Излагането на тютюнев дим през ранните етапи от развитието на детето увеличава риска от развитието на астма. До този извод стигнаха неотдавна група учени. Според тях при бебета с родители пушачи настъпват определени генетични изменения, които увеличават риска от появата на дихателни проблеми. Белодробните заболявания стават факт около 4-тата годишнина на детето, а понякога и по-рано. Проучването е публикувано в New England Journal of Medicine. От него става ясно, че причините за появата на астма не са напълно изучени. Сред тях се посочват алергиите, наследствеността, респираторните инфекции, общата раздразнителност на дихателната система и др.
Д-р Томас Лийт, педиатър от медицинският научноизследователски колеж в Тексас смята, че това заболяване се дължи на комбинацията от няколко фактора – модификация в гените, съчетана с въздействията на околната средата. „Гените и семейната история са от значение. Доказано е, че децата, които са изложени на никотинов дим, са с по-тежка клинична картина на заболяването, в сравнение с малчуганите чиито родители са непушачи. Това означава, че генетичната обусловеност към заболяването се повлиява и от факторите на средата”, категоричен е и д-р Лен Хоровиц от Нюйоркската болница Lenox Hill.
Научни изследвания преди години са установили, че генетичните промени в хромозома 17q21 се свързват с по-висок риск от появата на астма. Те са известни под името единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs). Въз основа на тях пък френски учени са проверили 36 единични нуклеотидни полиморфизми сред 1511 души от 372 семейства.
Около 11 (SNPs) са били свързани с появата на астма, 3 са били определени като „носители” на заболяването, а 4 (SNPs) са били асоциирани с ранното и начало. При останалите не е била установена връзка с късната проява на болестта. Значима корелация е открита между 6-те (SNPs) и астмата. Същественото при тях е, комбинирането им с никотиново обкръжение в ранното детство. Учените са установили тройно увеличение на риска при децата с изменение в гените и не предпазването им от тютюнопушенето през първите години от техния живот.
„Нашето изследване осигурява по-голямо разбиране за ролята на 17q21- проблемен ген, свързан с патофизиологията на астмата. Промените в него регулират експресията на поне още два гена – ORMDL3 и GSDML (GSDMB), но смятаме, че появата на астмата се улеснява, когато лицето е било под влиянието на цигарите, най-вече през ранното си детство, в ролята му на пасивен пушач”, казва д-р Флорънс Дьомен от Френския национален институт по здравеопазване в Париж.