И все пак пушенето е вредно

Д-р София Ангелова, Председател на национална асоциация за профилактика на белодробните болести и автор на дисертация на тема „Влияние на факторите на тютюнопушенето върху здравето на пушачите и нови подходи в лечението на никотинизма“ оборва невярни твърдения относно тютюнопушенето, тиражирани от „Новинар“ в „Цигарите са полезни и спирането им вреди“ на 14.02.2014 г.

Вече трета година България заема достойно място сред развитите европейски страни, в които тютюнопушенето на закрити и някои открити обществени места е забранено. А от февруари тази година Европейския парламент направи следваща стъпка към ограничаване на търговията и разпространението на тютюневи изделия, като прие ревизираната Директивата за тютюневите изделия. Въпреки, че тази европейска политика се приема с облекчение от все повече българи, тютюневите „барони“ и търговци в Европа и не спират информационната си война срещу осъзнаването на опасностите от тютюнопушенето за човешкия живот и здраве, започнала преди повече от половин век под пословичния лозунг „съмнението е нашият продукт.“ Ето защо си заслужава да се оборят за пореден път с езика на сериозната и световно призната медицинска наука несъстоятелните медийни внушения, че тютюнопушенето е безвредно.

Действително, през втората половина на 16-ти век когато медицината е все още в лоното на средновековната изостаналост,  тютюнът набира популярност като лечебно растение, почти панацея, но от това време датират и първите сведения за вредата от тютюнопушенето. В 1761г. доктор Джон Хилл провел първото клинично проучване за въздействието на тютюна и установил, че смъркането на тютюн предизвиква рак на носната кухина. В 1795г. Съмуел Томас фон Сомеринг съобщил за рак на устните при пушачи на пури. В 1858г. френският лекар Етиен Фредерик Буасон отбелязал, че от 68 негови пациенти, пушили пури, при 63 се установява рак на устната кухина (Андреева, Красовский, 2004). Първият лекар, който е установил връзката между рака на белия дроб и тютюнопушенето е L.Adler, през 1912г. От тогава е натрупан фактически материал за пушенето като фактор за риска от развитие на редица заболявания на белия дроб, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, язва на стомаха, ендокринни заболявания и много други патологични изменения в човешкия организъм (Чучалин А.Г., 2008).

В началото на 20-ти век се увеличава броят на научните доказателства за вредата на тютюнопушенето. Доказателствата свързани с употребата на тютюн и хронични неинфекциозни заболявания са публикувани от 1930г. до началото на 1950г. През 1930г. изследователи от Кьолн (Германия) установили статистическа взаимовръзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб. През 1938г. Джон Хопкинс публикува наблюдение върху 6138 мъже, при които установява, че само 45% от пушачите и 65% от непушачите доживяват 60г.,  (Pearl R.,1938). Опасността от пасивното пушене е осъзната също отдавна. През 1928г. немският лекар Шонхерр изразил предположение, че развитието на рак на белия дроб при жените се дължи на вдишване на тютюнев дим при пушене на съпрузите им . През 1950г. са били публикувани пет ретроспективни проучвания, в които се сравнява разпространението на тютюнопушенето сред болни от рак на белия дроб и сред такива, които не са болни. Всяко от тези изследвания намира постоянна и съществена връзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб (Doll R, Hill AB, 1950; Levin ML.,Goldstein H, Gerhardt PR, 1950; Mills CA, Porter MM.,1950; R,Baker LA,Ballard GP, Dolgoff S, 1950; Wynder EL,Graham EA, 1950).

Сред най-значителните проучвания трябва да се посочат дългогодишното наблюдение върху 40 000 британски лекари и крупномащабното проучване сред 187 783 американски мъже през периода 1951-1964г., които показват, че половината от британските лекари са преустановили тютюнопушенето и това е довело до рязко снижаване на смъртността от рак на белия дроб, в сравнение с тези, които са продължили да пушат. В края на 1960г. са публикувани първите данни, които показват, че непушачите, които са изложени на тютюнев дим имат висока вероятност да заболеят от рак на белия дроб. През 1976 г. Р.Долл и Р.Пето публикуват резултати от 20-годишно наблюдение върху 35 000 британски лекари-пушачи. Резултатите показват, че тютюнопушенето убива всеки трети пушач (Doll R & Peto R.,1976).

