ОТВОРЕНО ПИСМО: Срещу промени в законите, смекчаващи забраната за пушене в закрити помещения

Днес “България без дим” И Коалиция за живот без тютюнев дим протестираха пред централата на БСП срещу намерението за смекчаване забраната за пушене. Едновременно, оповестихме следното отворено писмо:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Председателя на Народното събрание на Република България г-н Михаил Миков

До Председателя на Комисията по здравеопазване в НС на Република България г-жа Нигяр Джафер

До  Министър-председателя на Република България г-н Пламен Орешарски

Срещу промени в законите,

смекчаващи забраната за пушене в закрити помещения

8 октомври 2013 г., София

Уважаеми господин Председател на Народното събрание,

Уважаема госпожо Председател на Комисия по здравеопазване,

Уважаеми г-н Министър-председател,

От името на хиляди подкрепящи Гражданска инициатива „България без дим“ граждани и хилядите членове на 37-те организации, членове Коалиция за живот без тютюнев дим, заявяваме категоричното си несъгласие с каквито и да било промени, смекчаващи съществуващата забрана за пушене на закрити обществени места. С това писмо настояваме парламентът и правителството да не се поддават на възобновения непочтен натиск за директен лобизъм от страна тесни браншови интереси.

Изключително сме обезпокоени от обявеното – за пореден път – намерение за парламентарно обсъждане за отмяна на сега действащата пълна забрана за тютюнопушене в закрити публични помещения.Необяснимо остана защо политическата активност беше насочена именно към тази тема като едва ли не първия обществен проблем, с който се занима настоящия парламент само дни след формирането си.

Тогава Гражданска инициатива „България без дим“ и Коалиция за живот без тютюнев дим, представляваща 37 организации, настояхме за среща с министерския екип от името на гражданските и професионални организации, ангажирани с борбата против тютюнопушенето.

Такава среща ни беше отказана. Затова ние проведохме хиляден протест на 8-ми юни 2013 г. срещу подобно подготвяната и тогава отмяна на пълната забрана за пушене на закрито. Тази акция беше и първият граждански протест срещу току-що избраното ново правителство.

Единствено фактите, а не произволните голословни твърдения, могат да водят решенията на Министерския съвет и Народното събрание в един толкова изключително важен обществен въпрос, какъвто е здравето на нацията.

Недопустимо е висшите органи на държавната власт, представлявани от вас, да се превръщат отново в проводници на интересите на тютюневите картели и частните собственици на “Булгартабак,” които губят най-много от ограничаването на тютюнопушенето.

Многобройните обективни аргументи за това сегашната забрана да остане в сила, са документирани в хиляди протоколи от районните здравни инспекции, публикации в медиите, както и от над 4 300 граждански сигнала за нарушения на интернет-сайта на нашата инициатива:

I. Практиката от “разделянето” на едно заведение на части за пушачи и непушачи до м. юни 2012 г. показа, че изискванията масово не се изпълняваха. Отделянето на пушачите в зали не доведе до постигане на основната цел, а именно ефективно предпазване на непушачите (сред които и много деца) от тютюневия дим в закритите помещения. Напротив, многобройните проверки и регистрирани нарушения при т.нар. “частична забрана” показаха, че на практика се пушенето продължава на много места:

• Заобикаляха изискванията за квадратурите на залите и малките заведения: собственици масово използваха похвата да твърдят, че спазват наредбите “по документи”, докато помещенията им за пушачи видимо грубо и значително надвишаваха ограниченията за размер;

• Вентилационни съоръжения масово или не бяха доизградени, или бяха инсталирани, но нарочно невключвани в експлоатация;

• Масово липсваше изискваната изолация между залите за пушачи и непушачи, включително за монтиране на отделни врати за всяко помещение, което по същество обезсмисля всякакви вентилационни съоръжения;

• Бяха представяни фалшиви протоколи от лаборатории, които измерват ефективността на вентилациите;

• В повечето малки и средни населени места на практика частичната забрана просто не се спазваше никъде, тъй като здравните инспекции не разполагат с бюджети за извършването на ефективни проверки извън областните центрове.

