Мислите ли, че помогнаха на бизнеса?

Един от основните доводи на вносителите на поправката в Закона за здравето, заради който управляващите отмениха пълната забрана за пушене на обществени места, която трябваше да влезе в сила на 1 юни, беше свързан със загубите, които ще претърпи бизнеса от намалелия брой клиенти. Пушачите щели да престанат да посещават заведенията, защото няма да им е позволено да практикуват любимия си противен навик. Да не вярваш. И понеже е криза, отливът на клиенти можел да се окаже пагубен за заведенията.

Последното би било логично, ако предишното беше вярно. А световната практика показва, че то не е. Дори след първоначалния кратък спад, на повечето места се отбелязва ръст на посещаемостта, защото пушачите не спират да посещават заведения (пушенето спокойно могат да си го практикуват пред заведението в дози, решаващи физиологичната им нужда), но за сметка на това за непушачите заведенията стават едно много по-приятно място и те престават да ги избягват.

Но да речем, че българите са по-различни от жителите на развитите страни, в които забраната отдавна е факт и всички живеят щастливи и доволни от нея. Да речем, че са по-упорити дори от турците, които също я приеха с огромно одобрение, въпреки че навиците им, свързани с пушенето, изобщо не са по-невинни от нашите. Да речем, че ресторантьорско-развлекателният бизнес наистина щеше да бъде изправен пред изпитание, ако му беше наложено да забрани на клиентите си да пушат.

Нека видим как точно му “помогнаха” законотворците с новите поправки – волно или неволно.

1. Най-облагодетелствани изглеждат малките заведения – тези с площ до 50 квадратни метра, защото те просто трябва да изберат дали да са за пушачи, или за непушачи, и за тях вече се приключва с демагогията със “зоните” за пушачи и непушачи, в които в едно малко заведение въздухът е абсолютно еднакъв по качество.

Доколкото познавам българските собственици на заведения и техните клиенти, това означава автоматично, че всички тези заведения ще станат заведения, в които се пуши. Защото ако на едни места се пуши, а на други не, то пушачите винаги ще изберат онези, на които се пуши.

Само че тази логика няма да може да бъде толкова проста, колкото досега, защото в новия закон беше добавена една дребна, но много съществена промяна, и тя е, че лица под 18 години вече нямат право да влизат в заведение, в което пушенето е разрешено. И тук идва големият вътрешен конфликт, пред който поне на теория ще бъдат изправени много заведения – дали да забранят пушенето и да имат право над цялата потенциална клиентела в района, или да го разрешат, и да се лишат от всички ученици и родители с деца. Във всеки от двата случая не ми се струва, че ги чака запазване на предишното ниво на посещаемост.

Т.е. за тези заведения мисията “да помогнем на бизнеса” се оказа неизпълнена. Да не говорим колко е голям рискът да не бъде изпълнен и самият закон, и то по няколко причини: първо, заведенията имат мотив да го нарушават, като допускат непълнолетни; второ, и самите непълнолетни, които масово пушат, ще се радват много на заведенията, които са склонни да нарушават закона и да ги пускат на територията си, да не говорим, че в общия случай те ще предпочитат именно заведенията, в които пушенето е разрешено, защото самите те пушат. Неизпълнението на закона пък може да означава глоби, които ще неутрализират всякакви ползи от запазването на предишното ниво на клиентела. В същото време онези заведения, които заложат на непушачите, очаквайки да привлекат непълнолетните клиенти при себе си, ще бъдат неприятно изненадани, че очакваното увеличение на посещаемостта при тях няма да се състои поради това, че онези, в които се пуши, ще им я крадат по малко незаконен начин.

2. Да видим какво се случва с по-големите заведения, тези над 50 квадратни метра, за които положението остава възможно най-близко до сегашното – те ще са длъжни да предлагат отделни помещения за пушачи. Всъщност в една дума от последното изречение се крие голямата разлика с предишния закон. Досега беше достатъчно да осигурят зони за пушачи и непушачи, според новия закон вече трябва да предлагат отделни помещения. Т.е. в рамките на предишните общи помещения ще трябва да бъдат изградени твърди прегради (стени или стъкла от пода до тавана), обособените нови помещения за пушачи трябва да бъдат отделени с добре изолирани врати и оборудвани с адекватна вентилация, която да гарантира, че димът няма да може да преминава в помещенията, в които не се пуши. Всичко това е много просто да се каже и доста сложно и скъпо да се реализира.