Опасността от тютюна върху здравето на човека се осъзнава едва тогава, когато тютюнопушенето се вкоренява в обществото. Ситуацията се усложнява от факта, че могъщи тютюневи компании, са готови на всичко, заради своите комерсиални интереси (Oreskes & Conway, 2010). Затова употребата на тютюн в исторически аспект се явява нещастен случай в съдбата на човечеството (Андреева и Красовский, 2004).

 

Пак Паркинсон

Един от най-често предъвкваните аргументи в полза на тютюнопушенето е уж благотворното му въздействие върху страдащи от болестта на Паркинсон. Тя се характеризира с намаляване концентрацията на допамин и загуба на допаминергични неврони. Защитният ефект на тютюнопушенето при нея се обяснява с факта, че никотинът повишава нивата на допамин в мозъка, но в повечето изследвания се отбелязва, че пушенето снижава риска от заболяване от болестта на Паркинсон в относително младата възраст, но във възрастта над 65г. не оказва защитно действие (Leonard S.,Bertrand D., 2000). Правени са опити за лечение на болестта с никотин (никотинови лепенки, никотинови дъвки) в Германия, Канада и Австрия, сравнявани с контролна група с плацебо, в резултат на които Световната здравна организация отчита влошаване на състоянието на пациентите (СЗО 2001).Дори и да се приеме наличие на защитен ефект на тютюневия дим срещу болестта на Паркинсон, не трябва да забравяме, че болните от тази болест в България са 24 000( по данни на пациентската организация на паркинсониците), докато болните от Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ, болестта на пушачите) са над 400 000 (по данни на Дружеството по белодробни болести), или ако един пушач се спаси от болестта на Паркинсон, то 17 ще се разболеят от ХОББ, предизвикана от силно агресивното действие на тютюневия дим върху дихателните пътища. Изборът е на самите пушачи!

Другата заблуда е че тютюнопушенето помага на пушачите да мислят и засилва паметта им. Да, в първите минути след вдишване на тютюневия дим, никотинът има възбуждащо действие, защото се свързва с никотиновите рецептори и води до отделяне на допамин, който прави пушачите „щастливи”, но за кратко време, защото след това количеството му намалява, което подкарва пушачите към нова цигара. Така те се вплитат в мрежите на зависимостта. Това, обаче е изключително благоприятно за тютюневите компании, които в своите бляскави реклами твърдят, че „тютюнопушенето успокоява”, „помага да се забравят неприятностите”, „ободрява”, „концентрира” и „подобрява паметта”. Но сериозните рецензирани научни проучвания опровергават всичко това и доказват, че никотинът свива кръвоносните съдове и поддържа възпалителните изменения в тях с образуване на атеросклеротични плаки (Kubes P, Suzuki M, Granger DN,1999), което води до нарушено кръвообращение и намалява притока на кислород до мозъка, което в крайна сметка довежда до намаляването на интелектуалния потенциал. До такъв извод стигнали и учените от Лондонския институт по социометрия, които са изследвали 650 пушачи на възраст над 64години (2004г.)

 

Не пушете! Живейте по-дълго!

Посланието „не отказвайте цигарите” е послание на тютюневите компании, никой друг в обществото няма интерес от тютюневата зависимост на голяма група хора. Твърдението че „всяко прекъсване за ден, два, седмица или месец и последващо пропушване носи повече вреди, отколкото равномерното пушене,“ приписано на очевидно безименни „независими изследователи” е по-скоро пушачески фолклор и не подобава на отговорни и реномирани медии. Ще цитирам данни от проучване, извършено от истински „истински медици” при пациенти с бронхиална астма, което недвусмислено доказва вредата на тютюнопушенето. При непушачи без астма спадът на ФЕО1 е 8.5%, при непушачи с астма е 10.1%, при пушачи, пушещи 15 и над 15 цигари дневно без астма е 11.1% и при пушачи с астма е 17.8% (Apostol GG, Jacobs DR Jr, Tsai AW, 2002г.) ФЕО1 е показател на дишането, който отразява обема въздух в дихателните пътища.

