Майка подава "вейп" на невръстното си дете. Няма безопасен "вейп": употребата "отваря вратата" пред децата за тютюн и други токсични субстанции. Изображение: Flickr/Tim Fuller под лиценз  Attribution.

Стига вейпове, тютюн и гибел! Седем наложителни стъпки

13.01.2025 г. Трагичният случай със загинало след употреба на вейп момче в първите часове на годината за пореден път уличава държавата в неспособност да приложи собствените си закони и да защити децата и гражданите си от токсични и насаждащи зависимости субстанции. Сдружение “България без дим” изисква незабавни действия и обвинява управлението в  дългогодишно престъпно бездействие пред:

  • масови нарушения на забраните за пушене на закрити обществени, за предлагане, продажба и употреба на тютюневи и свързани с тях изделия, и 
  • неадекватен контрол от страна на държавата. 

Няма безопасен “вейп”: употребата “отваря вратата” пред децата за тютюн и други токсични субстанции. Изображение: Flickr/Tim Fuller под лиценз  Attribution.

Детето в Плевен е свидна жертва на зловеща тенденция. България е печален лидер в Европа по пушещи деца на възраст 13-15 години. Страната ни е с най-висок дял на пушачи (около 39.5% спрямо около средно 24% за ЕС), България е трайно сред най-засегнатите от употребата на тютюневи изделия страни и води в световен план по смъртност, свързана с употреба или излагане на дима на тютюневи продукти (около 320 смъртни случая на 100,000 души). Изчисленията на СЗО сочат, че годишно до 20 хил. българи умират преждевременно заради пушене (вкл. пасивно). 

Продупчени закони

Всичко това се случва, защото в прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО от страна на България зеят гигантски пробойни. Те отслабват и нулират ефекта от нейните доказано полезни и необходими норми. Най очевидни примери за това:

  • Поради липсващата дефиниция за “закрито помещение” се обезмисля забраната за пушене на закрито чрез псевдо-тераси, които на практика са затворени отвсякъде. 
  • Вменен единствено на РЗИ, контролът на същата забрана практически изключва от обхвата й нощните заведения, посещавани основно от млади хора, тъй като те работят извън работното време на инспекторите. 
  • Дори да направят проверки, инспекторите нямат законово право да изискват лични документи, което прави невъзможно налагането на наказания на провинители. Такова право има само полицията, но пък прилагането на забраната за пушене не е нейна грижа.
  • Ловка игра на думи в дефинициите на два закона практически изключва от обхвата на забраната за пушене нагреваемите и бездимни устройства и съдът отменя наложени санкции. 
  • Рекламни пана на тютюневи изделия и вейпове затрупват улиците и пътищата, тъй като са изключени от забраната за реклама.
  • Тютюневи компании безнаказано спонсорират лекарски и научни форуми и лансират промоционално медийно съдържание, въпреки че както спонсорството, така и рекламата на продуктите им би следвало да е забранена по силата на конвенцията.
  • В министерства, национални медии и дори болници се пуши практически безконтролно, тъй като инспектори на РЗИ няма как да проникнат през охраната им.
  • Тютюнев дим се стеле из входове, коридори и дори между жилища, поради невъзможност контролът да се обвърже с противопожарните и вентилационни правила в сградите.
  • България така и не се присъедини към Протокола за борба с незаконната търговия на тютюн.

Сред причините за ниската ефективност е недостатъчен брой контролни органи, твърди д-р Маша Гавраилова, бивш ръководител на дирекция “Превенция на незаразни заболявания” в МЗ, която е член на УС и старши експерт по политики към “България без дим”. Капацитетът на РЗИ беше осезаемо отслабен след 2013 г. Настоявананията на гражданското общество за включване на полицията и други длъжностни лица към контрола, остават нечути повече от десетилетие. Като цяло МЗ не може и не търси да координира изпълнението на РККТ с институции като министерството на икономиката и финансите, Агенция “Митници”, СЕМ и др. Няма финансиране за превенция и национални образователни кампании.

Отказът на законотворците да поправят тези пропуски години наред, въпреки систематичното напомняне от страна на гражданското общество и медиите, говори за тежки зависимости от тютюневата индустрия в управлението на държавата. 

Приетите през 2024 ограничения за предлагане, продажба и употреба от лица до 18 години на електронни цигари – вейпове, предизвикаха широка обществена подкрепа. Те включват  широка гама алкохолни, тютюневи и свързани с тях изделия, в това число бездимни, нагреваеми, “райски газ” и др.  “България без дим” и обществената “Коалиция за живот без тютюнев дим” (КЖБТ)  ги приветстваха , но предупредиха, че липсва яснота и капацитет за прилагането им от държавата. 