II. На бизнеса вече беше дадена “възможност” да отложи пълната забрана с две години през 2010 г. под натиска на тютюневите лобисти в предходния парламент. Припомняме, че техният лидер Емил Димитров бе уличен в конфликт на интереси като народен представител от тогава управляващата партия.

Въведената “частична забрана” създаде непазарна среда и принуди много собственици на заведения да инвестират в напълно ненужни съоръжения. Изнесените тогава от нашата инициатива доказателства за прокарваните от  БХРА (Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация) интереси на  тютюневата индустрия обясняват до голяма степен поредната инициатива на тази структура, претендираща иначе да бъде браншова. БХРА защитаваше и препоръчваше инвестирането в съоръжения за разделяне на заведенията за пушачи и непушачи.

Всичко това ставаше без оглед на поредните инвестиционни тежести, които ресторантьорското съсловие отново щеше да бъде принудено да направи. Защото беше предварително известно, че само след две години ще бъде въведена пълна забрана за тютюнопушене.

Нелогично и прекалено непазарно е обществото да трябва да поема отговорността за риска от предприемаческите решения на един или друг бизнес сектор.

III. Данните на независими научни институти и организации със световен опит и доверие показват безусловно, че разделянето на едно заведение на отделени части за пушачи и непушачи не намалява в достатъчна степен вредата от “пасивното” пушене, тъй като:

• Вентилационните системи са неспособни да намалят в степен до безвредност цигарения дим в една и съща сграда (виж [1] в края – “Източници”);

• Нелогично и неефективно е разрешаването на пушенето в  определено време на денонощието: пропитите с цигарен дим стени и мебели на заведенията продължават да вредят и пречат на  посетителите им в останалото време;

• Не предлага възможност за защита на здравето на работещите в заведенията, които са принудени да се трудят в доказани изключително опасни за здравето условия (нещо, което липсва дори и в съществуващата пълна забрана);

• Според сведения на Министерство на финансите на предишното редовно правителство, публичните разходи за здравеопазване само за болести, причинени и свързани с тютюнопушенето, са над 200 млн. лева годишно [2];

• Близо 2000 смъртни случая годишно в България се дължат на „пасивно“ пушене, т.е. при хора, които не са пушачи, но пребивават в среда на пушачи [3];

• Само за една година от въвеждането на сегашната забрана има отбелязано намаляване на инфарктите с 15-20 %. Това намаление е най-отчетливо при младите хора, и засяга както пушачите, така и непушачите [4].

IV. Твърденията на организациите на бизнеса, които активно лобират за либерализиране на сегашното законово ограничение, че значителна част от търговската им дейност е намаляла в резултат от забраната, не са подкрепени от никакви конкретни факти.

За тази цел обективно би било единствено сравняването на официално декларирани приходи на голям брой заведения за два еднакви периода на година с частична забрана и година с пълна забрана. Но дори и такива измервания не могат да потвърдят твърденията, че евентуалните загуби са пряк резултат от сегашната забраната за пушене, предвид наличието на толкова много други икономически фактори, които пряко им влияят, особено в днешната икономическа обстановка.

Напротив, фактите от стотици изследвания в десетки страни показват, че няма никакво пряко финансово въздействие върху бизнеса от забраната на пушенето.

В подкрепа на тази реалност е и резултатът от проучване на НЦИОМ от декември 2012, показващо че само 16 % от пушачите са спрели да посещават заведения заради забраната на пушенето.

V. Прокламираното наскоро “изследване” на група депутати и лобистите на тютюневата индустрия в медиите, твърдящо за “по-мека” забрана на пушенето на закрити обществени места в ЕС, са тенденциозно подбрани изключения, които не обхващат доминиращата в Европа тенденция. Можете да намерите конкретен анализ в Приложението към това писмо. В подобен дух са и изявленията на председателя на Европейския Парламент Мартин Шулц, комисаря по Здравеопазването и други представители на Европейските институции, които категорично се противопоставят на декларираното намерение за либерализиране на режима за тютюнопушене в България.

