Испанският модел с ново значение: пълна забрана на пушенето

“Испанският модел” беше удобно алиби за представителите на управляващото мнозинство в парламента, докато отменяха забраната за тютюнопушене на обществени места в България тази пролет.  Няма и половин година по-късно испанските законодатели направиха обратен завой и подредиха страната си сред водещите в Европа по отношение на ограниченията за тютюнопушене. По този начин за българските им колеги остана едно извинение по-малко за това, че превръщат страната си в тютюневото гето на Европа.

Според внесения в испанския парламент законопроект в страната от 2011г. ще е забранено пушенето във всички барове, кафенета и ресторанти.  Освен това пушачите ще трябва да стоят далеч от детски площадки и откритите пространства около училища и болници, съобщи днес Дневник.  Законът все още може да бъде променен от Сената, но със сигурност ще въведе едни от най-строгите в Европа ограничения за пушене, включително забрана за открити пространства като детски площадки, например.

Предвижданите промени са шокиращи на фона на сегашното положение в Испания.  По сведения на очевидци, пътували наскоро до страната на Пиренеите, там в момента се пуши практически навсякъде. Това се случва по силата на въведения през 2006г. режим, според който е забранено да се пуши в офисите, но е позволено в отделни части от заведенията. Собствениците могат да избират дали по-малките ресторанти да са за пушачи или за непушачи.

Тъкмо този половинчат режим, който на практика легитимира тютюнопушенето почти навсякъде, прегърнаха  българските законотворци от мнозинството, когато отмениха пълната забрана за тютюнопушене през пролетта. Добре помня хладната утрин на 29 април, когато водех разгорещен спор с един от вносителите на поправката на българския закон за здравето в студиото на ТВ7.  Опонентът ми, народният представител от “Атака” Красимир Гумнеров, бе във видимо добро настроение, след като ден по-рано в парламента неговите колегите и групата на ГЕРБ бяха гласували като по команда за отпадането на забраната за тютюнопушене у нас .  Когато го запитах докога България ще се влачи на опашката на Европа в отношението си към здравето и благополучието на гражданите си, Гумнеров ехидно заяви че бил привърженик на  “испанския модел”.

Този така привлекателен за тютюневите търговци модел, по силата на който днес в България се пуши напълно неограничено навсякъде, обаче е на път да бъде изоставен безвъзвратно от управляващите в Мадрид.  Добре познатите оплаквания от страна на ресторантьорските сдружения, според които строгият режим щял да убие бизнеса им, са категорично оборени от данните във Великобритания и Ирландия. Те доказват, че пълната забрана за тютюнопушене не ощетява ресторантьорския сектор.  Успехът на забраната в истанбулските кафенета пък категорично опровергава аргументите за силата на  “културната традиция” в тютюнопушенето. Много по-сериозно испанските законодатели приемат доказателствата, че в страната им всяка година около 1000 бармани умират само от т.нар. пасивно пушене.

Колко бармани и сервитьорки умират в България; колко деца се раждат с увредено здраве заради никотиновата работна атмосфера на майките си; колко от тях заболяват поради стелещите се в заведенията за консумация облаци тютюнев дим са въпроси, от които българските законодатели очевидно не се интересуват.  България заема челните места в Европа по тютюнопушене сред жените, подрастващите, лекарите и медицинския персонал, администрацията.  Пълните пепелниците из коридорите на министерството на здравеопазването и до ден днешен стоят като зловонни фетиши на пълната парализа на държавността по отношение на един от най-сериозните здравни проблеми на страната.  Промяната на курса в Мадрид дава нов шанс за българските управляващи да умият лицето си пред нацията и да демонстрират така дългоочакваната държавническа воля за промяна към по-добро. Достатъчно е просто да продължат да следват испанския модел.