сериозно.

Да приемем тази снимка като шега на сериозно.

Честит хубав празник на всички, които избират здравето и се борят за него – своето и на другите!

За разлика от други години, когато честваме Международния ден без тютюнопушене (последния четвъртък на м. ноември), този път не организирахме измервания, събиране на подписи, пускане на балони и раздаване на листовки срещу тютюнопушенето.

Още от ранни зори, една смела група от 4 души – д-р Маша Гавраилова, Любен Цонков, Иво Мирчев и д-р Гергана Гешанова, отидохме в Министерството на здравето, за да честитим празника на хората, които са там.

Бяхме подготвили писмо, отново с нашите предложения за промени в закона за здравето – затваряне на заведения при хронични нарушения, разширяване на контрола с нови действащи лица, ясно определение на отворено/затворено помещения. Приложихме и копие от споразумението между МЗ и България бездим за сътрудничество, съвместни проверки и т.н.

В 8:30 бяхме приети от д-р В. Шарков, зам.министър, който беше много любезен, изслуша ни, даже задаваше уточняващи въпроси. Неговото твърдо мнение бе, че забраната няма да падне и че МЗ стои изцяло зад нея. Той и медийната съветничка на МЗ – едно чаровно създание, се опитаха леко да пренасочат акцента към профилактиката в училищата, което и за нас е прекрасна идея, но не отменя задълженията ни към забраната. Разделихме се с уверение за взаимна подкрепа.

След това имахме среща с другия зам.министър, д-р Персенски, който отговаря за превенцията и за общественото здраве. За голяма радост, той е непушач, много заинтересуван законът да се спазва и да няма корупция. Запозна се с досегашните ни дела, с предложенията ни, и то не формално, а с желание да съдействаме.

Според него е много нормално да се разшири кръгът на контролните органи, да се даде определение на затворено помещение. Идеята за затваряне на заведения малко го шокира, но остана да я обмисли. Освен това ни даде напълно зелена светлина за подновяване на съвместната работа на доброволците с РЗИ. Договорихме се и в най-скоро време той да сформира работна група с наши експерти, за оформяне на предложенията в закона.

Що се отнася до министъра – среща с него нямахме, но му оставихме всички писма и документи, а той от своя страна, както знаете, застана зад забраната, въпреки, че е пушач. Освен това МЗ е внесло в Парламента отрицателно становище на онзи законопроект, който беше внесен още в първите дни на новото НС от Атака.

Така днешният ден ни вдъхна малко оптимизъм, че каузата за спазването на закона не е съвсем изгубена. Разбира се това е свързано и с отговорности от наша страна, но се надявае, че ще се справим.

 

Забраната за тютюнопушене: Студентите говорят

Спазва ли се забраната за тютюнопушене в закрити обществени места в България? С този въпрос се обърнахме към няколко студенти, които имат желание да споделят мнението си по тази тема. Представяме ви Никола Николов, студент по бизнес икономика в Свободния университет в Берлин и член на управителния съвет на българската организация „Хъшове“ в германската столица.

 

Какво мислите за забраната за тютюнопушене в закрити обществени места?

По мое мнение забраната за пушене е нужна и показва израстването на едно общество. За съжаление, в България повечето пушачи пренебрегват забраната, а контролът може да търпи множество критики. Забраната не би намалила броя на пушачите, но тя създава една култура с повече мисъл за околните и здравословния начин на живот.

 

Спазва ли се забраната в България?

В повечето дискотеки пушенето се толерира и в много случаи самият персонал оставя чаши с лед на масите, които именно да служат за пепелници. В дискотеките виждам повече млади хора, но и много от по-възрастните също не спазват забраната, защото просто са свикнали така и трудно вече биха се отказали от този си навик.

 

Виждали ли сте проверки в заведенията?

Полицейска инспекция в дискотека е едно доста рядко явление поради факта, че самите заведения си плащат „под масата”, за да бъдат пропуснати по време на среднощните проверки. Самият аз съм виждал само веднъж инспекция в дискотека и няколко глобени, но това, за съжаление, не е практика и е едно жалко отбиване на номера.

 

Какво мислите за глобите?

Глобата за пушене на закрити обществени места трябва да е в такъв размер, че глобеният да се замисли сериозно следващия път дали да наруши пак закона. Според мен 300 лв. за първо провинение и за стандарта на живот в България са достатъчно сурова глоба. Друг е въпросът за отношението на хората към органите на реда и респекта към полицаите, с които в повечето случаи ще се спори за наложената глоба или ще им бъде дадена известна сума в джоба и случаят ще се приключи.

