Аргументи

Една дискусия между опоненти, представители на различни позиции – като тази между противниците и привържениците на пушенето – има смисъл само ако и двете страни приемат  общи принципи на дебата. Естествено е тези принципи да бъдат не нещо измислено, а цивилизационната логика, с която разсъждават и вземат решения най-успелите държави в света.
Ако не приемаме опита на цивилизацията като основа за дискусия, то просто няма смисъл да дискутираме.

Ето кои са тези принципи на цивилизационна и смислена дискусия.

Отговорите на „България без дим“ на най-често срещаните „аргументи“ на противниците забрана на пушенето в закрити обществени места:

„Опасността от пасивното пушене е измислена от „боклучава наука” и пристрастни експерти.
Вредата  от вторичния цигарен дим е мит, също както мита за глобалното затопляне.“

В тези твърдения виждаме много епитети и никакво позоваване на каквито и да било факти, изследвания.
Точно обратното – огромния брой факти многократно потвърждават вредата.

  • Не е възможно да обясним огромния брой научни изследвания, доказващи вредата от шушене, да са разултат от това всички учени да са се “наговорили” (по необясними и нелогични причини!) да игнорират научния метод, точно и само по отношение опасността от пасивното пушене.
  • Според становище на Дружеството на кардиолозите в България, 2000 души умират годишно в България само от болести, свързани с пасивното пушене.
  • Вредата от пасивното пушене се оспорва почти изключително от директно заинтересованите от стимулирането на производството и продажба на тютюн.
  • Огромна част от “изследванията”, отричащи вреда, са спонсорирани от цигарени производители:  “ … свързаните с тютюневата индустрия изследователи са давали заключение, че пасивното пушене не е вредно, 88 пъти по-често в сравнение с независими изследователи” (източник 1 – виж най-долу “Източници”)

„Твърдението, че тоталната забрана носи здравни ползи за нацията, е несъстоятелно.“

В подобно изкаване, освен че противоречи на реалността, няма и никаква логика. Все едно да кажем, че забраната колите да газят пешеходците не носи “здравна полза” за българската нация. Без аргументи, без факти. Ей така – защото така смятаме ние, без значение каква е реалността.

Международна статистика показва точно обратното: че една година след въвеждането на пълна забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, броят на инфарктите при пушачи и непушачи, взети заедно, намалява с 20% (източник 5).


„Забраната за пушене не работи в полза на здравето, защото се увеличават респираторните заболявания заради пушенето навън.“

Къде е научното изследване, подкрепящо подобно твърдение? Не можем да базираме “доказателства” на общи приказки и хипотези, които съществуват само във въображението на някого, без факти в реалния свят.

При положение, че науката категорично доказва вредата от пушенето, намаляването му работи много сериозно в полза на здравето. И точно такова намаляване има според изследване на НЦИОМ от 6 декември 2012 г.: „… 28% от пушачите посочват, че са намалили цигарите в резултат на забраната …“ (НЦИОМ, източник 2).


„Единствено  забраната за пушене  отклонява клиенти от заведенията.“

Твърдение, което не заслужава коментар. Все едно да твърдим, че хората ходят на море само заради това, че през лятото е горещо, а не и поради много други причини. На всеки човек е ясно, че икономическите възможности се променят много динамично, месец за месец и година за година. И това с какви средства разполага човек, определя в огромна степен кога и за какво ще ги похарчи.

При подобни твърдения, както и при много други, елементарната логика и здравия разум изискват да се докаже причинно-следствена връзка, а не просто само подобие на тенденциите между две събития.

Допълнително “… За 22% от пушачите забраната не е проблем, защото те така или иначе не ходят по заведения …”
(НЦИОМ, източник 2)


„Забраната е фашизъм, посегателство срещу правата и свободата на личността.“

Пушенето не е никакво „право“. Никога не е било “право” в смисъла на права на личността. Пушенето е толериран в продължение на дълго време обичай на някои членове на обществото.

