Здравните последици от тютюнопушенето са добре документирани. Повече от 8 милиона души умират всяка година поради последиците от пушенето, въпреки това през 2019 г. 1,13 милиарда души по света палят цигара. В целия свят броят на пушачите продължава да расте. До момента корона вирусът уби повече от 7 милиона души, но тютюневата пандемия продължава и взима многобройни жертви вече десетилетия.
Тютюневата индустрия не само произвежда най-смъртоносния продукт на всички времена, който убива половината от своите потребители, когато се използва по предназначение, но също така е отговорна за значително въздействие върху околната среда. Тютюневата индустрия прехвърля здравните разходи за консумацията на тютюн върху обществото. Оценката на директните и косвени разходи за пушене за страните от ЕС/ЕФТА е 97,7 милиарда евро. Но обществото търпи двойни разходи, тъй като плаща и разходите за околната среда, причинени от тютюневата индустрия.
Всички етапи от живота на цигарата имат значително въздействие върху околната среда, като краен елемент се явява цигарения фас/филтър. Много хора погрешно смятат, че филтрите на цигарите са направени от памук или хартия и се разграждат в природата.Тази заблуда трябва да бъде отстранена, защото цигарените филтри са предимно направени от пластмаса (целулозен ацетат), която не се разгражда лесно в природата и съдържа също смес от токсични вещества, като никотин, специфични за тютюна канцерогени и метали. Повече от 90% от годишното производство от 6 трилиона цигари съдържа филтър (има статистически данни, които показват, че около 70% от цигарените филтри завършват като боклук). Това са почти 1 милион тона токсични пластмасови отпадъци годишно по света. Отпадъци, които завършват в почвата и океаните чрез водните пътища. С това тютюневата индустрия поставя още един подозрителен рекорд: с 4,5 трилиона цигарени фасове, те са най-изхвърляните вещи в света.
Друго погрешно схващане е, че филтрите намаляват риска за здравето. Филтърът беше въведен от тютюневата индустрия, след като стана ясно, че пушенето предизвиква рак на белите дробове. Пушачите приеха филтрите и днес над 90% от пазарния дял се състои от цигари с филтър. Филтърът кара пушача да поема по-дълбоко и да прави по-продължителни дръпвания, увеличавайки зависимостта и токсичността на тютюна. Има сериозни доказателства, че цигареният филтър увеличава риска от аденокарцином. Повечето пушачи имат пристрастно мнение за рисковете за здравето си, свързани с филтъра, но доказателства са налице, че цигареният филтър всъщност увеличава риска от този вид злокачествено заболяване.
За щастие глобалната общност има възможност да се справи с негативния ефект на филтрите на цигарите, тъй като през март 2022 г. 175 държави решиха да сложат край на “епидемията на замърсяването с пластмаса”, като приеха резолюция на ООН за започване на преговори за международен правно обвързващ договор за прекратяване на пластмасовото замърсяване до 2024 г.
България ратифицира Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (РККТ на СЗО), която предоставя задължения и насоки за правителствата да противодействат на тактиките на тютюневата индустрия с мерки за контрол на тютюна, основани на доказателства. Рамковата конвенция на СЗО признава, че тютюневият продукт е уникален по своята същност, т.е. той убива до половината от своите потребители, като същевременно не носи никаква полза за здравето им. Тютюневите изделия са предмет на различни регулации и по този начин тютюнът заслужава специално внимание и в Договора за замърсяване с пластмаси.
Ние, организациите, членове на Коалиция за живот без тютюнев дим, призоваваме нашето правителство да се възползва от възможността да въведе забрана за цигарени филтри, защото те са напълно безполезен, токсичен, бионеразградим пластмасов материал и така да спре вредата както за околната среда, така и за здравето.