Плашат ли ни глобите?

Предвидената глоба за пушене на закрито обществено място е от 300 до 500 лв. за физически лица при първо нарушение и до 1000 лв. при повторно, а за фирмите – от 3000 до 5000 лв. при първо и до 10 000 лв. при второ нарушение. Плаши ли ни това обаче?

Анкета, проведена за Yonsei University в Южна Корея, се опита да отговори този въпрос. Според резултатите от проучването, 53% от респондитите смятат, че санкцията е сурова за техните стандарти. Също толкова мислят и че глобата е достатъчно висока.

В интервю пушач каза: „Глобата е много за мен, но в крайна сметка щом хората могат да си позволят по 1-2 кутии цигари на ден, ще си позволят и това.” Непушач пък добави: „Според мен, разметър на глобата е сравнително нормален – все пак говорим за нарушаване на закон.”

В крайна сметка глобата е висока. Защо тогава не се спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места? Не се ли страхуват нарушителите?

Същия пушач заключи: „Аз лично не бих я платила, защото не пуша на обществени места, така че не смятам, че ще ми се наложи. Ако все пак тръгнат да ме глобяват, бих казала, че нямат толкова голямо районно, което да побере цялата дискотека”. Друг непушач също  се съмнява „колко човека биха приели, че подлежат на санкция и биха платили без да създадат разправия или скандал.”

Има ли страх от проверки?

За близо две години са издадени наказателни постановления на обща стойност над 1 млн. лв., съобщиха през май от Министерството на здравеопазването. Извършени са близо 406 923 проверки на 393 168 обекта.  Това се равнява на близо 600 проверки на ден. Но колко от нас всъщност са ставали свидетели на инспекция?

Анкета, проведена за Yonsei University в Южна Корея, се опита да даде отговор на този въпрос. Близо 80% от участвалите в анкетата, предимно студенти, не са ставали никога свидетели на проверка. Съответно 71% от респондентите не смятат, че шансът да има проверка в заведение е голям.

Липсата на страх от проверки се дължи и на друга причина. В интервю пушач каза: „Не съм виждала инспекции. От познати съм чувала как час преди инспекцията се предупреждават собствениците, за да могат да прикрият нарушенията – ако има такива все пак.” „Пушила съм веднъж или най-много два пъти в заведение след като въведоха забраната. Не ме е било страх. Най-вероятно сервитъорите са знаели, че няма да има проверка, затова са позволили да се пуши вътре”, добави друга студентка.

Друг въпрос е и респектът към инспекторите: „Тъй като сме в България, лично се съмнявам колко човека биха приели, че подлежат на санкция и биха си платили без да създадат разправия или скандал”, каза студентка.

Да нарушиш забраната или не? Това е въпросът.

На първи юни 2012 г. влезе в сила забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Статия, публикувана в сайта на Министерството на здравеопазването, внесе яснота къде точно не може да пушим:

„Открито обществено място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и има естествена въздушна циркулация. Приемаме, че обществено място, което е покрито с покрив/навес и има най-много две плътни стени/страни е открито обществено място.”

Предвидената глоба за пушене на закрито обществено място е от 300 до 500 лв. за физически лица при първо нарушение и до 1000 лв. при повторно, а за фирмите – от 3000 до 5000 лв. при първо и до 10 000 лв. при второ нарушение.

Според проучване на Института за изследване на обществата и знанията към Българската академия на науките, проведено в периода август – септември 2013г., близо 15 % от българите не са ставали свидетели на нарушения на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Изненадващи проверки на заведения през 2013 г., проведени от БТВ, също показаха, че забраната се спазва.

Факт е обаче, че нарушения има. Попитахме пушачи дали биха нарушили забраната или биха излезнали навън, за да пушат.

„Ако ми се пропуши, бих излязла отвън. Може някои хора да не се съобразяват с това, че пречат на някого с цигарения дим, но аз мога да си представя какво е. Така че бих излязла навън, а и най-малкото да дам пример на останалите, че това трябва да се прави”, казва студентка в Благоевград.