По данни на СЗО, преустановяването на тютюнопушенето е в пряка връзка с намаляване на смъртността. В хода на най-продължителното в историята 50-годишно изследване на британските лекари, окончателните резултати, от което са публикувани през 2004г. е установено, че този, който преустанови тютюнопушенето към 60г. преживява средно с 3 години по- дълго от тези, които продължават да пушат. Тези, които спират цигарите към 50г., удължават с 4 години живота си, към 40г.- преживяват 9 години по-дълго, а тези които преустановяват тютюнопушенето на 30г. практически имат такава продължителност на живота, както при непушачите (Doll R, Peto R, Boreham J, 2004г.). Изборът е отново на пушачите!

Не оспорвам твърдението, че тютюнопушенето подтиска апетита и засилва обмяната на веществата, тъй като е установено, че това се дължи на действието на никотина. Повишаване на теглото след спиране на цигарите може да се снижи след нискокалорийна диета и физически упражнения. И най-важно е, отказвайки цигарите, пушачите да не ги заместват с обилно похапване! При жени на средна възраст след преустановяване на тютюнопушенето, теглото се повишава с 2.4кг, но сред тези, които са използвали физически упражнения, увеличението на теглото е от 1.3 до 1.8кг.

Що се отнася до химерата, че пасивното пушене е безвредно, медицинската наука е категорична в обратното. Данните на J. Repace и A. Lowrey (2004) доказват, че пасивният пушач, който се намира в помещение с активен пушач в продължение на един час, вдишва такава доза на някои газообразни вещества, съдържащи се в тютюневия дим, която е равносилна на изпушването на половин цигара. Авторите правят заключение, че пасивните пушачи вдишват 14мг висококанцерогенни вещества, съдържащи се в тютюневия дим, които се задържат в белите им дробове 70 дни.

 

Една непростима пасивност

G. Grimmer и др. (1977) посочват, че при пушене в стая с 36 кв.м площ се увеличава съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди и концентрацията на въглероден моноксид. Авторите подчертават, че при престой в закрито помещение, където се пуши в продължение на 8 часа се вдишват от пасивния пушач токсични вещества, които се равняват на повече от пет изпушени цигари.

През 1981г. японският изследовател Т. Хираяма е публикувал резултати, които показват, че жените на мъже пушачи по-често боледуват от рак на белия дроб. Мета-анализ на 51 епидемиологични проучвания, обхващащи 7369 случая на заболели от рак на белия дроб непушачи, показва, че рискът да заболеят от рак на белия дроб е с 25% по-висок при жени и мъже , които никога не са пушили, но живеели с пушачи (Boffetta P. ,2002г.). По време на дисертационния ми труд при сравняване на параметрите на дишането и кръвно-газовите показатели на активни, пасивни пушачи  и непушачи с пневмония, установих статистически незначима разлика между параметрите на пушачите и пасивните пушачи, което е доказателство за влиянието на фактора пасивно пушене върху белодробното здраве (Ангелова С. 2014г.)

Към документите, обобщаващи научните данни за влиянието на пасивното пушене върху човешкото здраве, се отнасят докладите на Калифорнийската агенция за опазване на околната среда, Националната програма за токсикология на САЩ и Международната агенция за изследване на рака към СЗО. В Рамковата конвенция за контрол над тютюна, която е приета на 21.05.2003г. е записано: “Страните признават, че научните данни недвусмислено потвърждават, че въздействието на цигарения дим се явява причина за смърт, болести и инвалидизация“.

Твърдението, приписано на „химици от Тексаския университет”, че в помещение от 6 кв.м с 6души, постоянно пушещи, непушачът трябва да стои 100часа, за да поеме токсините от 1цигара, звучи смехотворно, защото, имайки предвид, че смъртоносната доза на никотина е 1мг/кг тегло, то за 100часа в посоченото помещение при непрекъснато тютюнопушене и активните и пасивните пушачи ще са завършили своя земен път много преди да изтекат посочените 100часа.! Изборът този път е на непушачите, които заравят главите и здравето си – а често и здравето на близките и децата си – само че не в пясъка, а в димната завеса на криворазбраната толерантност към пушенето.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
споделете в социална мрежа:

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>