Т.е. излезе, че и тази част от бизнеса, на който трябваше да се помогне, ще се наложи да се бръкне здраво. И вместо да получи подкрепа, ще плаща за строителство и ремонти, за разни нови такси за установяване на тяхната готовност за осигуряване на нужните условия на пушачи и непушачи. На всичко отгоре намерението на законодателя е либерализацията да е временна, “за 1-2 години, докато излезем от кризата”. Т.е. заведенията не само ще са принудени да направят сериозни инвестиции, но и предварително им е обещано, че тези инвестиции ще са ден до пладне, след което евентуално ще трябва да вложат и още пари, за да разкарат вече изградените прегради.

Да не говорим, че след като по новия закон местата за пушачи ще са значително по-малко, отколкото преди, заведенията ще страдат и от намалена запълненост на капацитета си , защото пушачите са повече (не и в абсолютна стойност, но притежават невероятната способност да привличат непушачите, които са в тяхната компания, да сядат с тях на места за пушачи, защото те самите ако не пушат, ще умрат). Това пък ще бъде предпоставка заведенията да се изкушават да нарушават собствените си правила и да започнат да пускат пушачи в помещенията, в които не се пуши, което съответно може да им струва солени глоби.

3. Останаха така наречените питейни заведения – барове и дискотеки. В тях пък пушенето ще бъде разрешено навсякъде. На пръв поглед това е много добре за тях, защото ще имат всички предпоставки да не изпитат никакъв спад в бизнеса си. С дребната, но много неприятна подробност, че новият закон ще забрани на всички лица под 18 години да ги посещават. На пръв поглед това не би трябвало да е голям проблем, защото същите тези лица нямат право да употребяват и алкохол, само дето всички прекрасно знаем, че тийнейджърите са съществена и желана част от посетителите на дискотеките. Те са редовни, активни, безотговорни в харченето и лесни за манипулиране и лъгане. Т.е. ако тези заведения наистина спазят закона и престанат да допускат на територията си непълнолетни, ще претърпят доста сериозен спад в бизнеса си. Ако пък си затварят очите и нарушават закона, ги чакат глоби и евентуално дори отнемане на лиценза. И двете не ми звучат като запазване на бизнеса на предишното ниво. Алтернативата е някой да се сети и да направи дискотеки и барове, в които не се пуши, за да може в тях да приема непълнолетните клиенти. Въпросът е обаче ще искат ли те самите да посещават подобно място, след като, както знаем, много от тях всъщност пушат и винаги ще предпочитат да ходят в заведения, където пушенето е разрешено, въпреки че за тях самите всъщност е забранено и да пушат.

Дотук резултатът в мача законодатели – бизнес ми звучи като 3:0 във вреда на бизнеса.

Да видим как се включват в него и другите участващи страни, заради които на теория се правят всичките тези “промени”.

4. Пушачите. Какво става с тях? На теория те би трябвало да се чувстват много щастливи от запазването на изобилие от места, където могат да практикуват вредния си и смрадлив навик. Но дали ще е точно така? Малките заведения, където вече ще се пуши на цялата площ, ще станат още по-големи лисичарници и макар за аудиторията с най-нисък вкус в това да няма нещо лошо, сигурно ще има и много пушачи, които ще се отвратят от подобна обстановка и ще започнат да ги избягват. Т.е. за тези пушачи изборът вече ще е по-ограничен, отколкото беше досега. Евентуално и ще трябва и да плащат повече, за да не се издушат.

В големите заведения, където ще има отделни помещения за пушачи, нивото на комфорт, което можеха да получават там досега, също ще бъде влошено – според закона помещенията за пушачи, освен напълно отделени, което означава и по-задимени, тъй като няма да могат да споделят дима с останалия обем на заведението, вече няма да са и по-атрактивните в заведенията, тъй като ще са по-малките по площ, което означава, че местата за непушачи вече няма как да бъдат двете малки масички до входа за тоалетната или четирите маси в мазето, което е тъмно, студено, влажно и високо метър и деветдесет. По тези места вече по-скоро ще се наложи да бъдат разположени местата за пушачи, за да може заведението по-евтино да се докара до състояние да отговаря на изискванията на закона.

Останаха им баровете и дискотеките, където цялата територия е тяхна и могат да си я усмърдяват на воля. За отмъщение. Във всеки случай това не ми звучи като победа.

Да видим какво става в лагера на непушачите.

5. Окей, непушачите ще получат малко по-комфортни условия в големите ресторанти, предвид на това се увеличават, макар и несъществено, шансовете им да привлекат някой и друг пушач в помещенията, където не се пуши, просто защото там ще е много по-приятно. Но и това ще става трудно, рядко и винаги ще е свързано с нервността и недоволство на пушещите членове на компанията, които ще се чувстват прецакани. Баровете и дискотеките, както и малките заведения, ще си останат все толкова противно място за тях, но за разлика от преди, когато това беше неизбежно и те го приемаха с примирение, днес вече ще знаят, че въздухът в тези места им беше отнет от слабохарактерни и/или икономически и политически зависими политици, и вече изобщо няма да понасят идеята да плащат, за да поддържат и хранят системата, която ги трови и усмърдява. Очаквам, че движението “след 1 юни няма да стъпя в заведение, където се пуши” ще има достатъчно последователи, за да бъде усетено като неприятно явление от страна на бизнеса.

