Здравето пак без министър

Анна-Мария Борисова от вчера вече не е министър на здравеопазването. Подробностите около поисканата й непоискана оставка, която винаги й била в джоба, но понеже нямала джоб се оказала на бюрото на премиера са добре известни. Коментарите варират между безразличие и злорадство, обясненията гравитират около неспособността на Борисова да проведе реформи, натиск от страна на лекарския съюз, и некомпетентност като министър. Нищо чудно всичките да са верни.

Но проблемът, за съжаление, не е персонален а хроничен.  За провеждането на солидна политика в интерес на здравето и благоденствието на българските граждани се изисква не само компетентен и волеви човек, способен да избира правилните решения и да ги прилага.  В  българското здравеопазване – а и в обществото като цяло – всевъзможни групи и индивиди са се окопали във властови траншеи от десетилетия и противодействат със зъби и нокти на всякаква реформа, която би ги откачила от държавните хранилки. За преодоляването им е необходима пълна и безрезервна подкрепа за потенциалния  реформатор от страна на обществото, политическото мнозинство и собствения му началник – министър председателя.

За тези, които днес назидателно сочат Анна-Мария Борисова с пръст, ще припомня, че тя никога не е имала такава подкрепа. Въпреки безупречната й репутация на медицински кадър и специалист. Въпреки апела й “оставете ме да работя” от парламентарната трибуна в края на април. Вратът й на реформатор и здравен министър бе прекършен няколко дни по-късно, когато бе принудена да се отрече от твърдата си позиция против предлаганата лобистка отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. Още в тази първа седмица от мандата й като министър, на Анна-Мария Борисова бе дадено да разбере, че няма да й се позволи да прилага смели, прогресивни, реформаторски решения с цел подобряването на здравето на българите. Пред очите на цялото общество тогава достойнството и съвестта й като лекар и човек бяха демонстративно стъпкани, пред ехидните погледи на открито отстояващите личните си бизнес интереси радетели на статуквото в Народното събрание:   тютюнотърговци, заменкаджии на земи, ловци на мечки, строители на голф игрища, писти, хотели.

Проблемът на Борисова е, че не си тръгна още тогава, щеше да даде ясен знак и да си спести униженията.  Нашият проблем е, че тези, които не искат промени в България остават, разиграват си коня, колят и бесят, а Бойко Борисов изглежда все по-безсилен да ги озапти и да наложи държавността, която обещаваше. Неприлагането на осакатената забрана за тютюнопушене вече три месеца е само едно доказателство за това състояние.