За правата на пушачите, за тези на непушачите и за правото да храниш партия

Стана ясно вече – групи в НС, които имат мнозинство, желаят в България да се пуши на закрити обществени места. Че зад това желание прозират финансови интереси, е също ясно вече на всеки. Народният представител Емил Димитров (вносител на отмяната на забраната за пушене на закрити обществени места) се бил “оттеглил от цигарения бизнес” – защо ли тези негови думи всеки път извикват на лицето ми ей такава усмивка 😀 Всъщност не е ясно чий е интереса – говори се, че дори самият премиер имал мераци в цигарения бизнес – но кой да ти каже. Нали не очаквате да излезе някой – па да рече на хората: “От продажбата на цигари ще спечеля/спечелим толкова пари – за това забрана няма да има, времената са трудни, пък и партия храни – всеки от нас.” Пак се усмихвам 😀

Усмихвам се ама ми е тъжно, защото макар и неудобни, определени неща трябва да се случват в държавата, неща като да се шофира с предпазен колан, да се плащат данъци, да се спазва обществения ред, да не се изхвърлят боклуци навсякъде, да не се пуши на закрити обществени места и т.н. Последното май тези, които трябва да го разбират – не го разбират. Абе разбират го, ама не им изнася. И за да си измият срама от лицето, ни засипват с абсурдни аргументи, които имат за цел да ни убедят колко полезно за всички нас и човеколюбиво е да се пуши на обществени места.

И аз, слушайки ги, започвам да си мисля – не беше ли държавата за това, за да защитава най-големите ценности човешки. А не е ли най-голямата ни ценност правото на живот и на здравословна среда. Държавата обаче, има партия да храни – ето там е проблема! И като ми кажат: “Вие винаги имате избор да не влезнете в заведение, в което се пуши”, аз им отговарям: “Не ме дискриминирайте, защото това може да ми е любимото заведение”. Не, аз не казвам на пушачите какво да правят, нито им забранявам да пушат, всъщност въобще не ми пука за пушачите – става въпрос за моето право да дишам чист въздух!

То май само това ми остана в тази държава, която от години има партии да храни! Вече не се усмихвам …

Споделете в социалната мрежа:

6 thoughts to “За правата на пушачите, за тези на непушачите и за правото да храниш партия”

  1. Добре написано, поздравявам те за хубавата статия… Би било добре да я публикуваш и на други места, за да я видят хората и да знаят как стоят нещата…

    Апропо, какво се случва с второто четене на закона? Ако не мине през парламента до 1 юни, забраната така или иначе ще влезе в сила 🙂

  2. Ще мине със сигурност. И да се надяваме, че ще мине по начина, по който го чухме поправен в последното заседание на здравната комисия миналия четвъртък. Там нещата звучат почти приятно: границата за площ, под която собствениците решават дали ще се пуши, пада на 50 квадрата, в по-големите заведения трябва да има поне 2 пъти повече места за непушачи, отколкото за пушачи, в барове и дискотеки се пуши само след 22:30, и никъде, където се пуши, не се допускат лица под 18 години (което трябва да бъде допълнителен стимул за някои собственици на малки заведения да обявят заведенията си като такива, в които не се пуши).

  3. А в останалите заведения ще се пуши ли преди 22 и 30?

  4. Г-н Янков, мисля, че усилията Ви и ни до немалка степен се оказаха ненапразни! Разбира се, не можем да бъдем удовлетворени от държанието на властниците, но все пак нашите гласове имат някакво влияние.
    Първата битка мина, според мен, с неголеми загуби. По-важното е, че се оказваме с малко или повече мобилизирана “армия” от поддръжници. Мисля, че е излишно да се губим прекалено време в обсъждане на досегашните събития, а е наложително вие – стратезите 🙂 – да ни подготвите за очертаващата се позиционна война. Как да се държим и как да запазим рубежите? Нужен ни е наръчник!

  5. Абсолютни лобисти са всички , безсрамници и т.н. В Ирландия още през 2004г въведоха пълна забрана , а те са върлипушачи и са постоянно по баровете вечер. И какво свикнаха , пушеха си пред заведенията и даже след известно време им се увеличиха оборотите на пъбовите им! Просто сме недорасли за нищо , от Политиците ни до нас самите! Никога, нищо няма да направим, докато не поеме нещата сами, в собствените ръце! Да отказваме и да го заявяваме, да ходим в заведения, в които се пуши! “Извинете тук пуши ли се? – Да! – Не благодаря няма да влезем във вашето заведение! – Чао!” Вероятно и от двете страни, с радост казано! В началото ще е трудно! Но трябва да почнем от някъде!

  6. Хм. Добра идея, даже можем да я направим организирано. Всеки от нас да обиколи с подходяща компания по 20-30 заведения на вечер (ще ги избираме по-празнички) и да им обясняваме как няма да влезем в тях 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.