Освен гореизложените факти, има многобройни и нарастващи по своята убедителност – особено през последните дни – обществени индикатори за категоричното несъгласие на обществото с евентуални промени в сегашния режим на забрана за тютюнопушенето на закрити обществени места:

• Петиция срещу връщането на цигарите в заведенията с над 70 000 подписа, която стана най-голямата онлайн-петиция в историята на България [6]

• Многобройни анкети, като тази на най-гледаната българска телевизия бТВ, които показват, че над 60% от гражданите не одобряват либерализирането на забраната [7]

Разбираме и подкрепяме желанието за подпомагане осигуряването на работа и доходи за хората, работещи в ресторантьорския бранш. Държавата обаче разполага с редица инструменти за подпомагане на този бизнес чрез пакет от икономически мерки и не следва да стимулира заетост чрез тютюнопушене.

Необходимо е да припомним, че решение на Върховния административен съд от 2011 г. утвърди правото на чиста и здравословна околна среда като безусловно по-висше право на всеки български гражданин от правото за печалба и икономическа инициатива. С това писмо категорично настояваме държавното управление в страната стриктно да следва духа на това решение на нейната съдебната власт.

Припомняме също и че сега действащата нормативна уредба е признание за България като една от малкото водещи в Европа в поне една област на здравеопазването. Законът е в унисон с доминиращата понастоящем тенденция в европейското право за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места, което се подчинява на интереса за здравето на хората и особено на младите, а не изключително и само от бизнес-интересите на дадена отделна индустрия. Това постижение на гражданското общество и демократичните институции на страната ни трябва да се съхрани.

Обръщаме се към вас, като ръководители на законодателната и изпълнителната власт, с категорично настояване да демонстрирате пред българското общество, предвид крайно изострената и силно повишената в последните месеци обществена чуствителност, че защитавате фундаменталната човешка ценност – здравето над всичко – над частния интерес на група лобисти на тютюневата индустрия.

Гражданската инициатива „България без дим“ и 37-те неправителствените организации, обединени в Коалицията за живот без тютюнев дим, ще продължават, както и при предишните правителства, да оказват обществена и практическа подкрепа на държавните органи за подобряване на контрола и спазване на пълната забрана за пушене в закритите обществени места. В тази дейност ние като организации имаме подкрепата на българските граждани, които вече са я приели като полезна и европейска даденост.

С уважение,

Павел Антонов
Председател на Управителният съвет на сдружение „България без дим”
www.bezdim.org

Д-р Гергана Гешанова
За Коалиция за живот без тютюнев дим
www.coalicia.bezdim.bg

——————————————————————————————————————-

Източници, цитирани в писмото:

[1] https://bezdim.org/docs/samo-palna-zabarana-pusheneto-efektivna.pdf

[2]  http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/12/12/1967479_diankov_nad_250_mln_lv_godishno_se_harchat_za_lechenie/

[3] из становище на Дружеството на кардиолозите в България

[4] по сведения на Дружеството на кардиолозите в България

[5] https://bezdim.org/docs/zabrana-pushene-ikonomicheski-efekt.pdf

[6] http://www.peticiq.com/signatures/ne_na_cigarite_v_zavedeniata

[7] http://btvnews.bg/bin/polls.phpodobryavate-li-liberaliziraneto-na-zabranata-na-pushene-na-obshtestveni-mesta.html

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Факти за реалните тенденции за забрана тютюнопушенето в Европа

Холандия:

[цитат] 3 май 2013: “Забраната за пушене в барове и кафенета ще бъде възстановена в цялата хранителна и хотелиерска индустрия, каза младшият министър Мартин ван Рийн в петък. … Веднъж след като забраната бъде въведена отново, пушенето няма да бъде повече позволено в малки кафенета и барове, оперирани от собствениците им. Там пушенето ще бъде позволено само в отделни изолирани части в които няма обслужване.”

Източник: http://www.dutchnews.nl/news/archives/2013/05/smoking_ban_to_be_reinstated_i.php

Германия:

Отчитайки населението по провинции, за 40% от всички германци има пълна забрана за пушене на закрито, както следва:

Провинции Бавария и Саарланд: тотална забрана, дори и след решението на германският Конституционен съд от 2008. Противно на някои твърдения, съдът е постановил че провинциалните правителства имат право да наложат или пълна забрана, или да позволят изключения.

