Рибата се вмирисва на тютюн откъм главата – кръгла маса в БТА

В началото на април служебния министър на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски разпорежда проверка на Столичната регионална здравна инспекция в ресторант в непосредствена близост до Министерството на здравеопазването. Там инспекторите се натъкват на употребяващи тютюн в нарушение на закона съдии и прокурори, които първоначално нахално отказват да приемат актовете си за нарушение на Закона за здравето. Налага се намеса на полиция, за да бъдат връчени санкциите.

Околийски (в средата на снимката) разказа за случая като илюстрация за беззащитността на закона и здравния обществен интерес пред лицето на институциите, от които се очаква да го бранят. Направи го по време на институционалната кръгла маса „Подобрен контрол на тютюна и ефективно прилагане на Рамковата конвенция на СЗО и българското законодателство“, проведена на 27 април 2026 гв зала „МаксиМ“ на БТА в София.

Събитието бе организирано с подкрепата на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България и Коалицията за живот без тютюн и никотин „КАЖЕТЕ НЕ!“.  В срещата участваха представители на институции, граждански организации, здравни експерти и медии. Организаторите поставиха въпроса за тютюневата и никотиновата зависимост като проблем на върховенството на закона, институционалната култура и влиянието на тютюневата индустрия върху публичните политики.

„КАЖЕТЕ НЕ!“ обединява организации и активисти, работещи по контрола на тютюна, общественото здраве и ограничаването на корпоративното влияние върху институциите. Сред активните участници в инициативата са д-р Гергана Гешанова (в ляво на снимката) — дългогодишен председател на Коалицията за живот без тютюнев дим и един от най-разпознаваемите гласове за контрол на тютюна у нас — д-р Маша Гавраилова (втора отляво), дългогодишен ръководител на отдел „Превенция на незаразни заболявания“ в Министерството на здравеопазването и бивш председател на сдружение „България без дим“, както и Павел Антонов (в дясно на снимката) от „БлуЛинк“, журналист, изследовател на политиките за контрол на тютюна и настоящ председател на „България без дим“, който проведе дискусията.

Кърваво писмо срещу тютюна в институциите

В центъра на събитието в БТА бе „кървавото писмо“ – по думите на самия Околийски, разпратено ден по-рано от него до Министерския съвет и всички министерства — документ, който предупреждава, че България е изправена пред криза, с гигантски човешки и икономически измерения за страната ни! Цитиран от служебния министър, текстът е необичайно директен за българската администрация. В него се указва, че причините за кризата са дълголетно пренебрегване и подценяване на проблема от страна на институциите на държавата, често под влиянието на търговски интереси, свързани с тютюневата индустрия.

„По неофициална информация в момента във всички министерства и агенции, включително в сградата на Народното събрание се пуши,“ призна министърът. Според Околийски демонстративното нарушаване на закона от самите институции създава у гражданите „усещането за липса на върховенство на закона и уважение към него“.

Писмото настоява всички министерства да въведат вътрешен контрол върху забраната за пушене и да започнат реално да прилагат чл. 5.3 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна — текстът, който задължава държавите да предпазват здравните политики от търговските интереси на тютюневата индустрия.

Индексът на тютюневото вмешателство

Именно върху това влияние акцентира д-р Маша Гавраилова, която представи основните изводи от „Глобалния индекс за вмешателството на тютюневата индустрия 2025“. Според доклада България остава сред най-засегнатите държави в Европа по отношение на влиянието на индустрията върху институциите и публичните политики. Сред основните проблеми са липсата на прозрачност при контактите между държавата и тютюневите компании, участието на представители на властта в събития на индустрията и системното неглижиране на новите никотинови изделия.

По време на дискусията д-р Гергана Гешанова предупреди, че България продължава да губи деца и млади хора в „армията на зависимите“, докато държавата реагира закъсняло и непоследователно. Павел Антонов подчерта, че страната формално е ратифицирала Рамковата конвенция на СЗО още през 2005 г., но голяма част от механизмите ѝ така и не се прилагат ефективно — особено по отношение на нагреваемите и новите никотинови изделия. “Рибата се вмирисва откъм главата – в случая на тютюн”, коментира Антонов, като призова българите да си вземат обратно институциите от контрола и властта на местните тютюневите магнати и международни тютюневи корпорации, за да предпазят  себе си и децата си от смъртоносните им продукти.

Представителят на Министерството на земеделието и храните Петър Кирковски (втори отдясно на снимката) постави акцент върху екологичните и икономическите последици от тютюневото производство. Той припомни, че европейските политики все по-ясно ограничават използването на филтри в тютюневите изделия заради замърсяването с пластмаси и неразградими отпадъци.

Кирковски подчерта също, че преходната помощ за тютюнопроизводителите в България е довела до рязко намаляване на броя им — от около 40 000 на приблизително 7000 души — като част от тях са преминали към алтернативни култури като лавандула. Антонов припомни предходни изследвания на БАН, според които преходът от тютюнопроизводство към други култури носи разнообразие, автономия и повишени приходи на производителите.

Повече за индекса:
https://globaltobaccoindex.org/

Информация за Рамковата конвенция:
https://fctc.who.int/

Насоки по чл. 5.3 за ограничаване на вмешателството на индустрията:
https://fctc.who.int/resources/publications/m/item/guidelines-for-implementation-of-article-5.3