 

Според Вас, защо не се спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места?

Забраната против пушене не се спазва от страна на повечето заведения, защото собствениците се опасяват, че ще загубят голяма част от клиентите си и ще претърпят големи загуби. Повечето пушачи пък нарушават забраната, защото контролът над нея не е достатъчно добър, а мисълта за здравето на околните остава на заден план.

Защо не се спазва забраната? Поглед към инспекциите и глобите.

Според проучване на Института за изследване на обществата и знанията към Българската академия на науките, проведено в периода август – септември 2013г., близо 15 % от българите не са ставали свидетели на нарушения на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Изненадващи проверки на заведения през 2013 г., проведени от БТВ, също показаха, че забраната се спазва.

Факт е обаче, че нарушения и глоби има. За близо две години са издадени наказателни постановления на обща стойност над 1 млн. лв., съобщиха през май от Министерството на здравеопазването. Извършени са близо 406 923 проверки на 393 168 обекта. Реално обаче само 41% от глобите бяха платени. Какъв е проблемът?

След проведени интервюта със здравни инспектори научихме, че хората, които нарушават забраната, не са особено дружелюбни, когато се стигне до глоба. Често те „псуват, обвиняват държавата, държат се арогантно и отказват да дадат личните си документи„. В началото на тази година екип на Регионалната здравна инспекция бе посрещнат по същия начин по време на рутинна проверка в Плевен. Типично по български или си търсим правата?

Пушачите, които нарушават забраната, са в пълното си право да не предоставят личната си карта на служителите на РЗИ. Законът за защита на личните данни ги пази. Здравните инспектори трябва да бъдат придружавани от полицай, ако искат да получат личните документи на съответния нарушител. Проблемът явно не е в глобата, а в начина, по който се събира.

СЗО: Внимавайте с електронните цигари

Електронните цигари са на мода. Въпреки че са приветствани като „здравословната” алтернатива на обикновените цигари, Световната здравна органицация ни предупреждава да бъдем внимателни. Голяма част от последниците от електронните цигари са взе още неизвестни, предаде Дойче Веле.

СЗО е против продаването на електронни цигари на непълнолетни. Водната пара, произвеждана от електронни цигари, е със сигурност по-безвредна от тютюневите изделия, но добавените вкусове не са нито достатъчно изследвани, нито контролирани. Ето защо електронни цигари могат да бъдат опасни дори и за неродени деца. Парата би могла да окаже влияние върху развитието на мозъка, предполагат експерти от СЗО. Също така засега няма достатъчни доказателства, че електронните цигари помагат на пушачите при спрането с вредния навик. Според експерти от СЗО, тютюневата промишленост дори цели откриването на нов бизнес.

Една електронна цигара обикновено се състои от три части: пулверизатор , инхалатор и батерия. Инхалаторът е кафявата част, която се поставя в устата както при обикновените цигари. Пулверизаторът се поставя в инхалатора, а батерията (върха на цигарата) се завинтва в пулверизатора.

Тютюневата неспособност на „свободния“ пазар

През м. май 2013 г. финансистът Христо Грозев  се намесва в туитър спор между Владо Каролев, Велян Стайков, Димитър Т Михайлов и Деян Иванов за това дали трябва да бъде отменена пълната забрана на тютюнопушенето в заведения. В резултат в блога му се появява този аргументиран текст, който оборва либертарианската теза, че пазарът и единствено пазарът следва да определи дали в дадено заведение да се пуши или не и доказва нуждата от държавна регулация.

Всичко започна от туит на Владимир Каролев, в който той (типично либертариански, и типично смело) заяви, че принципно поддържа идеята на БСП да отменят забраната. По-нататък Каролев разви тезата си, че свободния пазар е самодостатъчен механизъм, който ще доведе до баланс между обществения и личен интерес и т.н. Накратко, тезата му е, че при наличие на достатъчно време и никаква/минимална държавана намеса, достатъчно собственици ще видят пазарната ниша в отваряне на “бездимни” заведения и ще го направят в отговор на търсенето им от непушачите. От своя страна аз контрирах, че свободният пазар не е самодостатъчен регулатор, а може да бъде такъв само в наложени от обществения интерес рамки; че тези рамки са динамични и отразяват максималната дългосрочна цена, която обществото (в един определен момент) е готово да плати, за да се допусне максимална краткосрочна утилитарност, бла бла бла.