„Аз съм зиморничав и ми е студено отвън. Също така като седна да пия, пуша често. При мен е главно заради това. При проложение, че всички го правят, дали ще излезна вън или не, не виждам значение. Така или иначе нищо няма да се промени”, казва пушач, който работи като барман в заведение.

Пушачите се различават в своите навици и съвест. Едно обаче е ясно: „Забраната обаче със сигурност ограничава пушачите и по този начин се намалява количеството на изпушените цигари”, твърди непушач.

Забрана за тютюнопушене – да! Но къде?

Според проучване на TNS BBSS, проведено през юли 2012 г., повечето българи са „за“ забраната за пушене в закрити обществени места. 57% от гражданите подкрепяха забраната дори преди въвеждането й. Само месец след това подкрепата беляза ръст от три процентни пункта. Разбира се, по-голяма част от привържениците на закона за непушачи.

Друго проучване, проведено за Yonsei University в Южна Корея, също показа, че повечето българи подкрепят забраната за пушене в закрити обществени места. Едва 5% от пушачите смятат, че пушенето трябва да бъде разрешено навсякъде. Според резултатите от проучването, 30% от пушачите и  51% от непушачите искат забраната да важи за всички закрити обществени места. Близо 40% от всички участвали в проучването смятат, че трябва да има отделни помещения за пушене в заведенията.

За 20% от респондентите забраната трябва да различава между различни закрити обществени места. Пушачи, участвали в проучването, твърдят, че подкрепят забраната за тютюнопушене в ресторанти или места, където се сервира храна. В други заведения като дискотеки или барове предпочитат пушенето да е разрешено.

Какво всъщност цели забраната за тютюнопушене?

През 2012 г. България попадна в класация на „Уолстрийт джърнъл“ с 10-те страни в света с най-голям дял пушачи от населението. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за възникването на онкологични заболявания. Също така близо 80% от преждевременните смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания и инсулт могат да бъдат избегнати чрез контролиране на фактори като тютюнопушене, вредна употреба на алкохол, голям прием на сол и  липса на физическа активност.

Статия от сайта на Министерството на здравеопазването също посочва здравето на пасивните пушачи като причина за въвеждането на забранта в България:

„Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара. Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност. Пасивното пушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.”

Да, факт е, че забраната цели да намали броя на пушачите и риска за пасивните пушачи. Попитахме граждани дали забраната е постигнала тази цел. Много хора обаче гледат по друг начин на нещата:

„Не мисля, че забраната ще намали броя на пушачите и не мисля, че това е основната цел на забраната, колкото да се направи по-приятна обстановка в заведенията”, споделя студентка по комуникационни науки.

Студент по бизнес икономика също допълни: „По мое мнение забраната за пушене е нужна и показва израстването на едно общество. За съжаление, в България повечето пушачи пренебрегват забраната, а контролът може да търпи множество критики. Забраната не би намалила броя на пушачите, но тя създава една култура с повече мисъл за околните и здравословния начин на живот

 „Невъзможно е във всеки един обект, във всеки един момент или до всеки един нарушител да има контролен орган, който да следи спазва ли се забраната за пушене – ако няма съзнание в обществото и разбиране за смисъла на това, което се прави“, каза също д-р Димитър Димитров, ръководител на дирекция „Обществено здраве“ в Министерството на здравеопазването.

Забраната за тютюнопушене и липсата на информация

От самото начало на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места в България Министерството на здравеопазването публикува статия за често задавани въпроси във връзка с новия закон. В края на публикацията намираме информация за това, къде  и как да подаваме сигнали за нарушения на забраната:

„Подаването на сигнали за нарушения на нормативно установените забрани и ограничения за тютюнопушене се осъществява на дежурния телефон на съответната регионална здравна инспекция. Всяка регионална здравна инспекция е публикувала дежурния телефон на интернет страницата си. Дежурните телефони на регионалните здравни инспекции могат да бъдат открити и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването“

Стига ли това обаче? Проучване на Института за изследване на обществата и знанията към Българската академия на науките (БАН), проведено в периода август-септември 2013 г., сочи, че близо 66% от българите не знаят към кой държавен орган да се обърнат при нарушение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места.

