Току-що се върнах от кратко пътуване в Германия, в което посетих Дюселдорф, Кьолн, Бон, Брюл, Мюнстер и Хам. На всички радетели на задимените пространства искам да кажа: не ходете там, ужасно е – няма никакъв дим, рискувате кислородно отравяне!
Въпреки твърденията на нашите депутати, пък и доста обикновени хора-очевидци за това колко спокойно се пушело там в заведенията, аз не открих и едно заведение, на което да няма знак, че пушенето е забранено, или поне такова, в което да има дори и някаква минимална остатъчна миризма на тютюнев дим. None. Zero.
Иначе германците пушат доста. Пушат на улицата (и в заведенията на открито), пушат на разрешените специални места на пероните на гарите. Но не пушат никъде на закрито и това е чудесно. Не видях и фалирали или празни заведения. Нито разочаровани туристи, които напират да си тръгват веднага. Напротив – беше пълно с чужденци от къде ли не, например Китай й Япония, включително много от Русия и България, и нито един не показваше признаци на абстиненция или поне пребледняване и прилошаване.
Впрочем, друго, което ми направи впечатление, беше това, че в Германия цигари се продават почти навсякъде, включително има автомати и в самите ресторанти, където не се пуши. Не забелязах някакви строги ограничения и върху рекламата – цигари се рекламираха по спирки на обществения транспорт, както и в магазините. Т.е. това изобщо не е от страните, в които пушачите са заклеймявани като хора втора категория. Просто хората спазват правилата и се отнасят съвестно към околните.
FAME
Безплатни онлайн консултации
Българско дружество по белодробни болести
Много добре казано, г-н Янков!
Тук е разковничето за решаването на проблема, според мен: “Просто хората спазват правилата и се отнасят съвестно към околните.”
Не чрез вменяване или намеци за непълноценност, а когато накараме пушачите да ОСЪЗНАЯТ, че е редно да се съобразяват с околните, тогава ще имаме реални резултати в спазването на -дори неписаните- правила. И то не само относно замърсяването чрез тютюнопушене…
Ние не им вменяваме непълоноценност – тя си е техен проблем, а и в този пренаселен и конкурентен свят, по-малко твои пълноценни съперници понякога е предимство. Това, което обаче имаме пълно основание да искаме да им вменим, е вина за онова, което ни причиняват – на здравето, на обонянието и на настроението. Искаме и да разберат много ясно, че не могат те да решават дали ни вредят, или не. Сексът, който за разлика от цигарите всъщност е много хубаво нещо и за двете (или повече) участващи страни, когато липсва взаимно съгласие, се нарича изнасилване.
Дюселдорф и Хановер са известни панаирни градове. По време на изложения единствените, които пушат там са част от българските изложители! Статистиката ми е скромна 2008-2010 година.
3 години съм участвал на огромно изложение във Франкфурт, а много десетки пъти съм посещавал изложения из цяла Германия от 1999 до 2009 година включително. Нещата от година на година стават по-добре, само че германците не абсолютизират нито проблема, нито решенията. Виждал съм куриоза на зимно изложение в Месе Франкфурт зоната за пушене на многоетажните палати да е коридорът между двата етажа, до ескалаторите. И тогава за 10-20 секунди минаваш през истински лисичарник, докато сменяш етажа. Но практически НИКОЙ не си позволи да пуши в палатата – нито изложител, нито посетител. Вероятно и от страх, че ще бъде глобен, но със сигурност и от уважение към реда в палатата и държавата изобщо. В същото време и в Пловдив има едни огромни табели на входа на палатите и вътре в тях, на които ясно е показано, че пушенето е забранено, обаче вътре изложителите си пушат на поразия – добре, че поне обемът на помещенията е достатъчно голям, иначе щях не само да се оплача от тях, но и да ги удуша лично. Разбира се, оплакването ми беше посрещнато с “ми какво да ги правим, изложители са ни”. Казано с онзи тон, с който се казва обикновено, че клиентът винаги има право. Ей такава ни е цялата държава.