Тезата на Каролев е добре застъпена сред либертарианците, като едно от най-подробните й защити е в тази позиция на Thomas A, Lambert от Университета в Мисури. В общи линии, аргументите й са същите като на Владо.

Тъй като по-общата тема за/против забраната на тютюнопушенето на обществени места е огромна, тук искам само да застъпя конкретната теза, че свободният пазар не би могъл да доведе до адекватно балансиране на интересите на непушачите и пушачите в конкретния микрокосмос на заведенията за обществено хранене. Нещо повече, искам да покажа, че на основата на чисто икономическа логика, разрешаването на заведенията да избират своята политика със или без цигарен дим (но не и двете заедно – вж т. 2 по-долу) ще намали, а няма да увеличи, общото utility (утилитарност?) за обществото. Тезата ми е валидна конкретно за България, но по принцип би трябвало да важи за всеки сравнително зрял пазар на заведения, в който пушачите не са незначително малцинство от населението (за пример, пушачите в САЩ са само около 1/5 от населението, два пъти по-малко отколкото в БГ).

Първо да декларираме няколко “глобални константи”.

(1) Предполагам, Каролев ще се съгласи да изхождаме от принципа на вредата на Мил (т.е. насилственото налагане на ограничения е допустимо само за да се предпази нанасяне на вреда на трети лица).

(2) “Разделното пушене” (делене на заведения на зони за пушачи и непушачи) води само до частично, а в повечето случаи незначително, намаление на карценогенните частици в секциите за непушачи. Това австралийско научно изледване например обобщава, че редукцията е само около 50%, съвсем недостатъчно, за да предостави защита от ефекта на пасивното пушене, а и със сигурност заблуждаващо клиентите, които очакват чист от цигарен дим въздух в частите за непушачи. С други думи, разделянето на зони не е допустима опция, т.е има само две опции (а) пълна забрана навсякъде или (б) даване на избор на заведенията да се обозначават като такива със или без пушене.

(3) България е на второ място в света по потребление на цигари на глава на населението. Единствено сърбите пушат съвсем малко повече от българите; като средното количество изпушени цигари на година от средностатистическия българин е 2 822 годишно (!). Ето интерактивна карта на потреблението в света.

(5) По-релевантно за икономическия анализ на тезата на Каролев е обаче разпределението на пушенето сред населението. Според СЗО, по данни от 2011 в България половината от мъжете и една трета от жените пушат ежедневно.

И така, да разгледаме единствената алтернатива на пълната забрана – а именно сценарий, в който заведенията ще имат възможност да се профилират или като такива за непушачи, или като смесени такива, в които непушачите ще бъдат предупреждавани още на влизане, че ще делят въздух и дим с пушачите.

По икономическата логика на Каролев, в този сценарий непушещите ще правят съзнателен избор и или (а) ще отказват да влязат в заведения за пушачи, или – (б) ако все пак влязат – ще го правят след преценка на риска и по своя воля, с други думи – без необходимост от допълнителна защита от държавата. Forewarned is forearmed.  Като следствие, достатъчно собственици ще профилират заведенията си за непушачи, за да обхванат нишата от съзнателно отказващите се да влизат в заведения за пушещи.

Това обаче няма да се случи по следните причини.

Да допуснем, че към момента има пазарен баланс на търсене и предлагане на заведения като цяло; т.е. че няма излишък от предлагане, който не може да оцелее с наличното търсене.

Първичното профилиране (ниша) на заведенията обаче е по някаква характерисктика, много различна от това дали се позволява пушене или не. За ресторантите това е да речем качеството и видът на храната, цената, местоположението, типът клиентела и т.н. В повечето случаи нишите са повече от една: напр. комбинация от местоположение и специфика на храна (“Японския“ в Хладилника и т.н.). Подобно е положението и при баровете/кръчмите, с акцент на местоположението, клиентелата и цената.

В рамките на първичното си профилиране, рационалният собственик на заведение прави максимално възможното, за да разшири клиентелата си. Това става чрез добавяне на взаимно неизключващите се елементи на предлагането извън “нишата” (например абсурното явление “суши меню” практически навсякъде в последните години :-) , или евтин алкохол в качествен ресторант, и т.н.). Целта естествено е да се диверсифицира клиентелата, без да се губи основния маркетингов профил.