Друго онлайн проучване, проведено за Yonsei University в Южна Корея, показа, че гражданите имат нужда от повече информация относно забраната за тютюнопушене. Близо 71% от участвалите в анкетата се чувстват недостатъчно или горе-долу осведомени. Други 77% смятат, че трябва да има повече информация относно забраната. 90% от респондентите мислят, че медиите са отговорни за тази задача, а 57% твърдят, че правителството също трябва да помогне. Около 10% от участвалите смятат, че самите заведения, в които е забранено пушенето, също трябва да поемат инициатива.

Експерти подчертават нуждата от национална кампания, която да повиши осведомеността относно подаването на сигнали за нарушение на закона. Така проверките ще бъдат по-ефикасни и забраната за тютюнопушене ще се спазва от повече хора.

Един ден из коридорите на МЗ

Да приемем тази снимка като шега на сериозно.

Да приемем тази снимка като шега на сериозно.

Честит хубав празник на всички, които избират здравето и се борят за него – своето и на другите!

За разлика от други години, когато честваме Международния ден без тютюнопушене (последния четвъртък на м. ноември), този път не организирахме измервания, събиране на подписи, пускане на балони и раздаване на листовки срещу тютюнопушенето.

Още от ранни зори, една смела група от 4 души – д-р Маша Гавраилова, Любен Цонков, Иво Мирчев и д-р Гергана Гешанова, отидохме в Министерството на здравето, за да честитим празника на хората, които са там.

Бяхме подготвили писмо, отново с нашите предложения за промени в закона за здравето – затваряне на заведения при хронични нарушения, разширяване на контрола с нови действащи лица, ясно определение на отворено/затворено помещения. Приложихме и копие от споразумението между МЗ и България бездим за сътрудничество, съвместни проверки и т.н.

В 8:30 бяхме приети от д-р В. Шарков, зам.министър, който беше много любезен, изслуша ни, даже задаваше уточняващи въпроси. Неговото твърдо мнение бе, че забраната няма да падне и че МЗ стои изцяло зад нея. Той и медийната съветничка на МЗ – едно чаровно създание, се опитаха леко да пренасочат акцента към профилактиката в училищата, което и за нас е прекрасна идея, но не отменя задълженията ни към забраната. Разделихме се с уверение за взаимна подкрепа.

След това имахме среща с другия зам.министър, д-р Персенски, който отговаря за превенцията и за общественото здраве. За голяма радост, той е непушач, много заинтересуван законът да се спазва и да няма корупция. Запозна се с досегашните ни дела, с предложенията ни, и то не формално, а с желание да съдействаме.

Според него е много нормално да се разшири кръгът на контролните органи, да се даде определение на затворено помещение. Идеята за затваряне на заведения малко го шокира, но остана да я обмисли. Освен това ни даде напълно зелена светлина за подновяване на съвместната работа на доброволците с РЗИ. Договорихме се и в най-скоро време той да сформира работна група с наши експерти, за оформяне на предложенията в закона.

Що се отнася до министъра – среща с него нямахме, но му оставихме всички писма и документи, а той от своя страна, както знаете, застана зад забраната, въпреки, че е пушач. Освен това МЗ е внесло в Парламента отрицателно становище на онзи законопроект, който беше внесен още в първите дни на новото НС от Атака.

Така днешният ден ни вдъхна малко оптимизъм, че каузата за спазването на закона не е съвсем изгубена. Разбира се това е свързано и с отговорности от наша страна, но се надявае, че ще се справим.

 

Забраната за тютюнопушене: Студентите говорят

Спазва ли се забраната за тютюнопушене в закрити обществени места в България? С този въпрос се обърнахме към няколко студенти, които имат желание да споделят мнението си по тази тема. Представяме ви Никола Николов, студент по бизнес икономика в Свободния университет в Берлин и член на управителния съвет на българската организация „Хъшове“ в германската столица.

 

Какво мислите за забраната за тютюнопушене в закрити обществени места?

По мое мнение забраната за пушене е нужна и показва израстването на едно общество. За съжаление, в България повечето пушачи пренебрегват забраната, а контролът може да търпи множество критики. Забраната не би намалила броя на пушачите, но тя създава една култура с повече мисъл за околните и здравословния начин на живот.

