Преди няколко дни българският парламент очаквано, но и поне малко изненадващо, прие параграф 22 от промените в Закона за здравето. Вярно, номерът на параграфа е многозначителен, но по-важното е да върши работа. Според този параграф от 1 юни 2010 година ще бъде забранено пушенето на всички обществени места в България. Най-после по нещо ще заприличаме на хубавите държави – като не по чистия въздух в градовете, задръстени от коли заради лошия обществен транспорт, то поне по чистия въздух в заведенията.
По принцип в днешната ситуация почти няма сила, която може да ме накара да изляза и да гласувам на български избори, просто защото в “менюто” от бюлетини не виждам нищо, което бих си “поръчал” с желание. Обаче се замислих, че ако някой ми обещаеше, че ще се бори за тоталната забрана на пушенето на обществени места у нас, със сигурност щеше да ме убеди да отида до урните, за да го подкрепя, даже и ако трябва да се върна от другия край на света. Защото мразя тютюневата смрад (изобщо не ме интересува толкова вредното й влияние върху здравето, колкото тази противната, задушаваща и попиваща навсякъде миризма) повече от комунизма, ДПС и Иван Костов, взети заедно.
Само че вече е късно. Огромното и апетитно червейче, заради което бих налапал електоралната въдица, вече ми го подадоха, без да е закачено на кукичка…
Пълният текст на този пост можете да прочетете в личния ми блог thomas.blog.bg.