По дефиниция, човешко право е дейност, която не пречи минимум на живота и здравето на другите хора. Пушенето никога не е залягало в харти за правата и свободите на човека, които са били обсъждани и приемани където и да било по света.

Свободата на личността няма нищо общо с “право” човек да прави каквото си иска, без значение дали вреди на другите. Иначе всеки убиец би имал основания да протестира, че нямат право да го лишават от “свободата да убива”, защото, видите ли, на него така му харесва, той така разбира “свободата”.

Който не разбира тези елементарни принципи, е изостанал с няколко века от цивилизационното развитие.


„Лицемерно е да се субсидира тютюнопроизводството и да се забранява пушенето в заведенията.“

Първо, пушенето е много дълго съществувал навик сред широка част от обществото.

Второ, пушенето пристрастява и не може да бъде изкоренено изведнъж. Затова като начало се забранява само пушенето, което вреди на другите.

И трето и най-важно – ние сме изцяло “за” премахване на това лицемерие чрез приемане на срочна програма за ограничаване на тютюнопроизводството до степен то да бъде премахнато в България до няколко години.


Забраната поощрява корупцията, защото не се спазва. Никак не е трудно да се намери заведение, в което се пуши.“
„Законът за забраната не се спазва – затова трябва да я премахнем“ 

По тази логика трябва ли да разрешим всички престъпления? Да премахнем наказанията за убийство, защото въпреки забраната за това, те все пак продължават да се случват?

В корупцията участва и даващият подкупа – какво да кажем за тези ресторантьори, които предлагат подкупи, или които се съгласяват да се поддадат на натиск за подкуп? Откога искането на подкуп е някакво морално или юридическо оправдание за даването му?

Как е възможно едновременно законът масово да не се спазва (както твърдят ресторантьорите), но в същото време причината за фалиране на заведенията след влизането в сила на забраната е точно тази забрана? Ако наистина „масово“ не се спазваше, то заведенията не биха фалирали!


„Вдигането на пълната забрана няма да навреди на никого.“

Ще навреди на хората, които искат да се хранят или да изпият питие в заведение без да навреждат на здравето си по този особено опасен начин.

Нещо повече – ще навреди и особено много и силно на работещите в заведенията, които ще бъдат подложени на постоянно вдишване на цигарен дим в продължение на 8-10 часа всеки ден.


„Персоналът на заведенията работи там по своя воля и избор и предпочита да има работа.“

Обслужващите са принудени да работят в условия, доказано силно вредни за здравето им. Дори най-върлият пушач не пуши абсолютно нон-стоп 8 часа – както на практика става с работещите в помещения с пушене.

Персоналът няма избор, защото ако има заведения или части от тях, в които се пуши, желаещите да работят там не могат да изберат да е без цигарен дим. Те са принудени да бъдат тровени. Това е професията им и те не могат да бъдат задължавани да я практикуват при доказано крайно вредни условия.


„Децата и юношите нямат място в ресторантите.“

Напълно нелогично твърдение, тотално срещу цивилизационните ценности. Съвсем естествено е семейство да иска да вечеря заедно с децата си в ресторант. Практикува се по целият свят, но без да се пуши.


„Пушачите чрез акцизите косвено издържат здравната система.“

Парите от акцизи от цигари въобще не отиват само в здравната система. Само ако всички пари от това отиваха директно в НЗОК и биха били употребявани само за здравни нужди, би могло да се твърди нещо подобно.


„Има ръст в продажбите на цигари и броя на пушачите.“

Ако има такъв ръст, той няма никаква връзка със забраната за пушене в закрити обществени места.

Първо, промяната трябва да се изчислява на база брой продадени цигари, а не приходи от продажбата им. Защото заради повишаване на цените им, последното ще заблуди че има “ръст”, докато всъщност такъв няма.

