Милена Фучеджиева: Безхарактерният егоизъм на пушачите

„Държа едно кръчме недалеч от Валенсия, та когато забраниха цигарите хората коментираха седмица – две, някои инстинктивно посягаха към джоба, но всички свикнаха и то без драми…Оборотът не намаля, напротив. Та две години оттогава….единствено някой сънародник като влезе, все още казва: Абе, да му е..а мамата, тия нема ли да върнат пушенето…:)))“ Това сподели наш сънародник във фейсбук под поредният ми заядлив с пушачите постинг. Признавам си, много ги мачкам. Аз самата пуша когато пия и купонясвам, но никога не успях да стана пушач, който си купува редовно цигари. И въпреки това не ми е приятно, че пуша дори и малко. Някога моя баща пушеше по 2 кутии цигари на ден, които го докараха до тежък инфаркт от който едвам оживя.

Разбира се, цигарите бяха комбинирани с алкохол и стрес – твърде добре познат коктейл на всички нас. Статистиката е безмилостна и не търпи възражения – България е на първо място по сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз. След инфаркта на баща ми лекарите му казаха, че трябва да забрави за цигарите, алкохол може в умерени количества, но цигарите вън. И така и направи. В крайна сметка не умря от инфаркт, защото спря дя пуши и започна активно да се движи. Но защо изобщо трябва да се стига до животозастрашаващи болести? Току що се върнах от Америка, където американците вече напълно са забравили кога забраниха пушенето на обществени места. Вече почти никой не пуши и не му прави никакво впечатление. Кръчмите са пълни, хората ядат и пият, но не тровят себе си и околните. Всеки път като пристигна в Америка надушвам от куфара си миризма, която не мога да усетя в България – миризмата на цигари. Понеже не пуша, тя е съвсем бледа, но някои от дрехите ми си я носят от тукашните кръчми. След забраната изпитах облегчение, защото през зимата въздухът на затворено е ужасен. Климатиците нищо не помагат, те само го превъртат без да го прочистват. Приятелите ми американци, които са ме посещавали в България, се влюбват във всичко тук с изключение на задушаващия дим в заведенията. Един мой приятел се оплака, че не може да усети вкусът на храната от заобикалящия го пушек, въпреки, че не съм го водила по долни квартални кръчми, а само на добри места. Затова наблюдавам с двоен интерес това, което се случва около тази забрана. Тази седмица ще има протест. Сигурна съм, че той се организира основно от собствениците на заведения, едва ли някой нормален човек ще иска да продължава да се трови безнаказано. Всъщност не е така, пълно е с „нормални“ хора, които не желаят да признаят пред себе си, че са зависими, пристрастени така към цигарите, че са готови на всичко за да могат да продължат да упражняват зависимостта си където и да се намират. Във фейсбук, а и навсякъде, тези болни хора – да наричаме нещата с точните им имена – имат наглостта да обвиняват непушачите в нетолерантност и нарушаване на човешките им права. Това е изключително нагло при положение, че ние, които пушим в кръчмите откакто свят светува и има кръчми, тровим въздуха на непушачите, които досега не смееха да гъкнат. Е, идва Видов ден, и слава богу, че правителствата от Европейския съюз са задължени да спазват законите, и болестта от която безхарактерните егоисти не могат да се излекуват, ще бъде лекувана от държавата. Искам всеки един от протестиращите пушачи да излезе на протеста с подобен плакат: „Разрешете на детето ми да пуши в заведенията!“, „Горд родител на дете-пушач“, „Щастлив съм, че синът ми се научи да пуши подражавайки ми, не го спирайте!“. Егоизмът на протестиращите е огромен. Те са готови на всичко. Да, за известно време ще има спад в посещенията на кръчмите, но това няма да продължи дълго. Преживяла съм го в Америка, за това говори и нашият сънародник, който има кръчма във Валенсия. Преди няколко седмици писах, че дребните търговци, които продават алкохол на малолетни, трябва да бъдат лишавани от права за търговия, сега пък с риск да звуча като някаква инквизиторка в ушите на никотино-зависимите, ще кажа, че интересите на собствениците на заведения не могат да стоят над здравето на нацията. А то е ужасяващо лошо. Тези собственици, а и обикновени пушачи, със сигурност имат деца, а децата гледат от родителите си. Аз намирах за много елегантно пушенето на майка ми, която пушеше дългите черни цигари More. От време на време си ги купувам за да си припомня нейния вкус, нейния „аромат“, ароматът на цигари около нея. Тя почина от инфаркт. Съжалявам, но законът срещу пушенето не бива да мърда и на сантиметър. Държавата не бива да отстъпва в никакъв случай на натиска упражняван върху нея от група безотговорни егоисти мислещи само за собственото си удоволствие или печалба. Всяко чудо за три дни, пък дори и за три, шест, девет месеца, какво от това? Светът няма да свърши, народът ще се отучи да пали в кръчмите, в началото ще му е неприятно, ще се дразни, ще мрънка, той така или иначе си мрънка, и ще му мине. Да не говорим, че пушенето вече изглежда дори нецивилизовано. То е официалното признание на даден човек, че е със слаба воля, роб на навиците си, ЗАВИСИМ, който вреди на околните със зависимостта си. Това трябва да бъде прекратено.

*Текстът е препубликуван от блога на Милена Фучеджиева с нейно любезно разрешение, и е публикуван от в. “Уикенд”