Пълната забрана за тютюнопушене на обществени места в Кюстендил е законна, реши на 26.05.2011 трето отделение на Върховния административен съд (ВАС) с председател Пенка Иванова, и членове Пенка Гетова и Таня Куцарова. Споменавам ги поименно с благодарност, защото тяхното решение има огромно значение за българския правен, обществен и политически живот – както практическо, така и морално.
Какво печелим
Практическото значение е очевидно. За първи път в съвременната история на страната гражданите на една нейна община ще могат да работят, да се забавляват и да живеят в чиста от тютюнев дим околна среда. Освободени от постоянното заплаха на никотиновата зависимост ще бъдат децата им. Честито на кюстендилци и техните управници за постигнатото.
Върховните съдии постановиха това, което хиляди граждани се опитаха без успех да обяснят на правителството и парламентарното мнозинство през 2010 г.: че тяхното и на децата им здраве следва да представлява по-висок ценностен императив за държавата от икономическите интересите на тютюнотърговците, или която и да било друга прослойка. И че тъкмо достъпът до незадимена и безвредна обществена среда е изконно човешко право, а не възможността на пушачите да удовлетворяват никотиновата си зависимост. Нещо повече, съдът заявява в прав текст, че гражданите ще могат за в бъдеще да търсят компенсации за нарушаването на това им право. Но хората със самочувствие на европейски граждани имат много други причини да отпразнуват решението на ВАС – не само в Кюстендил, но и из цялата страна. Ето няколко.
Решението показва, че в България, въпреки всички проблеми, сътресения и подозрения, съществува независим и справедлив съд. Не такъв, който сляпо следва буквата на недомислените и често опорочени от законодателя закони – какъвто е случаят на променения през миналото лято закон за здравето. А съд, който разпознава правната логика и морал. Прилага върховенството на европейските и международни норми, които местното управление предпочита да забравя и игнорира. И може да служи за коректив на властта – съд, какъвто заслужава една развита европейска демокрация в началото на двайсет и първи век.
Освен това, решението на ВАС да остави в сила забрана за пушене на обществени места в Кюстендил дава ценен зелен сигнал на иноваторите в управлението. От сега нататък е ясно, че има начини и правна възможност за вдигане на летвата за добро управление и обслужване на гражданите спрямо нивото, наложено от централните власти в София. Като отваря вратата за за драстични подобрения по места на качеството на живота, административното управление, икономическия и инвестиционен климат, ВАС открехва вратата за една дългоочаквана здравословна конкуренция по добро управление, която може да бъде само от изключителна полза за всички българи. Ето и подробностите около решението на ВАС.
Съдът окончателно отхвърля жалбите на Асен Стоичков Икономов и ЕТ “Веска Алексова” и оставя в сила решението на Общински съвет (ОС) Кюстендил от март 2010 г. Остава в сила забраната за тютюнопушенето във всички обществени сгради на територията на Община Кюстендил, вкл. болниците, санаториумите, поликлиниките и други специализирани здравни и социални заведения. ВАС започва от констатацията, че едно законно прието решение на общинската власт не може да загуби валидността си само защото не е било публикувано правилно, да речем в интернет. А решението на ОС е законно, и според висшите съдии, в пълно съответствие с предстоящото по това време влизане в сила на пълна забрана на тютюнопушенето на всички обществено достъпни места.
Решението на Община Кюстендил е законно
Решението на ОС, както и забраната, са в съответствие и с приетите от България международни ангажименти и политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, заявява ВАС: „Упражнената от общинския съвет нормотворческа компетентност е във връзка с регулиране на обществените отношения, свързани със защита общественото здраве на територията на общината.” Съдиите заключват, че след като подготвеното изменение на наредбата цели защита на общественото здраве, не може да се приеме, че възражения за причини и цели от икономически характер могат да доведат до друг по съдържание административен акт.
Този извод ВАС обосновава с характера на субективните права на гражданите, чиято защита се гарантира от конституцията – правото на здравословна и благоприятна околна среда , и задължението на държавата за закриля здравето им. ВАС обяснява, че решението на кюстендилските общинари е било съобразено с действащия по това време закон, който забранява пушенето на закрити обществени места. Предвидената от закона забрана е следвало да влезе в сила в цялата страна на 1 юни 2010 г., а решението на ОС – Кюстендил влиза в сила от 1 юли същата година. „Решението на общинския съвет от 25. 03.2010 г., прието в периода vocatio legis на приетото изменение на закона, очевидно е изцяло съобразено с него,” заявяват върховните съдии.
Пълната забрана бе отменена от мнозинството на 21 май 2010 г. и очевидно последната версия на закона за здравето противоречи н решението на община Кюстендил. Но тук съдът прави едно от най-решителните си и смели тълкувания. Според него пълната забрана за тютюнопушене в Кюстендил е законна, тъй като съответства с нормите на правото на ЕС, които се ползват с предимство спрямо противоречащи им предхождащи или последващи норми на националното законодателство. Тъкмо такава норма е либерализираният през май 2010 г. закон за здравето, който отменя пълната забрана за тютюнопушене на обществени места.