Второ, в продажбите на цигари се отчитат само легалните такива. Намаляването контрабандата на цигари би показало увеличаване на продадените като брой цигари. Но това в никакъв случай не показва автоматично и безусловно увеличаване на пушенето.

Трето, точно обратното – броят на пушачите е намалял. Тютюневата индустрия и желаещите да печелят от опасен цигарен дим мамят умело с числа, които обаче са на много различна база. Ето как:

Пушачите сред всички български граждани през 2011 г., според изследване на Галъп, са 39% (януари 2012, източник 10). От друга страна, пушачите сред пълнолетните българи през 2012 според НЦИОМ са 42% (декември 2012, източник 2).

Забелязвате ли различната база – в единият случай “всички българи”, а в другият “всички пълнолетни българи”?

Пълнолетните българи са 83.7% от всички български граждани. В резултат от това тези “42%” на НЦИОМ,  преизчислени на база цялото българско население, са 35% от всички българи. Което сравнено с 39% на Галъп (с база всички българи), е отчетливо 4% намаление на пушачите, а не увеличение.


„Падането на забраната ще осигури препитание на хиляди и ще намали емиграцията.“

Невъзможно и крайно утопично е да се подхвърля, че за всичките хиляди безработни днес има чакащи ги работни места в ресторантите. Много по-смислено и ползотворно за обществото е да положим усилия да помогнем на всеки, имащ нужда от препитание, да го намери. Но без да се самоубива без избор – като работник в заведение с пушене, нито пък да бъде макар и косвена причина, с препитанието си, за смъртта на други хора.


„Забраната е оставила 15 хил. души без препитание.“
“Бизнеси на ресторанти и кафенета масово закриват заради забраната”

Не може да се  спекулира произволно и безотговорно – без изследване и доказване на причинно-следствена връзка.

Няма данни в Националния статистически институт (върху който се базира този “аргумент”), че 15 000 души от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ са останали без работа вследствие единствено и само на забраната.

Има обаче данни, че туристическият отрасъл, основна част от който са хотелите и ресторантите, е отчел ръст.
Може би точно обратното, тогава: туризмът е повишил приходите си точно заради забраната?

Намаляването на броя работещи в даден сектор не може да бъде отнасяно само към една единствена специфична причина. Ако е така, то какво ще обясни, например, намалелият брой работещи в Национална железопътна инфраструктура, както и в доста други отрасли? И там ли съкращенията са заради забраната за пушене на закрити публични места?

Нещо повече, има данни за обратното: към 29.12.2012 г., само в София всяка седмица се подават над 30 заявления за откриване на нови заведения, предимно кафенета и бистра (източник 9).

07 май 2014: „Нямало отлив на туристи през зимата, даже нараснали с 4.5%“ (Медияпул)

12 май 2014:  „Хотелите с 10% повече приходи през март спрямо година по-рано“ (Медияпул)


„Не всички страни в Европа са въвели пълна забрана.“

Само няколко са страните в които няма пълна забрана. Противно на разпространяваните от тютюневата индустрия слухове, в най-развитите европейски държави не се допуска едновременно пушене и обслужване с храна или напитки.

Повечето европейски и най-развити страни  в света са в мощен процес на въвеждане на тотална забрана. Дори Русия ще забрани изцяло пушенето на закрито през 2014 г.

Защо да трябва и в това положително нещо България да е на опашката, да чака до последния момент, след като е ясно къде ще стигнем така или иначе?


„Вреден е замърсеният въздух, некачествената храна, стресът – защо се забранява само пушенето?“

Първо, канцерогенните вещества в цигарения дим са многократно по-голяма концентрация и степен на усвояване от тези в автомобилните газове.

Второ, транспортът е част от прогреса. Без него би имало много повече болести и много повече животи биха били застрашени. Представете си невъзможността всички критично страдащи да бъдат закарани навреме до болница, за да бъде спасен животът им.

