В писмо, адресирано до здравния минитър Д-р Таня Андреева, сдружение „България без дим“ и организациите от Коалиция за живот без тютюнев дим изразяват своята подкрепа за направените от МЗ предложения за промени в Закона за здравето, насочени към подобряване ефективността на държавния здравен контрол по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места. Становището гласи:
Ние многократно сме заявявали, че спазването на забраната може да стане факт, само ако се съчетаят ефективния държавен контрол със съвместните усилия на гражданското общество и волята на собствениците на обектите, които да бъдат убедени, че забраната е в името на здравето на хората.
Периодът след влизането на забраната в сила показа някои несъвършенства на текстовете в Закона за здравето, за които ние Ви информирахме още през месец юни 2013 г. Повечето от нашите предложения са включени в законопроекта, за което благодарим, но ние продължаваме да настояваме и другите предложени текстове да получат реализация, защото сме убедени в тяхната ефективност.
Според нас едномесечния срок, в който да действа забраната по чл. 38 от Закона за здравето няма да има целящия възпиращ ефект и собствениците на обекти няма да предприемат необходимите мерки да не допуснат повторно нарушение. Затова предлагаме срокът на действие на заповедта за спиране да е поне три месеца.
Според нас в същата нова алинея на чл. 38, посоченият „чл. 218“ следва да се замени с „чл. 218а“, защото съобразно проектното предложение, текстовете, които визират наказателните мерки, свързани с тютюнопушенето, са отделени в новия член 218а.
Продължаваме да настояваме да се отменят текстовете, разрешаващи тютюнопушенето на територията на летищата (чл. 56, ал. 3, 4 и 5), като отново посочваме нашите мотиви:
Според нас това е едно отстъпление от „пълната“ забрана, за което няма логично обяснение. Българските летища са крайни дестинации (за отлитане или кацане) и няма транзитни полети, които да налагат пътници да чакат определен полет 5-6 или повече часа, особено когато не разполагат с транзитни визи и не могат да напуснат сградата на летището. За пушачите са предоставени условия за пушене на открито преди да се качат или след като слязат от самолета.
Предложението за разрешаване тютюнопушенето на летищата беше по лично настояване на министър Стефан Константинов, което не беше подкрепено със солидни аргументи и по наши сведения не беше поддържано от експертите на МЗ в периода на подготовка на законопроекта. Сега има възможност този недостатък на закона да бъде поправен. Още повече, че наредбата на МС така и не е разработена и приета от 2012 г. досега.
Във връзка с мотивите ни да предложим през месец юни текста „Отделно от санкцията по ал. 2 и 3 контролните органи по чл. 231, ал. 2 задължително налагат глоба в размер от 500 до 1000 лева, на управителя на обекта за това, че е допуснал да се извърши нарушение на чл. 54, 56 и 56а. В случай, че обектът няма назначен управител, глобата се налага на управителя на юридическото лице.“ са свързани с факта, че много често държавните здравни инспектори не могат практически да издирят и наложат имуществена санкция на юридическото лице. Управителят носи пряка отговорност за случващото се в обекта по всяко време, по-лесно може да се идентифицира и в повечето случаи той присъства по време на проверката. И сега инспекторите ги глобяват, но в Закона няма текст, в който да са посочени отговорностите на управителите и те много лесно оборват тези наказателни постановления в съда.
В отговор на аргумента, че за едно и също нарушение не може да се налагат санкции на две лица изразяваме следното становище: Според българското законодателство е забранено на едно лице да бъде наложено два пъти наказание за едно и също административно нарушение. Няма пречка обаче едно нарушение да има двама субекти, т.е. двама извършители. В тази връзка няма пречка санкция да се наложи както на юридическото лице, което е самостоятелно, различно от управителя си лице и на физическото лице – управител за това, че е допуснал извършване на нарушенията.
