Сдружение “България без дим” и Коалицията за живот без тютюнев дим приветстват предложението на ЕК

На 19 септември, 2024, Европейската комисия (ЕК) публикува дългоочаквана препоръка за разширяване на зоните свободни от тютюнев дим и аерозоли. Това  е мярка, която се налага поради бавното въвеждане на забраната за пушене в много европейски страни – особено на откритите обществени места, както и поради появяването на пазара на нови тютюневи или никотинови продукти, които не са обект на почти никакви регулации. Последната препоръка на ЕК от 2009 г. отдавна е неадекватна за съвременните условия.

В България от 2012 г. е забранено пушенето на закрити и някои открити обществени места. Но всички европейски данни, както и статистиката, получена от гражданската платформа за подаване на сигнали за нарушения https://bezdim.org/signali/, показват, че действащата регулация е беззъба, недостатъчна, и без ефективен контрол за прилагането й.

По данни на Евробарометър в страни като България, Гърция и Кипър хората са изложени на въздействието на вторичен и третичен тютюнев дим и аерозоли, в много по-голяма степен, отколкото в Унгария, Латвия, Финландия, Швеция и други страни членки, където законите за ограничаване на тютюна се спазват. 

По официални данни на СЗО в Европа тютюнопушенето убива преждевременно около 700 000 души всяка година, от тях над 170 000 са непушачи, което поставя ограничаването на пасивното пушене като важен приоритет за общественото здраве. То играе особено голяма роля за здравето на децата и подрастващите като възпитава в тях поведенчески модели и пряко атакува физическото им развитие.

По данни на НСИ и световните анализатори, в България тютюнопушенето отнема преждевременно над 20 000 човешки живота годишно, докато страната ни “води” в Европа по пушене сред децата, подрастващите, жените и други уязвими групи.

По всички тези причини, и в съответствие със собствената ни мисия като гражданска инициатива за ефективно прилагане и спазване на законите за контрол на тютюна, сдружение “България без дим” и Коалицията за живот без тютюнев дим приветстват препоръката на ЕК.  България е изключително засегната от негативните последици от тютюнопушенето и следва да подкрепи напълно препоръката на ЕК, а след това незабавно да приложи в своето законодателство препоръчаните регулации. 

Според Д-р Маша Гавраилова, старши експерт към организацията: “Въведените от Закона за здравето ограничения за пушене на открито са недостатъчни, не се контролират ефективно и не обхващат нагреваемите продукти, съдържащи тютюн и никотин, които примамват младите хора.” 

“Унизително е ЕС да полага повече грижа за здравето и добруването на българите от собствените ни управляващи, които години наред не намериха воля да се еманципират от влиянието на тютюневата индустрия”, коментира Павел Антонов, председател на “България без дим”. Антонов е и управляващ редактор на мрежата за гражданско действие BlueLink.net, чийто екип разследва и извади наяве пред 2023 г. методите на тютюневите компании за манипулация и заобикаляне на нормите за ограничаване на рекламата, промоцията и спонсорството на продуктите им в България. Медии, журналисти, медицински специалисти, дори представители на пациентски организации, практически лансират нагреваемите тютюневи изделия, разкрива докладът ‘Нагреваеми тютюневи заблуждения’, издаден с подкрепата на “Коалиция за живот без тютюнев дим” и “Витални стратегии”. 

“Нашата страна има да извърви много дълъг път до постигането на европейската цел за “Поколение свободно от тютюн и никотин”, с 5% пушачи до 2040 година. Затова е нужна силна политическа воля и реално осъзнаване на проблема и необходимостта от промени – сред родители, учители, млади хора и законодатели в нашата страна” – заяви Д-р Гергана Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютюнев дим.

Навлизането на новите изделия, които в много случаи съдържат тютюн и никотин, с различни вкусове и аромати, отделящи дим и аерозоли, е стремително сред децата и младежите на България. Изследване на Пловдивския медицински университет и фондация “Грижа за здравето” установява, че при 16-18-годишните 27% пушат традиционни цигари, 30% употребяват електронни цигари, а 20% – нагреваеми тютюневи изделия. При 65% от тях поне единият родител пуши. “При това липсва регулация за употребата на новите продукти както на открити, така и на закрити обществени места”, допълни д-р Гавраилова. Затова ние приветстваме новата Препоръка на ЕК и се надяваме, че Българската държава, в интерес на младото поколение, ще я подкрепи и приложи успешно.