 

Спазва ли се забраната в България?

В повечето дискотеки пушенето се толерира и в много случаи самият персонал оставя чаши с лед на масите, които именно да служат за пепелници. В дискотеките виждам повече млади хора, но и много от по-възрастните също не спазват забраната, защото просто са свикнали така и трудно вече биха се отказали от този си навик.

 

Виждали ли сте проверки в заведенията?

Полицейска инспекция в дискотека е едно доста рядко явление поради факта, че самите заведения си плащат „под масата”, за да бъдат пропуснати по време на среднощните проверки. Самият аз съм виждал само веднъж инспекция в дискотека и няколко глобени, но това, за съжаление, не е практика и е едно жалко отбиване на номера.

 

Какво мислите за глобите?

Глобата за пушене на закрити обществени места трябва да е в такъв размер, че глобеният да се замисли сериозно следващия път дали да наруши пак закона. Според мен 300 лв. за първо провинение и за стандарта на живот в България са достатъчно сурова глоба. Друг е въпросът за отношението на хората към органите на реда и респекта към полицаите, с които в повечето случаи ще се спори за наложената глоба или ще им бъде дадена известна сума в джоба и случаят ще се приключи.

 

Според Вас, защо не се спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места?

Забраната против пушене не се спазва от страна на повечето заведения, защото собствениците се опасяват, че ще загубят голяма част от клиентите си и ще претърпят големи загуби. Повечето пушачи пък нарушават забраната, защото контролът над нея не е достатъчно добър, а мисълта за здравето на околните остава на заден план.

Защо не се спазва забраната? Поглед към инспекциите и глобите.

Според проучване на Института за изследване на обществата и знанията към Българската академия на науките, проведено в периода август – септември 2013г., близо 15 % от българите не са ставали свидетели на нарушения на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Изненадващи проверки на заведения през 2013 г., проведени от БТВ, също показаха, че забраната се спазва.

Факт е обаче, че нарушения и глоби има. За близо две години са издадени наказателни постановления на обща стойност над 1 млн. лв., съобщиха през май от Министерството на здравеопазването. Извършени са близо 406 923 проверки на 393 168 обекта. Реално обаче само 41% от глобите бяха платени. Какъв е проблемът?

След проведени интервюта със здравни инспектори научихме, че хората, които нарушават забраната, не са особено дружелюбни, когато се стигне до глоба. Често те „псуват, обвиняват държавата, държат се арогантно и отказват да дадат личните си документи„. В началото на тази година екип на Регионалната здравна инспекция бе посрещнат по същия начин по време на рутинна проверка в Плевен. Типично по български или си търсим правата?

Пушачите, които нарушават забраната, са в пълното си право да не предоставят личната си карта на служителите на РЗИ. Законът за защита на личните данни ги пази. Здравните инспектори трябва да бъдат придружавани от полицай, ако искат да получат личните документи на съответния нарушител. Проблемът явно не е в глобата, а в начина, по който се събира.

СЗО: Внимавайте с електронните цигари

Електронните цигари са на мода. Въпреки че са приветствани като „здравословната” алтернатива на обикновените цигари, Световната здравна органицация ни предупреждава да бъдем внимателни. Голяма част от последниците от електронните цигари са взе още неизвестни, предаде Дойче Веле.

СЗО е против продаването на електронни цигари на непълнолетни. Водната пара, произвеждана от електронни цигари, е със сигурност по-безвредна от тютюневите изделия, но добавените вкусове не са нито достатъчно изследвани, нито контролирани. Ето защо електронни цигари могат да бъдат опасни дори и за неродени деца. Парата би могла да окаже влияние върху развитието на мозъка, предполагат експерти от СЗО. Също така засега няма достатъчни доказателства, че електронните цигари помагат на пушачите при спрането с вредния навик. Според експерти от СЗО, тютюневата промишленост дори цели откриването на нов бизнес.

Една електронна цигара обикновено се състои от три части: пулверизатор , инхалатор и батерия. Инхалаторът е кафявата част, която се поставя в устата както при обикновените цигари. Пулверизаторът се поставя в инхалатора, а батерията (върха на цигарата) се завинтва в пулверизатора.