Човешката цивилизация не би могла да съществува без транспорта – без него не бихме могли да ходим на работа, да създаваме продукти и услуги, да разменяме труда си срещу този на други и така да поддържаме съществуването си.

Сега да сравним с тютюнопушенето: би ли могла цивилизацията да съществува без него? ОПределено да. Какво допринася то за това да извършваме основните човешки дейности и нужди, изброени по-горе? С нищо.

В полза на това говорят и научните изследвания, доказали че 85% от рака на белия дроб при мъжете и 80% при жените във Великобритания се дължи на пушенето, а не на замърсен въздух, некачествена храна или стрес (Национален здравен институт на САЩ, източник 3).

Тютюнопушенето съдейства за много, при това не само ракови заболявания. Затова неговата тежест като рисков фактор е много по-голяма в сравнение с другите причини за здравни проблеми и смърт. Много по-лесно е да се проведат мерки за намаляване на тютюнопушенето, в сравнение с това да бъдат променени другите човешки дейности, допринасящи за здравни проблеми. Затова  фокусирането върху намаляването и премахването на пушенето е много по-оправдано от обществена и икономическа гледна точка.


„Никой не задължава непушача да ходи в заведение, в което се пуши.“

Предлагането на храна и напитки само срещу заплащане – без други изисквания – е публична услуга. Така всяко заведение е публично място, независимо от собствеността му, която може да е частна. Такова е общоприетото схващане в целия свят, би било смешно точно ние в България да го оспорваме.

След като едно заведение предлага публична услуга, тя не трябва да застрашава здравето на потребителите й.


„Не ресторантьорите, а клиентите им искат падане на забраната.“

Безспорно някои клиенти, като пристрастените пушачи, искат да няма забрана. Но както пояснихме по-горе, потенциални клиенти на едно публично място за предлагане на услуга са всички хора.

Нещо повече, пак във въпросното цитирано изследване на НЦИОМ научаваме, че 61% от пълнолетните българи одобряват забраната. Добавено към 1/3 от пушачите, които искат забраната да остане, това прави над 70% от пълнолетните българи за забраната.

Явно клиентите на заведенията, които не искат или са съгласни да няма пушене в тях, са значително повече от пушачите.


„Тютюнопушенето не е проблем на българското общество. Забраната за пушене иска да унищожи малкия и средния бизнес в ресторантьорството.“

Точно обратното: при положение, че България е на 6-то място в света по застаряване на населението (по данни на CNBC, [4]) и 9-то място по смъртност (по данни на OECD, източник 8),  доказано предизвикваните от директното и пасивното пушене голям спектър болести определено са проблем на българското общество. Както отбелязахме вече, хиляди българи умират годишно в резултат от болести, свързани с пушенето.

Неоспорима в научните среди е и връзката между смъртта от сърдечносъдови заболявания и вредите от тютюнев дим. А по този показател България е на мрачното 2-ро място в целия свят (източник 7).

Допълнително, разходите за лекуване на свързани с пушенето болести са 250 млн лева на година, и безспорно са проблем на цялото общество – предвид какви огромни обществени ползи би имало от спестяването им.


“Трябва и ние, пушачите, да се чустваме комфортно“.

Когато хората правят нещо заедно – като това да се хранят или да се срещнат за питие или веселба – комфорт е необходим за всички. Не може да има комфорт за едните, който да е за сметка на другите.

Чистият въздух не пречи на никого – той е комфорт за всекиго, докато дима пречи на непушачите.


“Вложихме огромни средства за разделяне заведенията си на пушачи и непушачи.“

Бизнесите бяха предупредени, че разделянето е временно и предстои въвеждане на пълна забрана само след 2 години. Срокът беше ясен, категоричен и достатъчен.

Всеки бизнес имаше времето да прецени дали да рискува средства в разделяне на зони, или да превърне цялото си заведение в такова за непушачи още при въвеждането на частичната забрана.