Подобни разпоредби се срещат в редица закони. Разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от Закона за корпоративното подоходно облагане регламентират точно такъв случай, в който по единия текст се налага санкция на юридическото лице за нарушение на чл. 92, ал. 1 от същия закон, а по другия – на управителя, за това, че е допуснал извършване на нарушението (в случая неподаване на данъчна декларация).
Ето защо считаме, че няма пречка да се заложи санкция за юридическото лице, затова че е нарушило Закона за здравето и на управителя, затова че е допуснал нарушението. Това само би улеснило санкционирането на място на управителите от страна на държавните здравни инспектори и би защитило наказателните постановления при тяхното обжалване.
Отново с цел подсилване на възпиращия ефект срещу неспазване заповедта за спиране експлоатацията на обект по чл. 38, ал. 5 от проекта, настояваме имуществената санкция да бъде 50 000 лева, а не както се предлага 20 000 лева (чл. 218а, ал. 4 от законопроекта).
За пореден път поставяме на Вашето внимание въпросът за включване и на други органи в контрола по спазване на забраната за тютюнопушене. Изминалият период от прилагането на забраната показа, че регионалните здравни инспекции се натоварват допълнително със задължението да извършват контрол в обекти, които не подлежат на държавен здравен контрол и трябва да влизат в обектите само, за да проверяват спазване на забраната за тютюнопушене. Тези обекти се контролират от Българската агенция по безопасност на храните и ИА „Главна инспекция по труда“. Това според нас е излишен разход на финансов и човешки ресурс. Това затруднява извършването на държавен здравен контрол на обектите, вменени по силата на Закона за здравето.
Знае се, че инспекциите не разполагат с достатъчно финансови ресурси и автомобили, за да реагират адекватно на нарушенията в малките населени места извън областния град. Това се знае и от собствениците на обекти, които извършват системни нарушения на забраната, без да бъдат санкционирани за това. Създаването на правна възможност кметът на населеното място да определи със заповед служебни лица, които да извършват проверки и да налагат санкции, ще има много силен ефект в малките и отдалечени населени места.
Ролята на полицията е много съществена при извършването на контрол по спазване на забраната. Няма нарушител, който да не знае, че не може да му бъде съставен акт, ако доброволно не си даде личните данни, а той не прави това, ако при проверките не присъства полицай. Полицаите от своя страна не вземат отношение, ако са свидетели на нарушение на забраната, защото това не им е вменено със закон. Затова предлагаме това да стане или чрез Закона за здравето или със Закона за МВР. Това е една допълнителна възможност, за която има прецедент в Закона за закрила на детето.
За нас няма обяснение нежеланието на Министерство на здравеопазването поне да започне дискусии с другите контролни органи, за да се види дали има обективни трудности или е само въпрос на включване на текстове в един или друг закон. Според нас един закон се приема, за да се регулират обществените отношения в името на хората, особено когато това е свързано с тяхното здраве. Законите следва да се прилагат и да се спазват, а не да съществуват само на хартия.
По-подробни мотиви и конкретни текстове по въпроса за включване и на други контролни органи сме изпращали многократно, но при необходимост ще ги предоставим още веднъж.
Позволяваме си да отправим молба за включването на силни и убедителни аргументи, които Министерският съвет ще предложи за промени в Закона за здравето, свързани с подобряване контрола по спазване на забраната. Тези, посочени в „Мотивите“ към законопроекта, преповтарят текстовете от доклада на министъра на здравеопазването и посочват КАКВИ промени се предлагат, а не ЗАЩО се предлагат. Такива мотиви няма да убедят депутатите да подкрепят предлаганите текстове. Натрупаният опит от провеждания контрол след 1 юни 2012 г. на забраната за тютюнопушенето изобилства с доказателства и статистика в подкрепа на предложените промени.
Искрено се надяваме, че нашите бележки ще бъдат взети предвид при окончателното изготвяне на ЗИД на Закона за здравето, свързани с повишаване ефективността на контрола по спазване на забраната.
FAME
Безплатни онлайн консултации
Българско дружество по белодробни болести