Профилиране на заведение за пушачи/непушачи може да бъде само вторично, като при ресторантите дори третично. Мисля, че това не изисква допълнителна аргументация; едва ли някой може да визуализира репликата “На някой ходи ли му се в ресторант за непушачи?”.

Ако това е така (а то е), за да се запълнят вторичните ниши за заведения за пушачи и непушачи, би трябвало – грубо казано – да се дублира първичното профилиране. Т.е. в един и същи район да има по две от всяко. Това обаче не само че е обективно нереалистично, но и изглежда още по-нереалистично в субективната  оценка на индивидуалния, рационален собственик на заведение, който – в хипотезата на идеалния пазар на либертарианците – би трябвало да реши да се профилира освен в първична ниша, още и в една от двете под-ниши (със/без дим).

И така, допускаме, че на предприемача изглежда нереалистично, че пазарът ще позволи доходна експлоатация на по две заведния с еднакво първично профилиране на всяка локация, като конкуренцията е само по вторично профилиране.  В същото време той е принуден да избере една от двете вторични ниши: или за с дим, или без дим. Коя ниша ще избере той?

Да сравним предпочитанията и да прогнозираме поведението на двете групи – пушачи и непушачи.

Пушачите имат силно предпочитание да изберат ресторант, в който могат да пушат. Предпочитанието е силно, защото в голяма част е обусловено от пристрастеност. Т.е. при избор между два ресторанта с различно първично профилиране (китайски и суши, например), те биха избрали онзи, в който се пуши, дори това да не е предпочитаното меню. Ако имат силно предпочитание към определено меню, пушачът би пропътувал необходимото разстояние до по-далечен ресторант, в който се разрешава пушене.

При баровете/кръчмите положението е същото, като поради по-високата взаимозаменяемост на първичното профилиране, вероятността пушач да предпочете съседно заведение, в което се пуши, е още по-голяма отколкото при ресторантите. Подобна прогноза е не само интуитивно достоверна, но и доказана по доста тревожен начин от наблюдаваното увеличение на пътните произшествия след употреба на алкохол в САЩ в градове, в които се въвежда пълна забрана на пушенето в заведения. Причината за повечето катастрофи – пушачите се качват на колите си, след като са употребили алкохол, за да се придвижат до съседно селище, където няма законова забрана и те могат да продължат да пият, пушейки. Т.е. – без съмнение, възможността за пушене е твърдо (нееластично) предпочитание за пушещите, което съответно превръща забраната/разрешеността за пушене в първичен критерий при избор на заведение.

Всъщност тезата за “нееластичното предпочитание” е потвърдена от самите собствници на заведения, които предвиждат – а и твърдят, че наблюдават емпирично – огромно спадане сред клиентите-пушачи след въвеждане на забраната. Асоциацията на немските хотелиери-ресторантьори например твърди, че загубата на клиенти достига до 50%, докато изследване, спонсорирано от ресторантьорската индустрия в щата Мейн твърди, че пушачите са намалили с 60% посещенията си в заведения след въвеждане на забрана. N.B! Цитираните проценти са за спад на посещения от пушачи в заведения въобще след въвеждане на забраната; т.е. ако имаха избор за друго заведение, в което би било разрешено пушенето, тези проценти на “избягване” на бездимни ресторанти биха били много по-високи, вероятно клонящи към 100%.

Не така еднозначно стои въпросът при непушачите. При една част от тях предпочитанието към заведения с забрана за пушене е нееластично; това са основно клиенти с малки деца (и мозък), health freaks и фанатични антипушачи. За огромната част от непушачите обаче политиката на заведението за пушенето е вторичен критерий при избора на заведение. Изследване на Roswell Park Cancer Institute от 2004 г. показва, че въпреки че 3/4 от непушачите изпитват неприязън към заведения, в които се пуши, едва 1/3 от тях реално са избегнали дори едно заведение през последната година поради неговата задименост.  Т.е. предпочитанията при непушачите към заведения без дим са – в значителна степен – еластични.

И така, връщаме се към момента на микро-икономически избор на собственик на заведение в България, който трябва да реши, еднозначно и необратимо (или трудно обратимо, на практика) политиката на пушене в ресторанта или бара си.

Двете потенциални таргет групи пред този собственик са приблизително равни на брой (вземаме 50% пушачи при мъжете като база, тъй като при смесени двойки ни интересува само по-големият процент).

