Икономически и пазарни аргументи в защита на забраната за тютюнопушене: Становище до Икономическата комисия на НС


Предлагаме на Вашето внимание икономически и пазарни аргументи, които категорично опровергават обосновките в предложението на група народни представители от парламентарната група на Коалиция за България за промяна на текстове в Закона за здравето, свързани със забраната за тютюнопушене в заведенията за хранене и развлечение. Предложените данни доказват следните основни изводи:

  • забраната на тютюнопушене е пазарна мярка, която премахва нелоялната конкуренция в ресторантьорския бизнес и въвежда единни правила;
  • забраната за тютюнопушене не носи загуба на работни места или закриване на заведения;
  • забраната носи икономически ползи на туризма и други сектори;
  • тютюнопушенето носи значителни макроикономически загуби на България.Настояваме народните представители да се съобразят с предложените доказателства и категорично да отхвърлят предложенията за либерализиране на забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места в Република България.

 

Забраната на тютюнопушене е пазарна мярка, която премахва нелоялната конкуренция в ресторантьорския бизнес и въвежда единни правила

 

Икономическата логика, която често се губи в потока от крещящи аргументи на едни или други заинтересовани групи и лица е, че пълната забрана за тютюнопушене всъщност е полезна за ресторантьорския и развлекателен бизнес. Тя премахва плетеницата от непрозрачни административни, технически и конструктивни изисквания, въведени по силата на т.нар. „частична забрана“, каквато вносителите предлагат да се възстанови. Припомняме, че предишната частична забрана, действала до 1 юни 2012 г., отвори безброй възможности за заобикаляне на правилата. Тези възможности включваха издаване на фалшиви протоколи за вентилация, сертифициране на фиктивни „зали за дегустация“ и други реорганизации на пространството с цел заобикаляне на установените пропорции и лимити за пълно разрешаване на пушенето (които неслучайно вносителите драстично премахват и либерализират), изписване на погрешни и несъществуващи телефони на контролните органи и т.н. Предлаганият от вносителите режим на практика връща административния произвол и корупционните практики в сектора, като същевременно въвежда изкривяване на пазара в полза на нарушителите и наказва коректните участници, които отказват да плащат рушвети и се опитват да спазват изискванията.

Напротив, пълната забрана за тютюнопушене е от полза за коректните, предприемчиви и конкурентноспособни участници на пазара на ресторантьорски и развлекателни услуги. Категорично доказаната от науката никотинова пристрастеност прави много от пушачите зависими от възможността да практикуват вредната привичка. Пълната забрана за тютюнопушене е единственият начин да се възстанови естественото им потребителско поведение, при което те избират по-доброто качество на храната, услугата, обстановката, музиката и т.н., а не се подчиняват на никотиновата си зависимост. Стриктно приложена от държавата, забраната за тютюнопушене носи полза на предприемчивите, конкурентноспособни и почтени участници на пазара.

Припомняме, че законови ограничения за пушенето в заведения за консумация са въведени в България от 2005 г., а пълна забрана бе приета от 40-тото Народно събрание през 2009 г. След шумните медийни и обществени дебати около забраната за тютюнопушене през този период е невъзможно да се твърди, че някой участник на пазара не е бил информиран своевременно за неминуемото й влизане в сила. Напротив, последното й отменяне през 2010 г. бе лансирано от тогавашните тютюневи лобисти в Парламента с идентични на сегашните аргументи и обещания, че т. нар. „частична забрана“ ще даде „глътка въздух“ за прехода на ресторантьорите към пълната забрана. Както тогава, така и сега, предприемачите са принудени да поемат ненужни рискове. Инвестициите за разделяне на заведенията и изграждане на вентилационни съоръжения са риск, който изцяло трябва да бъде поет отново от предприемачите. В условията на върховенство на закона и действаща пазарна икономика в страна-членка на ЕС, каквато е България, е абсолютно нелогично и непазарно законодателят да принуждава обществото да понася здравни и икономически вреди заради риска от предприемаческите решения на един или друг бизнес сектор, вместо да създава равноправни пазарни условия.

