Госпожа “България без дим”

Толерантността, уважението към правата и здравето на околните, и спазването на законите не е много на почит у нас, особено що се отнася до тютюнопушенето. Но има една сила в държавата, пред която дори депутатите гасят цигарите и се извиняват, като възпитани европейци: Маша Гавраилова.

Без капка шега, професионалният път и човешките качества на д-р  Маша Гавраилова, правят от нея неповторим феномен в областта на опазването на общественото здраве и борбата с тютюнопушенето. Посветила им е не само години работата в Министерството на здравеопазването и Столичната здравна инспекция, но и голяма част от сърцето и житейската си енергия. 

А че за тази борба трябва не само железен професионализъм и железни нерви, но и пламенно сърце може да се съмняват само тези, които не са виждали облаците дим , в които бе обвита държавата до 2011 г., когато влезе в сила дългоочакваната забрана за пушене на обществени места.  До преди това се пушеше в баровете и ресторантите, в бозаджийниците и сладкарниците, в аптеките и в детските клубове, в автобусите и влаковете, дори в аптеките и в лекарските кабинети. Пушеше се практически навсякъде, безогледно и без дори мисъл, дали е редно да е така. 

През това време България водеше в еврокласациите по смъртност от ракови, белодробни и всякакви други, свързани с рекордното тютюнопушене у нас заболявания. А мастити депутати и обиграни словоблудци лукаво обясняваха, как всичко това си било в реда на нещата, право на избор на всеки било дали да бъде зависим и да умре по-рано, като плаща за това и сетните си стотинки.

Маша Гавраилова не мислеше, че е в реда на нещата. Не само тя, стотици хиляди се бунтувахме срещу смрадливия гнет на тютюна. Но наличието на един загрижен сериозен глас от страна на държавата, правеше онази тънка разлика между реалната възможност за промяна и безнадеждността. Гласът на Маша Гавраилова бе гласът на трезвостта, разума, грижата за близките и децата, който всички българи привикнаха да чуват по щом по телевизия и радио се заговори за пушене. 

И им харесва, независимо дали пушат или не, дали са съгласни със забраната или люто я мразят. Защото всеки, дори най-закоравелият нарушител, пушач или палавник, има нужда да разбере, че е преминал мярката. Маша Гавраилова посочваше мярката, неуморно, загрижено, но и с усмивка. Както го прави една Ангела Меркел, например.

За разлика от немския премиер, Маша Гавраилова не е наричана “мама” от сънародниците си. Но уважителното “госпожата от министерството” се изтръгва от устата дори на отявлени застъпници на цигарите, вече десетилетие след преминаването й в гражданския сектор.

Приемането на първата пълна забрана за пушене на закрито у нас през 2009 бе венец на дългогодишните й усилия. Бе писала предложения и доклади, увещавала и уверявала политици, съгласувала с всички нива на държавата и СЗО, за да се случи. И нищо не би могло да я радикализира повече, от това група лобисти облечени във власт, да отменят забраната само месеци след приемането й. Тогава Маша Гавраилова се завърна в битката, но вече като граждански активист и застъпник. И се превърна в най-могъщото оръжие на антитютюневата съпротива. Защото познаваше всяка буква на закона, всяка наредба и заповед, всяка вратичка в МЗ и РЗИ. Беше готова да убеждава, да спори, да протестира в студ и пек, да дава интервюта, да се преоблича като вещица за да гони тютюневите духове. Като междувременно, като хоби, следеше сигналите за нарушения на забраната за пушене, които хиляди българи подават през www.bezdim.org/signali. 

Забраната за пушене отдавна отново е в сила. Проблеми има, но  българите все повече свикват да живеят по европейски –  с толерантност, уважението към правата и здравето на околните, и спазване на законите. И без облаци дим – в заведенията и в държавата. За това поздравяваме Маша Гавраилова и празнуваме с нея днешния ден.