Текстове, свързани с тютюнопушенето
Чл. 56. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места.
(2) Забранява се тютюнопушенето и в помещенията с обособени работни места, където се полага труд, както и в помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение.
(3) По изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения, разположени в сградите на летищата.
(4) В обособените самостоятелни помещения по ал. 3 не се разрешава присъствието на лица до 18-годишна възраст.
(5) Обособените самостоятелни помещения по ал. 3 се отделят с въздухонепроницаеми стени, плътно затварящи се врати, обозначават се ясно и в тях се изгражда вентилационна инсталация.
(6) Министерският съвет определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят обособените самостоятелни помещения по ал. 3.
Чл. 56а. Забранява се тютюнопушенето на следните открити обществени места:
- прилежащите терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца;
- площадките за игра;
- на които са организирани мероприятия за деца и ученици;
- спортните обекти, летните кина и театри – по време на спортни и културни прояви.
Чл. 218. (1) Който наруши чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 500 до 1000 лв.
(2) Който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице.
(3) При повторно нарушение по ал. 2 се налага глоба от 500 до 1 000 лв., съответно имуществена санкция от 1 500 до 3 000 лв. – за едноличен търговец, и от 5 000 до 10 000 лв. – за юридическо лице.
Чл. 231. (2) Нарушенията по чл. 218, ал. 1 – 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, съответно от министъра на здравеопазването.
- 1а от Допълнителните разпоредби: „Обществени места“ по смисъла на чл. 56 от Закона за здравето са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и:
- плувни басейни, плажове и места за къпане;
- спортни обекти – стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали;
- театри, киносалони, концертни зали, читалища, компютърни и Интернет зали, игрални зали;
- бръснарски, фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, обществени бани, перални, сауни, обществени тоалетни;
- гробищни паркове;
- железопътни гари, летища, пристанища, автогари, метростанции;
- здравни кабинети в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за повече от 20 потребители и в социалните услуги за осигуряване на подслон;
- детски ясли и градини, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи – музикални, езикови, спортни бази за детски и ученически отдих и туризъм и центрове за работа с деца;
- лечебни и здравни заведения, здравни кабинети и обектите, в които се прилагат неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве;
- селскостопански аптеки;
- аптеки, дрогерии и оптики;
- търговски обекти – всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
- места за настаняване: хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили; семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги; стаи за гости и апартаменти за гости;
- заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване): ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
- туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене – туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване;
- предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни;
- сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите;
- асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.;
- транспортни средства за обществен превоз – влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни;
- площадките за игра.
Пълния текст на Закона за здравето можете да намерите на тук:
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135489147
FAME
Безплатни онлайн консултации
Българско дружество по белодробни болести
Здравейте,
Прави ми впечатление, че все по-често, към ресторантите и заведенията за хранене, се обособяват зони за тютюнопушене, които по никакъв начин не се различават от основната зала, без да имат отворени стени или ако има такива те са отделни подвижни витрини/завеси/ и цигареният дим безпрепятствено навлиза и се усеща и в “зоната за непушачи”. Не е ли задължение на местното РЗИ да извършва регулярни проверки, как се спазват изискванията на Закона за здравето по отношение на тютюнопушенето на закрити и открити обществени места?