 

 

Забраната за тютюнопушене не носи загуба на работни места или закриване на заведения

 

Вносителите не са предоставили никакви доказателства за твърденията за спадове в оборотите, фалити или загуба на работни места в ресторантьорския бранш. Това е така, защото тези твърдения почиват на т.нар.  „собствени данни на индустрията“ за достоверността, на които никога никой не е предоставял доказателства, методология на събирането или задълбочен научен одит от независима научна институция, който да ги потвърди. В мотивите си, вносителите необосновано твърдят, че „редица заведения или прекратяват дейността си, или са принудени да сведат до минимум броя на работните места с цел икономии“. Факт е, че никъде не е публикуван списък на фалирали заведения по области и причини за фалита, нито пък това се потвърждава от данни на НАП или НСИ. Има данни за обратното – към 29.12.2012 г. само в София всяка седмица се подават над 30 заявления за откриване на нови заведения, предимно кафенета и бистра[1].

Твърденията за масови съкращения и фалити на заведения, първо, не се потвърждават от националната статистика и НАП. Няма данни в Националния статистически институт, които да сочат, че 15 000 души от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ са останали без работа вследствие единствено и само на забраната, както твърдят вносителите. Следователно може да се заключи, че пълната забрана за тютюнопушене се отразява благоприятно на конкуренцията и пазарната среда, като изтласква неконкурентни нискокачествени играчи от пазара, и отваря възможности за нови конкурентноспособни предприемачи – нещо напълно характерно за пазарната икономика, каквато повелява Конституцията на Република България.

Доколкото изобщо може да се говори за свиване в нивата на консумация, няма независими данни, които да потвърждават връзка му с пълната забрана за тютюнопушене след 1 юни 2012 г. Следва да се отчитат и други съществуващи обективни показатели, като повишаване цените на храните, на тока, водата, отоплението, инфлацията, сезонното наемане и последващо освобождаване на персонал. Резултатите от проведеното през месец септември 2012 г. национално представително проучване на НЦИОМ също сочат, че: „Недостигът на финансови средства най-често кара българските домакинства силно да редуцират разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения. За 80% от интервюираните моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н.“ Казано просто: хората не ходят по ресторанти защото „затягат коланите,“ а не защото там не могат да пушат.

 

Забраната носи икономически ползи на туризма и други сектори

 

Нито един от аргументите, посочени в мотивите към законопроекта, не почива на независими данни от изследвания с верифицирана методология. Напротив, според публикувано сравнително изследване на Института за анализ на туризма от края на 2012 г.[2], въвеждането на пълната забрана за тютюнопушене на закрито съвпада с растеж на посетителите в хотелите и цялостен растеж в туристическия бранш. Забраната за тютюнопушене внесе различна динамика и в други сектори /напр. продажбите на безалкохолни и алкохолни напитки/ и донесе осезаем растеж и откриване на нови работни места в сектора на електронните цигари. Постоянният стремеж да се отмени и неглижира една норма с доказани ползи за широк кръг от сектори, каквато е пълната забрана за пушене, и без доказани вреди върху интересите на един единствен бранш – ресторантьорския, е необясним и напълно нелогичен от пазарна и икономическа гледна точка. Той може да се обясни само със задкулисно обслужване на интересите на „Булгартабак“, заедно с останалите представители на тютюневата индустрия – на големите печеливши от липсата на ограничителна законова среда за тютюнопушенето.

