Тютюневият лобизъм проби в Европарламента

Европейският парламент отхвърли на 17 юни 2026 г. предложението за нова Директива за облагане на тютюна и свързаните с него изделия. Срещу предложението на Европейската комисия гласуваха 439 евродепутати, 181 го подкрепиха, а 38 се въздържаха, показват официалните данни на Европейския парламент.

Парламентът има консултативна роля по данъчната директива и решението не прекратява законодателната процедура – окончателната дума е на държавите членки в Съвета на ЕС. Но резултатът е сериозен политически удар срещу една от най-важните реформи на европейската политика за ограничаване на тютюна и никотина.

Предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. предвижда по-високи минимални акцизи и включване на нагреваемия тютюн, електронните цигари и никотиновите паучове в общата европейска данъчна рамка. Комисията изчислява, че реформата може да донесе около 15 млрд. евро допълнителни приходи годишно и да спести около 6 млрд. евро разходи за здравеопазване.

„По-малко вреда – по-малко данък“

По пътя към Европейския парламент обаче пробива тезата новите никотинови изделия да бъдат облагани според предполагаемата им по-ниска вреда.

Това не е журналистическо обобщение. В официалното си становище за директивата Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) настоява неизгарящите и определяните като продукти с „намален риск“ да не бъдат облагани като цигарите и изрично възприема принципа „less harm, less tax“ – „по-малко вреда, по-малко данък“. Становището е прието на 18 февруари 2026 г. със 198 гласа „за“, 38 „против“ и 19 „въздържал се“.

Smoke Free Partnership и още 15 европейски здравни организации определиха това като навлизане на дългогодишни аргументи на тютюневата индустрия в европейския консултативен процес. В общото им публично предупреждение от март 2026 г. те настояха данъчната реформа да бъде защитена от намеса на индустрията.

Показателна е и политическата среда, в която подобни аргументи намират подкрепа. Докладчикът в Европейския парламент Томаш Кубин е член на групата „Патриоти за Европа“ и именно той е автор на парламентарния доклад по директивата.

Прави впечатление колко често в аргументите за обороти, работни места и „свобода на избора“ остава на заден план здравето на работещите и потребителите. Загрижеността за икономическите интереси на тютюневия бизнес нерядко е много по-видима от защитата на хората, които понасят здравните последици.

Милиони за лобиране и стотици срещи

Мащабът на натиска е добре документиран. Международното изследване Behind Closed Doors: How the Tobacco Lobby Influences the European Union and Beyond на STOP и Contre-Feu е изградено върху публичните европейски регистри и документи, получени по реда за достъп до информация.

Авторите установяват 49 организации, участващи в лобиране, около 14 млн. евро годишно декларирани разходи и 257 срещи с европейски политици между 2023 и 2025 г. Само четирите големи компании Philip Morris International, British American Tobacco, Japan Tobacco International и Imperial Brands представляват около 10 млн. евро от тези разходи.

Philip Morris International е участвала в 121 срещи с евродепутати, докато Smoke Free Partnership, представляваща десетки организации за контрол на тютюна, е имала едва 12.

Натискът продължава да нараства. Анализ на Euronews от 20 август 2026 г. върху актуалните данни на Integrity Watch на Transparency International EU сочи, че средният брой декларирани срещи на тютюневи компании и свързани организации с евродепутати е увеличен с 57% – от 14,7 на 23 месечно към юни 2026 г.

Здравните организации отвръщат

Срещу индустриалния натиск се оформи и организирана общественоздравна съпротива.

През март 2026 г. 16 европейски здравни организации предупредиха публично за проникване на индустриални аргументи в консултативния процес на ЕИСК и поискаха силна, прозрачна и основана на доказателства директива, защитена от индустриално вмешателство.

На 11 май широк кръг европейски и национални здравни и граждански организации изпратиха съвместно писмо до кипърското председателство на Съвета на ЕС. Те предупредиха срещу намаляване на минималните акцизни ставки, отслабване на механизмите за индексация и прекалено дълги преходни периоди.

Само дни преди гласуването в Европейския парламент SFP алармира и за координирана мобилизация на тютюневата индустрия в обществените консултации на Европейската комисия. Към 8 юни процедурите вече са получили над 50 000 становища и повече от 1500 отговора на въпросника, като според SFP значителна част са резултат от организирани индустриални кампании.

След гласуването на 17 юни самата Smoke Free Partnership определи резултата като неуспех на Европарламента да приеме официално становище. Организацията отбеляза, че липсата на позиция все пак е за предпочитане пред одобряването на отслабен текст, който според нея възпроизвежда дългогодишни аргументи на тютюневата индустрия.

СЗО оспорва „намалената вреда“

Самият аргумент за „намалена вреда“ остава силно оспорван от независимите здравни институции.

В своята официална позиция за контрола на тютюна и намаляването на вредата от ноември 2025 г. Световната здравна организация предупреждава, че тютюневите и никотиновите компании присвояват понятието „намаляване на вредата“, за да рекламират електронни цигари, никотинови паучове и нагреваеми тютюневи изделия.

За нагреваемите изделия СЗО посочва, че няма убедителни доказателства те да са по-малко вредни от конвенционалните цигари. Някои токсични вещества са в по-ниски концентрации, други се срещат в сходни или по-високи количества, а се откриват и токсични вещества, които липсват в обикновения цигарен дим.

КАЖЕТЕ НЕ предупреждава от години

Българската Коалиция за живот без тютюн и никотин последователно оспорва индустриалната версия на „намаляването на вредата“.

През 2022 г. Маша Гавраилова, Гергана Гешанова и Павел Антонов публикуваха изследването „Токсична зависимост: Как индустрията формира в своя полза политиките за ограничаване употребата на тютюневи изделия“. То проследява механизми, чрез които посланията и интересите на тютюневата индустрия достигат до вземащите решения и влияят върху здравните политики в България.

През 2024 г. разследващ екип на фондация „БлуЛинк“ публикува по поръчка на Коалицията изследването „Нагреваеми тютюневи заблуждения“. Докладът проследява как твърденията за „намален риск“ и „намалена вреда“ преминават през медиите, научните среди и държавното управление и се превръщат в аргумент за по-благоприятно третиране на новите тютюневи изделия, включително при акцизите.

„Тютюневата индустрия лансира своите нови, алтернативни продукти като „по-малко опасни“ и като „средство за отказване от тютюнопушене““, заявява председателката на КАЖЕТЕ НЕ д-р Гергана Гешанова в интервю от май 2026 г.. Тя предупреждава, че по-ниските количества на някои вредни вещества не правят изделията безопасни, а в тях се появяват и нови вещества с недостатъчно проучени последствия.

Коалицията подкрепи и самото предложение за европейската данъчна реформа, като още през ноември 2025 г. призова България да подкрепи новата директива и съществено повишаване на акцизите.

Спорът около „less harm, less tax“ следователно не е просто технически дебат за акцизи. Той показва как формулировка, активно използвана в защитата на новите никотинови изделия, може да премине от корпоративното говорене в официалния език на европейските институции – и оттам да влияе върху бъдещото законодателство.

След гласуването на 17 юни битката продължава в Съвета на ЕС. Въпросът е дали европейската данъчна политика ще бъде изградена върху принципа „по-малко вреда – по-малко данък“, или върху независимите доказателства за общественото здраве и целта за намаляване на тютюневата и никотиновата зависимост.