В Бавария от 2010 пушенето вече е забранено на Октоберфест дори и във временни “тенти”.

[цитат] “Федералните държави имаха срок до 31 декември 2009 г. да модифицират своите забрани за пушене. До тази дата, на баровете по-малки от 75 кв.м. беше дадена възможност да се обявят като “заведения за пушене” при условие да не бъдат допускани в тях лица на и под 18 годишна възраст и ако там не се сервира храна.”

Въпросното решението на Конст.съд на Германия ни най-малко не е подкрепа на някакво “право” за пушене, както го прокламират неинформирали се за същността му. Мотивите на съда са че забраната за пушене в едни заведения, а разрешаването му в други нарушава принципа на равнопоставеност на бизнесите и правото на еднакви условия на конкуренция. Затова съдът постановява всяка провинция има право да реши или трябва да има пълна забрана, или да няма разграничения на заведенията.

Източник: http://www.senate.columbia.edu/archives/hearings/smoking_docs_jan_2013/jhecon_May_2011_smoking_bans_germany.pdf

Нордрейн-Вестфалия: от 1 май 2013 е в сила тотална забрана:

[цитат] “… пъбове и ресторанти в Нордрейн-Вестфалия няма повече да могат да предоставят предназначени за пушене части. Досега пушенето беше позволено в малки барове и определени части на ресторантите.”

Източник: http://www.thelocal.de/society/20130430-49447.html

Хамбург, Берлин, както и в някои други провинции: по-либерален режим, но само при условие че не се сервира храна там, където се пуши. Също така, няма “разделни зали” за пушачи и непушачи: заведението е или изцяло заведение с пушене, или изцяло без пушене. В заведения без пушене има “изолатори”, в които само се пуши – никой не работи в тях, не се сервира нищо.

Русия

Етапи на въвеждане на забраната:

Първи етап от 1 юни 2013: работни места, жилищни стълбища, гари, летища и обществен транспорт.

Втори етап: от 1 юни 2014 – кафенета, барове, ресторанти, магазини и търговски центрове.

Източник: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-22739016

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Организации, членове на Коалиция за живот без тютюнев дим

1. АББА – Асоциация на българите боледуващи от астма и други белодробни             заболявания

2.    АДРА-България – Международна благотворителна организация

3.   Асоциация “ Активни потребители”

4.   Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”

5.   Асоциация на студентите медици в България

6.   Асоциация „Родители”

7.   Асоциация „Солидарност”

8.   Българска асоциация „Диабет”

9.   Българска асоциация за закрила на пациентите

10. БМЧК – Български младежки червен кръст

11. Българско дружество по белодробни болести

12.  БНДЕХЕМ – Българско национално дружество по естетична хирургия и естетична          медицина

13.   „Горичка”

14.   Гражданска инициатива „България без дим”

15.   Гражданско сдружение „Алцхаймер – България”

16.   Джуниър Ачийвмънт България Алумни Бизнес Клуб

17.   Дружество на кардиолозите в България

18.   Международен институт за здравеопазване и здравно осигуряване;

19.   Национален алианс на редките заболявания

20.   Национална асоциация за профилактика на белодробните заболявания;

21.   Национална мрежа за децата

22.   Община Кюстендил

23.   Пациентска асоциация за репродуктивно здраве „Усмихни се”

24.   Сдружение „Тук-там”

25.   Списание „Моето здраве”

26.   Столична библиотека

27.   Съюз на Българските Медицинските Дружества

28.   Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите

29.   Фондация „Борба с рака”

30.   Фондация „България, младежка превенция”

31.   Фондация „Грижа за здравето”

32.   Фондация „За хората”

33.   Фондация „Имеон Балкани”

34.   Фондация „Природа и здраве”

35.   Back2bg

36.   Health Media Group

37. „Help.EU” – „Янев и Янев” – Рекламна агенция на кампанията на ЕК за отказване от тютюнопушене.