На депутатски въпроси относно контрола на забраната за предлагане, продажба и употреба на тютюневи и свързани с тях изделия (електронни цигари – вейпове), изделия, различни от тютюневи изделия, бездимни тютюневи изделия, нови тютюневи изделия, нагреваеми тютюневи изделия на деца (до 18 годишна възраст), служебният министър Атанас Илков отговори че за периода 2022-2024 г. МВР е издало около 150 наказателни постановления.  Този брой е нисък спрямо масовата употребата и продажби на тютюневи и други изделия съдържащи никотин на подрастващи, коментира Павел Антонов, PhD, който е председател на сдружение “България без дим”. 

След трагичния инцидент в Плевен, за пръв път е установено взаимодействие на гражданската инициатива с МВР. “Дългоочакваното ангажиране на полицията с противодействието на употребата на забранени изделия от деца е много положителна стъпка”, коментира Антонов. 

Деца на прицел

Трагедията със загиналото в Плевен дете разкрива дълбокия цинизъм на тютюневия маркетинг и неговите лобисти, които използват пълнолетието и уж свободния избор като параван.  Децата и младите хора са основна целева група на тютюневата индустрия. Причината е, че тъкмо в неукрепналата детска и юношеска възраст най-лесно хората посягат към токсични вещества и се пристрастяват, често до живот, каза д-р Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютюнев дим. 

Към тях са насочени пъстрите билбордове и лъскавите “дизайнерски” устройства. В изделията се влагат хиляди аромати и вкусове, имат изображения на анимационни герои, изглеждат като бонбони, обясни тя. Освен във вейпове, нашумелият HHC и негови аналози се намират в желирани бонбони или маршмелоу, очевидно предназначени за деца, потвърди по Нова ТВ началникът на отдел „Борба с наркотрафика” в агенция „Митници” Стефан Бакалов.

За да се преодолеят веднъж завинаги ужасяващите здравни, социални и икономически щети от тютюневата зависимост, са нужни незабавни решителни действия. От десетилетното протакане и нерешителност печелят единствено тютюневата индустрия и нейните проводници, за сметка на живота и благополучието на българите.

Седем наложителни стъпки

За ефективно спазване и прилагане на действащите закони и правила за ограничаване на заплахите от тютюнопушенето, от “България без дим” настояват новоизбраните народни представители и кабинетът да предприемат спешно следните стъпки: 

  • Създаване на междуведомствено звено към Министерски съвет за координация на усилията на различните институции за борба с употребата на тютюн и други токсични и създаващи зависимост субстанции.
  • Рязко повишаване акциза на всички тютюневи и свързаните с тях изделия, с цел да станат по-малко достъпни за младите хора – в хода на текущото приемане на бюджет 2025. 
  • Активно финансиране и изпълнение на приетите Национална програма за превенция на хроничните неинфекциозни болести 2021-2025 г. и План за действие към нея, с извършване на периодичен анализ на ефективността им. 
  • Въвеждане на широка и масирана просвета сред учащите се за опасността от зависимостите и вредата от употреба на тютюневи и други изделия, които ги създават.
  • Ремонт на законовите дефиниции за “пушене” и “закрити обществени места”, така че да включат употребата и продажбата на всички изделия и атрибути за ползване на тютюневи и свързани с тях изделия.
  • Въвеждане на пълна забрана за реклама и промоции на тютюневи и свързаните с тях изделия, както и на всякакъв вид спонсорство от страна на тютюневата индустрия, без “удобни” за нея възрастови и времеви изключения.
  • Подобряване на капацитета на РЗИ и включване на МВР, Агенция за безопасност на храните, Инспекция по труда, КЗП, кметове и други органи за ефективен контрол на забраната за пушене, и много по-осезаеми санкции за нарушители-рецидивисти.

„България без дим“ възникна спонтанно през февруари 2010 г. като гражданска инициатива против отменянето на забраната за тютюнопушене на обществени места по доказано лобистки подбуди. Едноименното сдружение е регистрирано година по-късно с идеална цел да подкрепя подобряването и да способства за стриктното прилагане на законодателни и други мерки за ограничаване на употребата на тютюн. За тази цел провежда  образователни мероприятия и масови събития. “България без дим” приема сигнали от гражданите за нарушения на законите на https://bezdim.org.signali и следи за проверяването им от РЗИ. Съучредител е на обществената “Коалиция за живот без тютюнев дим”.

 

===

 

За повече информация:

Павел Антонов, PhD,  Председател на УС, тел.0888 704 661

 Д-р Маша Гавраилова,  Старши експерт “Политики”, тел. 0899 727 035

E-поща: office@bezdim.org

Сдружение “България без дим”

Споделете в социалната мрежа:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.