Собственикът знае от опит и вярва  –  с право – че предпочитанията на пушещата половина са нееластични; знае – пак от опит – че тези на непушачите са в значителна степен еластични. При подобна налична информация, огромното мнозинство от рационални микроикономически “избори” ще бъдат в полза на таргета с нееластичните предпочитания.

И така в краткосрочен план след предоставяне на опционалност за политиката за пушене, в България ще се появят почти изключително заведения с разрешено пушене (в което едва ли някой се и съмнява). Защото това е (много) по-голямата ниша.

Аргументът на либертарианците тук би бил: да, но при пренасищане на пазара за пушещи + онази част от непушачи, които имат еластично предпочитане към бездимни заведения, невидимата ръка на пазара ще накара някои заведения да се хвърлят към другата, макар и малка ниша на “нееластичните” непушачи.

Да, при пренасищане на пазара (когато това се случи), такива заведения ще се появят. Вярно, това ще бъде малка номенклатура от заведения, при които първичното профилиране би предполагало съвпадане с (малкия) таргет от нееластични непушачи. Сладкарници, семейни ресторанти, вегетариански ресторанти, StarBucks и т.п. Икономически предсказуемо обаче е, че никога няма да се появи такова разнообразие от първични профили на заведения без пушене, каквото има сред тези с разрешено пушене (тук дори не засягаме фактора cost of late entry, който би попречил на голяма част от тези нови или “преформатирани” заведения да оцелеят).

Т.е. година-две след премахване на забраната за пушене, в страната – предсказуемо – ще има значителен превес – и сортово разнообразие – на заведения с разрешено пушене, спрямо такива с чист въздух.

Е, и какво? Та няма ли това да е по вина на самия еластичен непушач? Ако му е толкова слабо предпочитанието, че да не “наказва” с непосещение заведения с дим, защо трябва държавата да защитава (еластичния) му интерес от хранително-вкусово разнообразие без цигарен дим?

Ако се абстрахираме от хуманистични и други неикономически аргументи за това защо държавата трябва да защити еластичния интерес, пак остава силен икономически аргумент в полза на това държавата да се намеси. Аргументът е в цената на здравеопазването за пасивните пушачи. Честата експозиция на пасивно тютюнопушене увеличава както риска от сърдечни заболявания, така и този от рак на белия дроб с между 25-30%. И докато при пушачите може да се спори, че обществената икономическа загуба от учестените им заболявания се субсидира поне частично от акциза върху всяка изпушена цигара, то пасивните пушачи – еластичните непушачи в нашия пример – не субсидират по никакъв начин допълнителния, сериозен риск от заболявяне.

Тоест, от чисто икономическа гледна точка, държавата е в правото си да забрани пушенето в заведенията; свободния пазар не го е грижа – и дори не знае – за външната цена на здравеопазването и няма как да я възстанови.

Има ли обаче друго регулаторно решение, различно от пълната забрана, което би довело до по-висока цялостна утилитарност за обществото?

Мисля, че има. И тя е: даване на право на избор на заведенията да бъдат със/без дим, заедно с едновременно налагане на нов допълнителен данък – да го наречем акциз – върху тези, които изберат да обслужват и пушачи. Данъкът трябва да е значителен и да се определя/коригира на резултатен принцип, така щото да се постигне предсказания от Владо ефект: а именно – приблизителен количествен паритет между заведенията със/без дим. Този сценарий би довел до по-висока степен на свобода както за (1) пушачите, така и за (2) непушачите; и би елиминирал неприятни привкус от (3) намесата на държавата в правото на свободна експлоатация на собствеността. При все това ще се събере и (4) допълнитело финансиране за субсидия на разходите по здравеопазване на неразумните еластични непушачи, на които им липсва чувство за самосъхранение. И тази допълнителна субсидия ще бъде, в значителна степен, за тяхна икономическа сметка

Българите втори в европа по пушене

България е сред страните с най-ниско приложение на ваксинацията против грип сред рисковата група на населението на възраст 65 и повече години, предаде БТА. Данните са от пресконференция на Евелин Йорданова – началник на отдел „Статистика на здравеопазването и правосъдието“ в Националния статистически институт.
По отношение на разпространението на тютюнопушенето изследване на НСИ показва, че повече от половината мъже и всяка трета жена на възраст от 35 до 44 години в България пушат цигари всеки ден. Това нарежда страната на второ място с относителен дял на ежедневно пушещи цигари 29,2 на сто от населението на 15 и повече години.

