Милена Фучеджиева: Безхарактерният егоизъм на пушачите

Фото: http://milenafuchedjieva.blogspot.hu

„Държа едно кръчме недалеч от Валенсия, та когато забраниха цигарите хората коментираха седмица – две, някои инстинктивно посягаха към джоба, но всички свикнаха и то без драми…Оборотът не намаля, напротив. Та две години оттогава….единствено някой сънародник като влезе, все още казва: Абе, да му е..а мамата, тия нема ли да върнат пушенето…:)))“ Това сподели наш сънародник във фейсбук под поредният ми заядлив с пушачите постинг. Признавам си, много ги мачкам. Аз самата пуша когато пия и купонясвам, но никога не успях да стана пушач, който си купува редовно цигари. И въпреки това не ми е приятно, че пуша дори и малко. Някога моя баща пушеше по 2 кутии цигари на ден, които го докараха до тежък инфаркт от който едвам оживя.

Разбира се, цигарите бяха комбинирани с алкохол и стрес – твърде добре познат коктейл на всички нас. Статистиката е безмилостна и не търпи възражения – България е на първо място по сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз. След инфаркта на баща ми лекарите му казаха, че трябва да забрави за цигарите, алкохол може в умерени количества, но цигарите вън. И така и направи. В крайна сметка не умря от инфаркт, защото спря дя пуши и започна активно да се движи. Но защо изобщо трябва да се стига до животозастрашаващи болести? Току що се върнах от Америка, където американците вече напълно са забравили кога забраниха пушенето на обществени места. Вече почти никой не пуши и не му прави никакво впечатление. Кръчмите са пълни, хората ядат и пият, но не тровят себе си и околните. Всеки път като пристигна в Америка надушвам от куфара си миризма, която не мога да усетя в България – миризмата на цигари. Понеже не пуша, тя е съвсем бледа, но някои от дрехите ми си я носят от тукашните кръчми. След забраната изпитах облегчение, защото през зимата въздухът на затворено е ужасен. Климатиците нищо не помагат, те само го превъртат без да го прочистват. Приятелите ми американци, които са ме посещавали в България, се влюбват във всичко тук с изключение на задушаващия дим в заведенията. Един мой приятел се оплака, че не може да усети вкусът на храната от заобикалящия го пушек, въпреки, че не съм го водила по долни квартални кръчми, а само на добри места. Затова наблюдавам с двоен интерес това, което се случва около тази забрана. Тази седмица ще има протест. Сигурна съм, че той се организира основно от собствениците на заведения, едва ли някой нормален човек ще иска да продължава да се трови безнаказано. Всъщност не е така, пълно е с „нормални“ хора, които не желаят да признаят пред себе си, че са зависими, пристрастени така към цигарите, че са готови на всичко за да могат да продължат да упражняват зависимостта си където и да се намират. Във фейсбук, а и навсякъде, тези болни хора – да наричаме нещата с точните им имена – имат наглостта да обвиняват непушачите в нетолерантност и нарушаване на човешките им права. Това е изключително нагло при положение, че ние, които пушим в кръчмите откакто свят светува и има кръчми, тровим въздуха на непушачите, които досега не смееха да гъкнат. Е, идва Видов ден, и слава богу, че правителствата от Европейския съюз са задължени да спазват законите, и болестта от която безхарактерните егоисти не могат да се излекуват, ще бъде лекувана от държавата. Искам всеки един от протестиращите пушачи да излезе на протеста с подобен плакат: „Разрешете на детето ми да пуши в заведенията!“, „Горд родител на дете-пушач“, „Щастлив съм, че синът ми се научи да пуши подражавайки ми, не го спирайте!“. Егоизмът на протестиращите е огромен. Те са готови на всичко. Да, за известно време ще има спад в посещенията на кръчмите, но това няма да продължи дълго. Преживяла съм го в Америка, за това говори и нашият сънародник, който има кръчма във Валенсия. Преди няколко седмици писах, че дребните търговци, които продават алкохол на малолетни, трябва да бъдат лишавани от права за търговия, сега пък с риск да звуча като някаква инквизиторка в ушите на никотино-зависимите, ще кажа, че интересите на собствениците на заведения не могат да стоят над здравето на нацията. А то е ужасяващо лошо. Тези собственици, а и обикновени пушачи, със сигурност имат деца, а децата гледат от родителите си. Аз намирах за много елегантно пушенето на майка ми, която пушеше дългите черни цигари More. От време на време си ги купувам за да си припомня нейния вкус, нейния „аромат“, ароматът на цигари около нея. Тя почина от инфаркт. Съжалявам, но законът срещу пушенето не бива да мърда и на сантиметър. Държавата не бива да отстъпва в никакъв случай на натиска упражняван върху нея от група безотговорни егоисти мислещи само за собственото си удоволствие или печалба. Всяко чудо за три дни, пък дори и за три, шест, девет месеца, какво от това? Светът няма да свърши, народът ще се отучи да пали в кръчмите, в началото ще му е неприятно, ще се дразни, ще мрънка, той така или иначе си мрънка, и ще му мине. Да не говорим, че пушенето вече изглежда дори нецивилизовано. То е официалното признание на даден човек, че е със слаба воля, роб на навиците си, ЗАВИСИМ, който вреди на околните със зависимостта си. Това трябва да бъде прекратено.

