Дарик: Тютюневата индустрия се цели в младите

Дарик.нюз  информира за тревожна статистика за потреблението на цигари и тютюневи продукти.  Според проучване, цитирано на 30 март 2011:

• 43% от българите над 14 години пушат
• три четвърти от пушачите в България са пропушили на възраст между 16 и 25 години
• младежите, които пушат се доближават по процент до възрастта на най-активните пушачи, която важи за хората на възраст около 30 години
• възрастните започват да намалят цигарите, за сметка на младите, които стъпят ли в 8 клас започват да пушат
• като цяло с наближаването и преминаването на 40-тата годишната пушачите постепенно намаляват цигарите, докато съвсем ги откажат.

Оказва се, че младите хора все повече стават основните потребители на цигари, заключва авторът на материала Павел Хаджиев. Нататък, той коментира:

“Едва ли някой се е съмнявал, че именно тийнейджърите и юношите са основна част от гръбнака на родните пушачи, респективно и основните клиенти на тютюнопроизводителите. Въпреки забраната за продажба на цигари на лица до 18 години, хитрите ученици все измислят някакъв начин как да налапат „папирусите”, както ги наричат някои момчета. Пък и едва ли има някакъв особено строг контрол относно спазването на тази забрана. Младите пушачи са ясни. Пушат не само, защото искат да бъдат готини, ами и защото така си представят живота. Скъпи кецове, маркови дрехи, цигара в уста и уиски за цялата маса. Вярно, криза е, но обърнете внимание, че вече почти всички деца от ранна възраст се сдобиват с джиесеми, а кутията цигари е средно 5 лева парчето. Как става това? И защо точно процентът на младите пушачи расте през годините, а не спада?”

Въпросите, поставени от Хаджиев са логични. Но вместо отговори от представители на правителството и управляващото мнозинство, които с действията си на практика подпомагат разпространението на убийствения навик, Дарик.нюз предлага коментар от доц. Коста Костов, председател на Дружеството по белодробни заболявания:

„Този процент не ме изненадва много, защото по моя преценка това е долу-горе процентът на пушещото население, но като имам предвид, че основният проблем са младите хора, т.е. основната тежест пада върху младото поколение, което повече ходи по нощни заведения, повече се весели, повече се забавлява, не се учудвам, че фактически този процент тежи на младите. Обяснявам си го с това, че принципно здравната култура на българите е много ниска. Той не мисли за утрешния ден и това си го обяснявам със социално-икономическите условия. Българинът не цени своето здраве и животът му е твърде евтин. Той не мисли, че след две или след пет години ще се случат неприятности с неговото здраве, ще бъде увреден белият му дроб. Той иска днес или утре да се чувства добре и това е отражение на цялостното ни отношение към живота, ние гледаме евтино на живота си. Компромисът на държавата със Закона за тютюнопушенето неминуемо е една от причините да допускаме това да се случва, защото ако ние забраним пушенето в атрактивните заведения, те пак ще са пълни, но ще възпитаваме младите хора в едно въздържание. Това, което правим в момента е един реверанс към търговците на тютюнови изделия.”

Авторът предлага любопитна информация за положението с тютюнопушенето в Дарик: “Преди 1 година се димеше изключително усилено, а сега няма един човек, с който да изпушиш една цигара. Обликът на целия континент беше сменен. Преди се знаеше, че европейците пушат масово. Сега това не е така. Дори и у нас тази максима спря да важи. Естествено, без да става дума за младите.” Приетите през 2010 г. поправки в закона за здравеопазване на практика либерализираха тютюнопушенето в учреждения и организации, като легитимираха тютюнопушенето в нарочно определени за целта помещения.