Нашите искания: възстановяване на пълната забрана и прилагане на закона

Започване на законова процедура по възстановяване на пълната забрана за тютюнопушене на всички обществени места поискаха днес в Националния пресклуб на БТА от Гражданска инициатива “България без дим” и Коалиция “За живот без тютюнев дим”.  Организациите поискаха до влизането в сила на тоталната забрана за тютюнопушене през 2012 г. държавата да прилага стриктно наредбата, регламентираща къде и при какви условия може да се пуши. Те призоваха за насърчаване на гражданското участие в контрола спрямо спазването на наредбата в обществените сгради и заведенията, както и за изграждане на единен телефонен номер и сайт за подаване на сигнали онлайн.

Представителите на Гражданска инициатива “България без дим” и Коалиция “За живот без тютюнев дим”, в която членуват повече от 30 неправителствени организации,   изразиха несъгласието си с липсата на ангажираност от страна на държавата за намаляване броя на пушачите и ограничаване на раковите заболявания, предаде по-късно БТА. Въпреки уверенията на управляващите, че наредбата, регламентираща условията, при които може да се пуши в затворени помещения, ще се спазват стриктно, все още в страната масово се пуши почти навсякъде, стана ясно на пресконференцията.

Обединените граждани и граждански организации настояха пространствата за пушачи да са зад стъклени стени /т.нар. аквариуми/ и да са изолирани от кухнята и входа на заведението, тоест храната и непушачите да не минават през тази ограничена зона. Сред поставените искания са още законодателно осигуряване на 24-часов контрол за спазване на наредбата, както и постигане на парламентарен консенсус за борба с тютюнопушенето и социално значимите заболявания, до които то води, предаде БТА.

В наредбата, регламентираща условията, при които може да се пуши в затворени помещения, има “неясноти”, които дават възможности за “лавиране с квадратурата” на затвореното пространство, смятат гражданските организации, цитирани от БТА.  Според тях такава възможност се съдържа в условието собствениците на заведения до 50 квадратни метра да избират сами дали да се пуши или не, както и липсата на ясни указания за местата, на които може да се пуши в офисите и учрежденията.

Представители на двете организации, участвали доброволно в проверките за спазване на наредбата, посочиха пред медиите, че много заведения до 50 квадратни метра са се превърнали в заведения само за пушачи. Наблюденията от проверките им сочат още, че заведения, които надхвърлят тази квадратура и са с площ от 60-70 кв. м., “заобикалят” наредбата като заграждат част от площта с хладилни витрини, барплотове, масички или стени от гипсокартон, за да намалят търговската площ. Забелязана е и друга практика – в част от заведенията забраната за тютюнопушене да се спазва само до 22 часа.

Спазването на наредбата досега се гарантираше от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/, но след  преструктурирането й и прехвърлянето на част от служителите към Агенцията по храните, реално липсва пряка отговорност за спазването й, коментираха от организациите пред БТА. Сред очертаните проблеми са още ограниченото работно време за приемане на сигнали за нарушения, както и липсата на единен механизъм за начина, по който да се осъществява приемането им. От организациите посочиха, че Министерството на здравеопазването все още не е изградило система за регистриране на сигнали онлайн. Липсва и национална линия с единен номер, на който всеки може да се обади, за да сигнализира за нарушения.

На този етап се ползва списъкът с телефони на РИОКОЗ по градове, който е публикуван на сайта на здравното министерство, но той първо не е лесно откриваем, и второ – част от телефоните в него не са актуални или никой не ги обслужва, заяви журналистът Мариана Тодорова от Гражданска инициатива “България без дим”. Според наблюденията на организациите, притеснителен е и фактът, че има случаи, в които инспекторите “помагат” на нарушителите да прескочат наказанията, предвидени в закона. От формациите заявиха, че липсва координация между контролните органи като полицията отказва да приема сигналите, а в същото време глобяването на индивидуални нарушители в заведения или офиси е невъзможно без присъствието на полицай. Според тях властта за налагане на глоби от страна на инспекторите спрямо гражданите е значително по-слаба дори от тази на контрольорите в градския транспорт.

От гражданските организациите заявиха, че от влизането в сила на новия закон за ограничаване на тютюнопушенето, отделни депутати, както и досегашните двама министри на здравеопазването  “насаждат несигурност както у ресторантьорите, така и у държавните контролни органи”. “Постоянното говорене на политиците за интереси на ресторантьори показва тяхната крайна неангажираност към сериозните проблеми в общественото здравеопазване”, смятат противниците на тютюнопушенето.

Организациите посочиха, че липсва нормативна рамка за работа с лекарите, които в по-голямата си част са пушачи и не предупреждават пациентите си за последиците от този вреден навик върху здравето. В повечето големи болници пациенти и медицински персонал пушат заедно, сочат наблюденията на неправителствените организации. Според тях, подобно е и положението в училищата, където преподаватели не само, че не отделят време за обсъждане на този проблем с подрастващите, но често си разменят цигари и си искат огънче.

Липсата на обособени места за пушене в държавните учреждения и редакциите на повечето медии, както и фактът, че в тях се пуши навсякъде, независимо от разпоредбите, разлепени по стените, са пример за грубо нарушаване на закона и незачитане на правата на непушачите, твърдят представители на неправителствените организации.

В Италия и Великобритания още през 2006 г. е въведена пълна забрана за тютюнопушене в затворени помещения, включително барове и дискотеки, отбеляза Стефан Янков – представител на неправителствените организации. Силни рестрикции спрямо тютюнопушенето са въведени в Скандинавските страни. В Ню Йорк отскоро има закон, който забранява пушенето дори на плажове и паркове, коментира Янков. “Драконовски мерки” съществуват от край време в Хонконг и Сингапур, стриктно се спазва забраната за тютюнопушене и в съседните държави като Турция и Македония, добави той.

Според председателя на Българското дружество по белодробни болести Коста Костов у нас е тенденция да се води политика на компромиси. Последствията от тютюнопушенето в България са може би най-страшни в цяла Европа, смята специалистът. По думите му това е така, защото сме страна с икономически проблеми, хората се хранят лошо и приемат малко антиоксиданти и от там имат слаба имунна система, а в същото време приемат над 4 000 токсични канцерогенни вещества чрез тютюневия дим.

Костов припомни, че всяка година в България се откриват над 4 000 нови случаи на рак на белия дроб. По данни на Световната здравна организация хроничната обструктивна белодробна болест и рак на белия дроб ще бъдат едни от най-честите причини за смърт след 15 години, очаква се двете заболявания да си поделят 3-4 място по смъртност в света, заяви лекарят. Той коментира, че българското здраве става жертва на икономически необосновани интереси и се обяви за крути мерки и тотална забрана на тютюнопушенето в затворени обществени места у нас.

Споделете в социалната мрежа:

Павел Антонов

Журналист и активен гражданин с китара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.