Отмяната на забраната за тютюнопушене противоречи на европейските норми
Преценката на ВАС се основава на задълженията на България по силата на Рамковата Конвенция за контрол върху тютюна на Световната здравна организация (СЗО). Съдиите цитират целите на конвенцията да се предприемат мерки за “предпазване на настоящите и бъдещите поколения от консумация на тютюн и излагане на тютюнев дим”, за защита на човешкото здраве срещу пагубното въздействие на тютюна и въздействие на тютюнев дим. Освен, че е ратифицирана от българския парламент през 2005 г., конвенцията е част от законодателството на ЕС от 2004, и следователно е част от общностното право, което има предимство над нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат.
Последващото тълкование на ВАС е изключително принципно и на практика определя отмяната на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места като отстъпление от ценностните приоритети на конвецията и европейското право. Съдът възприема, че целта на конвенцията е да предпазва сегашните и бъдещите поколения от „разрушителните здравни, социални, екологични и икономически последици в резултат на употребата на тютюн и излагането на въздействието на тютюневия дим.” Чрез подписването на конвенцията, България е признала, безпогрешността на научните изследвания, според които излагането на тютюнев дим предизвиква смърт, болести и инвалидизация.
Затова България се е задължила да прилага и подпомата мерки на национално, регионално и международно равнища с цел „постоянно и съществено намаляване на разпространението на употребата на тютюн.” България е поела и задължение да действа за предпазване на населението от пасивно тютюнопушене. По силата на договора за присъединяване към ЕС пък страната е длъжна да не приема последващи актове или отделни норми, които да противоречат на приетите общностни актове на първичното или производството общностно право. Отмяната на забраната за тютюнопушене на обществени места и практическата му либерализация чрез поправката на закона от м. май 2011 г. очевидно противоречат на всички тези задължения.
Здравето на гражданите е по-важно за държавата от каквито и да било икономически интереси
Но върховните съдии не спират до тук. Решението им слага пръст в язвата, отворена с отмяната на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места през май 2010 г. ВАС цитира чл. 5, т. 3 от конвенцията на СЗО, който задължава страната „да предпазва политиките за обществено здраве по отношение на контрола на тютюна от търговските и други интереси на тютюневата промишленост.” Действително, влязлата вече в сила пълна забрана бе отменена тъкмо под натиска и с активното участие на членове на парламента, свързани с търговията на тютюневи изделия, като депутата Емил Димитров. Седмици след отменянето на забраната пък, медиите съобщиха за назначението в „Булгартабак” на съпрута на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.
Според ВАС в мотивите към изменението на Закона за здравето, с който се допускат изключения от общата забрана за тютюнопушене на общствени места, се изтъкват интересите на определени отрасли от икономиката, с очевидната цел да бъде постигнат баланс между тях и регулираните от Закона за здравето обществени отношения. Това е трудно постижимо, тъй като се съпоставят различни по своята природа защитени от правото ценности, коментира ВАС. И категорично заявява, че „икономическите мотиви, които са водещи за законодателя при промяната на българския закон, осъществяващ мерки – част от политиката на страната като държава членка на ЕС в областта на общественото здраве, не могат да бъдат противопоставени на мотивите на общинския съвет, осъществяващ също политиката на Съюза в областта на общественото здраве като част от околната среда ,на територията на общината.”
ВАС цитира основополагащите принципи на политиката на ЕС в областта на околната среда: на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа замърсителят плаща. „Околната среда без тютюнев дим е естественото състояние на околната среда. Този факт не се нуждае от доказване,” заключва съдът.
ВАС отсъжда, че с изменението на Наредбата за обществения ред в община Кюстендил, с което забранява тютюнопушенето на обществени места, Общинският съвет в Кюстендил е действал „изцяло в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество” в рамките на ЕС. Приетото от него решение за пълно ограничаване на тютюнопушене на обществено достъпните места води до осъществяване на целите на рамковата конвенция на СЗО и принципите, на които е подчинена политиката на ЕС в областта на защита на здравето на хората.
Правото ни на чиста от тютюн здравословна околна среда
ВАС оборва и циничния аргумент на противниците на забраната, според който тя нарушавала правата на пушачите: „Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика, както за упражняващия я, така и за околните,” категорични са съдиите. Те цитират СЗО, която нарича тютюнопушенето “епидемия, глобален проблем и чиито вредни последици върху общественото здраве са безспорни и изискват най-широко международно сътрудничество и участие на всички страни за ефективен, правилен и координиран международен отговор.” След което заключват, че ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушенето не може да се приеме като мярка накърняваща права или засягаща правна или лична сфера на гражданите. Напротив, отсъжда ВАС, възможността да се пуши на обществени места, дори при ограничени условия, поставя под заплаха здравето както пушещия, така и на околните /пребиваващи или работещи в тях/ и нарушава основното и неотменимо конституционно право на гражданите на здравословна и безопасна среда на живот.
Решението на ВАС гласи, че „в този контекст именно предоставянето на възможност за упражняване на тази вредоносна практика на обществени места може да се разглежда като нарушаване на субективни права, гарантирани от Основния закон и като дискриминационна практика по отношение желаещите да живеят , работят и ползват обществени места без тютюнев дим, както и може да бъда основание за търсене отговорност за вреди”. Тази формулировка крие обещание за евентуални обезщетения за всички, чиито здраве и права са били нарушени от повсеместното тютюнопушене.
FAME
Безплатни онлайн консултации
Българско дружество по белодробни болести