Тютюнопушенето носи значителни макроикономически загуби на България

 

Според данни на Министерство на финансите публичните разходи за здравеопазване само за болести, причинени и свързани с тютюнопушенето, са над 250 млн. лева годишно[3]. Но много по-задълбочени и подробни са резултатите общоевропейско изследване на икономическите загуби и задължения върху икономиката на целия Европейски съюз, проведено от GHK през 2012 г[4]  по поръчка от Европейската комисия. Изследването, проведено по безупречна научна методология от водещи европейски специалисти, изчислява общите загуби на ЕС от тютюнопушенето на 544 милиарда евро само за 2009 г., или 4.6% от комбинирания БВП на ЕС. Авторите на изследването разкриват, че обществените разходи на България, причинени конкретно от заболявания, загуба на работоспособност, намалено работно време и др. фактори, пряко причинени от тютюнопушенето, възлизат над 80 милиона лева само за 2009 г. В същото изследване се изчислява, че заради тютюнопушене на работното място, българската икономика губи около 1,3 милиона работни дни годишно, а икономическите щети от ранна загуба на човешки живот възлизат на още 20 милиона лева, или 11.88% от БВП само за 2009 г.

 

ЕС решително ограничава пушенето и осигурява достъп до бездимни обществени пространства на гражданите си

 

Цитираното изследване на Европейската комисия демонстрира по безспорен начин огромната икономическа тежест на тютюнопушенето върху европейската икономика и икономиките на страните-членки, сред които и България. Данните представляват необорим икономически аргумент в полза на категоричната общоевропейска политика за ограничаване на тютюнопушенето. В рамките на тази политика в 9 страни на ЕС има забрана за пушене в ресторанти и барове, а Европейската комисия и Парламент насърчават систематично всички останалите страни-членки да въведат такива забрани. С въвеждането на забраната през 2012 г. България заема полагаемото й се място сред лидерите в прилагането на европейското законодателство.

В останалите страни-членки на ЕС действащите ограниченията са много по-рестриктивни от предлаганата от вносителите на проектозакона. В Германия пълните забрани за пушене на закрито обхващат 40% от населението, а за останалите 60% пушенето в заведения е възможно само в напълно изолирани помещения без право на обслужване. Това е в крещящ контраст с пълното либерализиране на пушенето в над 90% от обществените места за консумация, които гарантират разглежданите от БСП промени: такава е пропорцията на малките ресторанти и заведения за консумация под 70 кв.м в малките и средни населени места, заедно с всички нощни заведения.

Същевременно, въпреки изискванията на международното право, които България е поела, средствата набрани от акцизи от цигари не отиват само в здравната система и на практика държавата не отделя никакви средства за профилактика и информиране на хората за вредата от тютюнопушенето. Към вредните икономически аспекти на тютюнопушенето могат да се прибавят и високото равнище на контрабанда и сенчеста икономическа активност в бранша, отслабването на събираемостта на държавните вземания, както и ерозирането на пазарната среда в медиите. В светлината на всичко това предлаганото либерализиране на забраната представлява рецидив за формиране на целенасочена държавна политика, която насърчава и налага тютюнопушенето като обществена норма. Подобно поведение е напълно неприемливо за страна-членка на ЕС и претендираща да споделя хуманните и цивилизационни ценности на обединена Европа.

Както икономическият разум и пазарната логика, така и политическият и човешки морал, диктуват отхвърляне на предложенията за разхлабване на забраната за тютюнопушене от народните представители, и активни действия от тяхна страна за задълбочаване и ефективно прилагане на политиките за ограничаване на тютюнопушенето в Република България.

 

 

С УВАЖЕНИЕ:

 

 

 

Д-Р ГЕРГАНА ГЕШАНОВА           ПАВЕЛ АНТОНОВ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОАЛИЦИЯ ЗА ЖИВОТ                           ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

БЕЗ ТЮТЮНЕВ ДИМ                      „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ДИМ“


[1] http://www.monitor.bg/article?id=334760, интервю с Витан Иванов, председател на Софийския туристически регион

[4] http://ec.europa.eu/health/tobacco/docs/tobacco_liability_final_en.pdf A study on liability and the health costs of smoking: Updated final report. GHK. 2012

Споделете в социалната мрежа:

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>