УЕФА: София не става! Пушене, контрабанда, беззаконие и нискокачествени хотели провалят българско евро-домакинство през 2020

Повсеместната култура на тютюнопушене и неспособността да се прилагат законите са сред причините УЕФА да откаже на София домакинство на мачове от европейското първенство по футбол през 2020 г. Това са двата проблема, чието разрешаване търси гражданската инициатива „България без дим“ и решението на УЕФА потвърждава сериозността им и нуждата от решетелни действия за преодоляването им. Както посочва журналистът Георги Филипов в анализ за „Дневник,“ този отказ е не само логичен изход от състоянието на София като град и на България като държава да домакинство на спортни мероприятия от голям калибър, но и оценка за едно незряло в много отношения общество. И въпреки успеха с приемането на забраната за тютюнопушене на обществени места от 1 юни 2012 г., съпротивата срещу всеки опит за налагане на съвременни европейски и световни ценности в обществото ни е огромна – най-вече от страна на фактори и лица, които се обогатяват от нелицеприятното и токсично обществено статукво.

Сред слабостите, които българската столица има по отношение на инфраструктура, законодателство и опит, европейската футболна централа поставя на челно място ниската социална отговорност и устойчивост. Още в първите две изречения на едноименната глава в писмото на УЕФА се посочва, че „гаранциите са недостатъчно и не отговарят на изискванията на УЕФА“, а като пример се дава отношението към цигарите. Едва ли е нужен преводач от дипломатичен английски, за да забележиш, че това е град, в който рекламите на цигари по улиците са даденост (въпреки че докладът отчита забрана за реклама с малки изключения), а забраната за пушене на обществени места и ресторанти се пренебрегва или заобикаля, обяснява в анализа си Филипов.

Той определя правната част от анализа изводите като съкрушителни за България. Чрез тях УЕФА сухо установява, че в страната ни липсва елементарна законност: няма регламент за борба с черната борса на билети; няма регулации по отношение на общественото гледане на мачове на обществени места; обществените институции и регулатори отказват да изпълняват контролната си роля, където я имат по закон (в случая става въпрос за БНТ). УЕФА напипва и друга болна тема за страната ни: безогледната контрабанда и разпространение на фалшиви и/или контрабандни стоки, което подкопава свободния пазар и регулацията му. В случая УЕФА е обезпокоена от възможносто посегателство върху търговските права на спонсорите, но както пише Филипов, изводът засяга липсата на систематична и целенасочена политика по отношение на продажбата на фалшиви продукти – която е изключително видима на пазара на тютюневи изделия.

Друго изречение от писмото на УЕФА гласи, че използването на доброволци не е регулирано от закона в България. „България без дим“ от години гради доброволческа култура и мобилизира желаещи да допринесат за спазването и прилагането на законите за ограничаване на тютюнопушенето. Но нашите опити срещат острата съпротива на държавните учреждения, които привиждат гражданското участие като заплаха за наложените от десетилетия тромави и често порочни практики на държавния контрол. Действията на държавата, подкрепят клакьорите на индустрията, които подкопават доброволния контрол на тютюнопушенето и са част от това, което Филипов определя като „цялостно неглижиране на безплатното и искрено участие в доброволчески проекти, в частност в спорта.“

Още един нюанс в писмото на УЕФА е пряко свързан с открития и в момента дебат по ниската култура и отблъскващото лице на по-голямата част от туристическата индустрия на България. Летището на София например се оценява от УЕФА като „с недостатъчен капацитет“ да посрещне очаквания трафик покрай мачовете от европейско първенство. На летището обаче бе разрешено пушенето, отново като жест към сенчестата и подмолна индустрия на тютюна. Освен това от футболната централа посочват като проблем и недостатъчния брой стаи от висока категория. И ако в столицата такива все пак има, положението из „курортните“ зони на страната е плачевно: там голяма част от легловата база и заведенията са предназначени за туристи с ниски приходи и ниски изисквания, свеждащи се до евтин алкохол, секс, наркотици, цигари. Този профил на туристическия ни продукт е наложен от представите и очакванията на хората, които отчаяно бранеха и продължават да бранят тютюнопушенето и да го налагат силом на клиентите си и обществото.

Докладът на УЕФА ясно подчертава къде се намира столицата на България спрямо съвременните стандарти и какво трябва да се направи, посочва в заключение Филипов. Но оценките може и да не бъдат прочетени, дискусията да бъде забулена във взаимни обвинения и никакви поуки да не бъдат извлечени, предупреждава той. Не бива да го допускаме.