Бизнесът е риск по дефиниция. Освен предприемача никой друг – нито държавата, нито обществото – не е длъжен да гарантира печалба или оцеляване на всеки бизнес при всички условия.


„Законът задължи заведенията и те разделиха заведенията на част за пушачи и непушачи, както и инсталираха вентилация, за да не влиза дима от частта за пушачи при непушачите.
С разделените помещения за пушачи и непушачи беше осигурено правото на избор и равенството между двете групи.

За вентилацията е доказано, че не работи ефективно за спиране на пасивното пушене.

Но много по-интересно е каква беше практиката в това отношение. На практика, масово нямаше отделно извеждане на въздуха от помещението за пушачи директно извън сградата на заведението. Обикновено двете помещения ползваха една и съща вентилационна система. А това води до редовно промъкване на цигарен дим и мирис в помещението за пушачи. За тези, които не предполагат: не само дима, но и дори само мириса на цигари е изключително неприятен за един непушач.

Масово помещенията не бяха истински разделени – отварят се врати помежду им, временно или дори постоянно (източник 6). Това вкарва дим и мирис при непушачите.

Голям брой заведения лъжеха за квадратурата си за да не създават част за пушачи. Много други опитваха да пробутат само наличието на вентилационна система – без да е пусната, или пък работеща слабо – за „спазване на закона“.

Доказателство за всичко това са и много от над 4400-те сигнала на нашия уебсайт.

Аргументът на собственика е, че това се налага се заради обслужването.
Но тогава излиза, че изборът на непушачите е по-малко важен от избора на пушачите, защото пушачите не изпитват никакъв некомфорт от чист въздух. Така се оказва, че няма “равенство” – осигуряване еднакъв комфорт на двете групи.


“Има толкова много други вредни неща, които не са забранени, като алкохола, тлъстото месо, пърженото, екстремните спортове, и др. Защо точно пушенето в заведенията ще е най-вредно?”

Има огромна разлика: изброените вредни неща не пречат на хората да са заедно, защото вредят само и единствено на употребяващия ги.


“Вредя само на себе си, ако няма хора около мен.”

Вредите и на обществото, защото:
– бавно и неумолимо се разболявате
– започвате често да отсъствате от работа по болест;
– работите по-малко от другите, защото често излизате да пушите;
– потенциално вероятността да предизвикате пожар (и чрез това да предизвикате смъртта на хора, животни и растения)
– тежите на здравната и осигурителната система
– причинявате болка и страдание не само на себе си, но и на близките си по време на лечение

Тъжни и красноречиви са примерите с любимци като Велко Кънев, Джордж Харисън, Уолт Дисни, Пол Нюман и много други, които си отидоха заради зависимостта от тютюневите изделия. А ако сте родители, залагате в подсъзнанието на детето си личен пример, който с бумеранг много скоро ще се върне с трясък върху вас.


“С какво ще се прехранват бедните хорица, които отглеждат тютюн, след като на земята им нищо друго не расте?”

Има прекрасни аграрни и животновъдни програми за алтернативно заместване на труда им. Измислен от тютюневата индустрия мит е, че земята не може да се използва за други цели. При това мит, който носи болести и смърт не само на употребяващите тютюневите изделия, но и на самите тютюневи земеделци чрез зелената болест, привикването им към евтиния за тях тютюнев лист, твърде тежкия труд и т.н.


Източници:

[1] Journal of the American Medical Association (Списание на Американската медицинска асоциация)

[2] Изследване на НЦИОМ от 6 декември 2012

[3] Публикация на Национален здравен институт на САЩ

[4] Публикация на CNBC на базата на данни от Световната банка, ООН, МВФ и CIA World Factbook.