 

*Текстът е препубликуван от блога на Милена Фучеджиева с нейно любезно разрешение, и е публикуван от в. „Уикенд“

Споделете в социалната мрежа:

8 коментара Милена Фучеджиева: Безхарактерният егоизъм на пушачите

  • Handyman

    Я малка поправка на някой пасажи:
    1. Според Евростат:“Най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС-27 е регистрирана в Литва – 2250 души на 100 хиляди, Словакия – 2072, Унгария – 1523, Румъния – 1317 и др. Най-ниска е смъртността от сърдечни заболявания сред възрастното население на Франция – 235 случая на 100 хиляди, Естония – 317, Гърция – 379, Италия – 455 и т.н.
    “ Какво виждаме -*България НЕ Е начело по сърдечно съдови заболявания.Лидер е Литва,която има сравнително строг режим на употреба на тютюневи изделия.
    В същият дух Евростат посочва Ирландия и Великобритания като страните с най много белодробни заболявания.Поправете ме,ако греша,но те не са ли от първите въвели тотална забрана?!!
    2 .Относно пушенето в САЩ. Там се пуши!Както и в Европа се пуши . Пълна забрана има в няколко щата,повечето имат частична забрана ,а щати като : Алабама,Аляска, Кентъки,Мисисипи, Мисури, Оклахома, Южна Каролина, Тексас, Западна Вирджиния ,Уайоминг няма никаква забрана ,освен някои локални.
    В една „нецивилизована“ Япония (страната на дълголетниците) пък въобще няма никакви забрани,освен ограничение за непълнолетни.
    Имам още много неща да добавя към изпълнените Ви със злоба писания ,но ще си ги спестя.Всички факти и данни ,които съм посочил лесно можете да проверите

  • Димитър

    Можеш ли да качиш едни стълби без да се задъхаш? Можеш ли да избягаш 200 метра? Кога за последен път си го правил? Кашляш ли понякога без причина? Детето ти пуши ли и насърчаваш ли го да пуши? Ако трябва да избираш детето ти да е пучач или непушач какво би избрал?

  • Handyman

    Не кашлям без да съм настинал.Пушенето не ми пречи на бягане или каквото и да е (бивш спортист съм ).Никога не съм влизал за лечение в болница,освен след травми от спорта ,нито съм боледувал нещо по-сериозно от грип.И нека детето ми само да избере ,не бих го насърчил ,но и е бих му забранил .Всеки има право на избор .

  • Ама нещо много си се объркал за Япония. Всъщност е много цивилизовано пушенето там, и беше страхотно облекчение за мен като отидох – и никъде не ме опушваха с цигарен дим. Сигурно защото японците слушат като им се каже нещо, и социалният натиск е по-силен от законовия. По тротоарите около многолюдни места са сложени картинки и надписи, призоваващи хората да не пушат като ходят. Има плакати в метрото, които казват „запалена цигара в ръката е на нивото на лицето на дете“. Така че много много рядко някой пуши докато върви. Пуши се на отредените за това места. В някое заведение като влезеш те питат дали искаш място за пушене или свободно от дим. Ако случайно заведението не предлага такива, ти се извиняват и молят за разбиране. Дори заведенията които не предлагат разделение за пушачи/непушачи, ако не са баш-кръчма почти винаги са с много добра вентилация, така че може човек на метър и половина от теб да пуши, и да не обърнеш внимание. В кафетата, където пушачите са отделени – разликата буквално се вижда – при пушачите е запушено, и като се отвори вратата им – те бухва тежкия „аромат“.

  • Handyman

    Е,никой няма против да сме като Япония,нали?

  • Shtastlivets

    Съжалявам, не искам да обиждам никого… но статията е изключително позьорска… Лицемерно е да пушиш когато купонясваш, а да не се наричаш пушач, а факта, че дрехите ти имат аромат на никотин, като си отвориш куфара след дълъг път до Америка, ме кара да се съмнявам, че знаеш какво е пералня.

    Аз лично съм за правото на избор на дали да пушиш и или не и дали ти се ходи на място за пушачи или не

    🙂

  • Handyman, не, никой няма против да сме като Япония. Но не сме. И не бяхме – когато нямаше забрана, и после, по време на „частичната“ такава, нашего брата пушеше навсякъде, отделения за непушачи /а после за непушачи/ имаше на броени места, пушеше повсеместно в сладкарници, баничарници, кафенета, кръчми, да не говорим за нощните заведения. Тогава, когато непушачите молеха за толерантност и уважение, не ги получаваха. Това, че дори днес има пушачи, които ги наричат „екстремисти“ и зоват за „толератност“ и „право на избор“ е ярко доказателство, че забраната си е съвсем на място.

  • хосо

    тази е редакторка в „Жената вдруги ден“,нали?

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>