А какво става и при политиците?

6. Май поне те трябва да са доволни – разбира се имам предвид само онази част от тях, които подкрепиха либерализацията. Те ще могат да печелят от участието си в тютюневия бизнес – на полулегално (на теория нямат право да са в бизнеса, докато заемат държавни длъжности, затова го наричам полулегално) и контрабандно ниво, държавата ще продължава да печели от акцизи (но само на легалното ниво, уви, което силно ще намалява с увеличаването на техния процент), пушачите пак ще гласуват за тях, защото са им позволили да продължават да практикуват порока си на обществени места… изобщо – песен.

Само че има и няколко проблема: ще получават множество укори от ЕС, СЗО и къде ли още не, а ако имат съвест, ще спят зле, защото ще се чувстват виновни и за развалянето на имиджа на страната си, както и за влошеното здраве и намалената продължителност на живота на милиони граждани, за чието благоденствие би трябвало да отговарят.

Впрочем, макар и с оттенък на черен хумор, последното може да се запише към позитивите за държавата, тъй като при положение, че пушачите живеят по десетина години по-малко от непушачите, това означава по-малко разходи за пенсии, както и за медицинско обслужване в късните години на живота на пушачите.

Останаха децата.

7. Какво означава новият закон за децата? На теория той се грижи за тяхното здраве, като им забранява достъпа до всички места, на които се пуши. Т.е. до всички места, на които възрастните имат право да пушат. На вас как ви звучи това? На мен – като издигане в култ на поредното забранено нещо, към което те ще се стремят с всичка сила точно защото им е забранено. Ако беше забранено навсякъде и за всички, имаше шанс постепенно да осъзнаят, че пушенето е нещо, което е забранено, защото е вредно, гадно и лошо за всички. Сега то ще стане просто още едно от онези много страхотни неща от живота, които възрастните им забраняват да правят, а те самите вършат непрекъснато. Е, всички знаем какво правят децата, когато възрастните им забраняват онова, което сами правят. Просто използват всяка възможност да го правят и самите те!

При това положение мисля, че крайният резултат спокойно може да бъде записан като 7:0 в полза на политиците срещу народа. 3 гола срещу бизнеса, 3 срещу хората, и един автогол. За който ще разберат на следващите избори.

Споделете в социалната мрежа:

4 thoughts to “Мислите ли, че помогнаха на бизнеса?”

  1. Браво на автора. Страхотна статия…

    Единственото, което може да се добави е едно голямо НО, и това НО звучи така : Всичко в статията е вярно, НО ако Законът наистина ДЕЙСТВА…

    Ако Държавата абдикира напълно от контролните си функции и всичко остане формално, а контролът – неефективен, навсякъде ще се пуши, независимо от наличието на помещения за пушачи и непушачи и всъщност нищо няма да се промени…

    То и сега е така – влизаш в “зона за непушачи”, питаш “Тука ли не се пуши”, само за да чуеш услужливата сервитьорка да казва “А, пуши се, пуши се” и да я видиш как тича с пепелника…

  2. Законът изглежда замислен такъв, че да не действа. Точно защото след много от постановките му може да се сложи по едно голямо НО. Колкото повече нелогични, ненормални и сложни неща има в един закон, толкова по-малък е шансът той да бъде прегърнат от хората и уважаван.

    Държавата няма да абдикира, разбира се – просто както с хиляди други неща, тя ще използва и този закон за селективен тормоз и самопремиране на администрацията, призвана да го спазва, ако не се изразих прекалено сложно 😉

    Ние, гражданите, борещи се за България без дим, можем да направим много за това законът, макар и несъвършен, макар и комичен, да бъде спазван. Имаме желание, имаме и сили, имаме и идеи. И не толкова да го наложим, колкото да покажем абсурдността му в действие.

  3. А, не се изразяваш сложно – познавам предпоставките за рушвет, щом ги видя 🙂

    А иначе – какви са ви идеите за спазването на закона? Ако имате нужда от юридическа помощ, обаждайте се – естествено за каузата всичко е free…

    Иначе аз съм се пробвал със сигналите до ХЕИ, но явно се оказва, че ходим на различни места, защото те като отидат на проверка и установяват как “всичко е изрядно”… докато аз като ходя, местенцата са си жив лисичарник…

  4. Чудесен анализ, г-н Янков! Поздравления!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.