[5] По сведения на Дружеството на кардиолозите в България

[6] Набор от няколко световни източници, посочени в този документ

[7] Статистика на Maps of the World

[8] Статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); втори източник

[9] Публикация в Блиц

[10] Публикация в Дневник


Още ресурси:

Филми

Изследвания


Принципи на смислена цивилизационна дискусия

1. Не може простото изказване на нещо тотално хипотетично – т.е. предполагаемост за нещо възможно, без абсолютно никакви факти за доказателство в реалността – да бъде смятано за „доказателство“, „аргумент“ в полза на дадена позиция.

Има огромна разлика между мнение/хипотеза и факт/доказателство. Ако в България още не сме разбрали това, то е наш проблем. Целият свят, цялата ни съвременна цивилизация е изградена около тази постановка.

Хипотеза (предположение) е нещо, което съществува само в мислите на един или няколко души, преди да е показано колко е възможна, колко вероятно е да се случи и дали в действителност се е случила.

Факт е нещо, което съществува извън мислите на някого и независимо от мнението, желанието или представите му.

Още по-малко пък, често наблюдаваното изказване на една хипотеза не я прави ни най-малко истина, факт или доказателство.

“Аргументи” по спорове за неща в материалния свят, които са базирани на принципа “аз вярвам …”, не се приемат от съвременната цивилизация

Вярата има своето място в живота на хората, но не и когато става въпрос за доказване на тези от материалния свят.

2. Не може да се предлагат като равностойни  на фактите възможности (аргументи, хипотези) с изключително малка вероятност за осъществяване.

Има огромна разлика между “възможно” и “вероятно”. Безкрайно много неща са възможни, но не се осъществяват, защото са много малко вероятни.

Също така много важно е разбирането, че нещо възможно не е равно вероятно на всички останали възможности.

3.  Аргумента на „единичния пример (“ама аз познавам един човек който …”).

Единичните примери не се приемат за “доказателство” на дадена теза, когато става въпрос за голяма база от събития или хора. Особено не се приемат когато има сериозни безпристрастни научни изследвания по въпроса, които обикновено обхващат мненията на поне 1000 души интервюирани или изследвани.

Добър пример за това е често срещаният аргумент “знам човек, който пуши като комин цял живот, а е над 90-годишен!”. Няма спор, че има единици хора с толкова силни имунни системи, че дори пушене цял живот не може да им навреди.
Но изтъкващите това като някаква “доказателство” удобно забравят да дадат статистика колко са хората в изключението като част от всички пушачи? Каква е вероятността средният човек да е едно такова изключение? И най-най-важно: каква е сигурността конкретен човек да е с толкова силна имунна система?

4. Особено неадекватни на реалността и цивилизацията са аргументите, които оспорват преобладаващото научно мнение, а някои – дори и науката въобще.

Науката не е от вчера. Не можем да отричаме нещо научно доказано само защото “може” и да не е вярно. Все едно да отричаме, че работят мобилните телефони – в крайна сметка, те са сложни устройства, в които има страшно много научни постижения. Защо от една страна приемаме мобилните телефони без да се замисляме и да ги оспорваме, но от друга отричаме вредата от тютюнопушенето – при положение че и двете са базирани на едни и същи научни методи, просто в различни области?

Друг често срещан несъстоятелен аргумент е когато малцинство (обикновено единични или няколко учени) са несъгласни с огромното мнозинство други учени в същата област по същия проблем – това се изтъква като “доказателство”, че ето видите ли, твърдяното от науката „не е вярно“.
В науката винаги има нови хипотези, винаги има проверяване на установеното, подлагане на съмнение и преосмисляне. Това, обаче, съвсем не означава оборване на дадена установена теза. Също така, тезата на малцинството учени съвсем не е равновероятна на тази на мнозинството.

В науката има “преобладаващо в момента мнение” по даден проблем. То се измерва както с броя на изследванията, но най-вече с авторитета на учените, които стоят зад него. Когато това мнение е с огромно мнозинство, то човечеството е приело да го смята за валидно, вярно.

споделете в социална мрежа:

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>